Разпореждане № 35215 от 19.04.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 35215 гр. София, 19.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20221110101079 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „С.К.“ ООД срещу Г. ЕМ. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 462,44 лева, представляваща сбор от:

203,26 лева - главница по Договор за паричен заем № 478430 от 17.12.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 10,24 лева – възнаградителна лихва по договора за заем за период от 17.12.2020 г. до 17.03.2021 г.

82,50 лева – договорна неустойка за периода от 17.12.2020 г. до 17.03.2021 г.

21,84 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2021 г. до 01.12.2021 г.

29,60 лева – неустойка за забава начислена еднократно;

115 лева – разходи за събиране на вземането за периода от 24.02.2021 г. до 28.04.2021 г.

Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Съгласно чл. 6 от договор за паричен заем страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчител, 1 отговарящ на условията на чл. 33 от общите условия към договора за кредит.

Съгласно чл. 6.1 от договора в случай че кредитополучателят не представи договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 33 от общите условия към договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка във фиксиран размер.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал.

1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 6 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката, съпоставен с главницата е прекомерен, поради което което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Освен това при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя, поради което клаузата, въз основа на която се претендира вземането е нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на неустойката за забава, не се установява такава да е била уговорено писмено, поради което същата не се дължи, а ако се касае за вземане по т. 3 от Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „С.К.“ ООД, сумата от 10% от остатъка от дължимата сума по кредита се дължи „за отлагане на започване на процедурата по принудително изпълнение“, поради което уговорката влиза в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

На същото основание не се дължи и сумата за разходи за събиране на вземането извън и отделно от разходите за принудителна реализация на правата на кредитора в настоящото производство. Освен това, дейността по отчет на договорите е задължение на кредитора да положи грижата на добрия търговец при водене на делата си и начисляването на допълнителна такса за тези действия е в нарушение на добрите нрави.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 227,10 лева при претендиран сбор от 462,44 лева) както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за сумата в общ размер на 235,34 лева и за съответната част за разноските в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 4460 от 11.01.2022 г. на „С.К.“ ООД срещу Г. ЕМ. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 82,50 лева – договорна неустойка за периода от 17.12.2020 г. до 17.03.2021 г., 29,60 лева – неустойка за забава начислена еднократно, 115 лева – разходи за събиране на вземането за периода от 24.02.2021 г. до 28.04.2021 г. по Договор за паричен заем № 478430 от 17.12.2020 2 г., както и за съответната част за разноските.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3