Решение № 307 от 19.06.2022, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 264/2022
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 19.06.2022
- В сила
- 20.07.2022
- Състав
- Милена Стоянова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 307 гр. Видин, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20221320100264 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от „КРЕДИТ ИНС“ АД - София, чрез адв. Р. Д. против Д. В. СЛ. от гр. Видин, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с ответницата са се намирали в договорни отношения по силата, на които ищецът е предоставил паричен кредит на ответницата в размер на 2550.00 лева. Посочва се, че ответницата е кандидатствала за кредит онлайн на сайта на ищцовото дружество, като е подала заявка. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансовата услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил с избиране на изпратения му от ищеца линк за потвърждение сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 96309/17.01.2020г., като желаната сума е била преведена чрез системата е-рау и получена от ответницата на каса на офис „Изипей“ срещу представена лична карта.
Посочва се, че също, че ответницата е избрала да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от ищцовото дружество, поради което се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „гарант“ за предоставената услуга.
Поддържа се, че ответницата се е задължила да погаси заема на 12 равни месечни вноски, включващи главница, договорна лихва и такса гарант в общ размер от 4753.20 лева.
Първата вноска с падеж на 17.02.2020г. е изцяло погасена от ответника. По вноска по кредита с падеж 17.03.2020г. е осъществено плащане само на дължимите лихви и такса „гарант“ по месечната вноска, поради което на основание чл. 5 от договора, крайният срок на издължаване на кредита е удължен с един месец и новият падеж на втората вноска е бил 1
17.04.2020г., а крайният срок за погасяване на кредита е бил удължен до 17.02.2021 г. След удължаване на срока, вноските по кредита с падежи 17.04.2020г. и 17.05.2020г. са изцяло погасени. По четвъртата вноска по кредита за м. 06.2020г. с падеж на 17.06.2020г. от страна на длъжника е шест пъти е осъществено плащане, след което крайният срок на издължаване на кредита е бил удължен с шест месеца и новият падеж на четвъртата вноска е бил на 17.12.2020г., а крайният срок за погасяване на кредита е бил удължен до 17.08.2021г.
Поддържа се, че към дата 02.11.2021г. ответницата не е извършила плащане на останалите вноски по кредита с падежи ат 17.11.2020г. до 17.08.2021г. включително, въпреки многократните разговори и имейли. Посочва се също, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на 177.96 лева.
Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника и същия в указания срок е подал възражение, поради което ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1912.50 лева – главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 96309/17.01.2020 г., сумата от 275.40 лева - договорна лихва по договора за периода от 17.11.2020 г. до 17.08.2021 г., сумата от 177.96 лева – законна лихва за забава за периода от 18.11.2020 г. до 02.11.2021 г. и сумата от 1380.40 лева – договорна такса „Гарант“ за периода от 17.11.2020 г. до 17.08.2021 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Ответницата в срока за отговор на исковата молба, не е подала такъв, не е взела становище по исковите претенции. Подаденото възражение по заповедното производство е бланкетно.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител е заявила, че не оспорва, че е получена сумата в размер на 2 550.00 лева, не оспорва и дължимостта на договорната лихва. Оспорва дължимостта на такса „Гарант“ и на законната лихва.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2285/2021г. по описа на РС - Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представеното заверено от ищеца копие на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 96309/17.01.2020 г., сключен между „ Кредит инс“ ООД и ответницата Д. В.
СЛ., е видно, че на същата е предоставен кредит в размер на сумата от 2550.00 лева със срок на издължаване до 17.01.2021г. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски – 12 месечни погасителни вноски, всяка една по 396.10 лева, включваща главница в размер на 212.50 лева, договорна лихва в размер на 30.60 лева и такса „гарант“ в размер на 153.00 лева.
Посочен е в договора фиксиран ГЛП в размер на 36%, както и ГПР в размер на 49.7%.
2
Представена е и заявка за сключване на договор от разстояние с посочените параметри, направена от името на ответницата, както и разписка за извършено плащане от 17.01.2020г. чрез паричен превод в полза на ответницата за сумата от 2550.00 лева по договор № 96309/17.01.2020 г.
По делото са представени 11 бр. разписки за платени от ответницата в полза на ищеца суми, от които се установява, че за периода от 27.04.2020г. до 14.08.2020г. ответницата е извършила плащане на вноски в общ размер на 1104.00 лева и лихва в общ размер на 938.00 лева за периода от 14.08.2020г. до 19.02.2021г. Доказателства за други извършени плащания не са ангажирани.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2285/2021 г. по описа на ВРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл.
240 от ЗЗД. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Страните са договорили плащането да се извършва на равни погасителни вноски за срок от 12 месеца като уговорения краен срок на договора е 17.01.2021г. По делото не са ангажирани никакви доказателства за рефинансиране на кредита, съгласно посоченото в т. 5 от договора. В този смисъл, твърденията на ищеца за удължаване на срока на договора заради не своевременното или непълно плащане на вноските от страна на ответницата, се явяват неоснователни. Договорът е сключен в писмена форма и всякаква промяна на условията по същия, в т.ч. и промяна на срока му, следва да се извърши в писмена форма. Доказателства за това по делото не са ангажирани.
Противното, означава кредиторът по свое усмотрение да продължава срока на договора до безкрайност и така да поставя насрещната страна в неравноправно положение като вечен длъжник . Обстоятелството, че ответницата не оспорва, че дължи суми по договора, не променя уговорения срок на договора.
От събраните по делото доказателства, се установява, че ответницата е извършвала частични плащания– вноски и лихвени плащания, като нито едно от плащанията не е било на уговорения падеж. Плащанията по вноските е в общ размер от 1104.00 лева, а лихвените плащания са в общ размер от 938.00 лева. След приспадане на плащанията по погасителните вноски в размер на 1104.00 лева, дължимият остатък според представения погасителен план, включващ главница, лихва и такса“гарант“ е 3649.20 лева.
Настоящият съдебен състав намира въведеното изискване от кредитодателя за заплащане на такса „гарант“, за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в 3 обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
Няма спор с оглед качеството на кредитополучател, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Изискването за обезпечение на задължението чрез банкова гаранция или заплащане на такса „ гарант“ като условие за сключване на договора, противоречи на принципа на добросъвестността. По този начина, кредиторът генерира още един източник на доход, извън уговорената договорна лихва и лихва за забава при плащането и така се заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР.
В общите условия е предвидена възможност, в случай, че не се представи банкова гаранция, кредитодателят да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант. В този случай, кредитодателят се задължава да събира дължимите такси от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант, като същият урежда отношенията си с дружеството гарант съгласно условията на договор, сключен помежду им.
По делото не се ангажираха никакви доказателства, от които да е видно, че избраното от кредитодателя дружество гарант е одобрено от кредитополучателя.
Не се ангажираха доказателства, от които да е видно също, че кредитополучателят предварително е бил уведомен за този гаранат, както и въобще не става ясно как е формиран този размер на исканата такса гарант. С оглед констатираната нищожност на тази клауза от договора и недължимост на сумата по нея от кредитополучателя, то и исковата претенция за сумата от 1380.40 лева – такса гарант за исковия период, се явява неоснователна.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че по сключения договор ответницата е извършила плащания в общ размер от 1104.00 лева, включващ главница и договорна лихва, а другите плащания в общ размер от 938.00 лева, представляват плащания на лихва за забава заради допусната такава от нея.
4
Според уговорения погасителен план, дължимата главница е в общ размер от 2550.00 лева, а дължимата договорна лихва е в размер на 367.20 лева или общо вземането е в размер на 2917.20 лева. След приспадане на платената сума от 1104.00 лева, неплатения остатък по кредита е в размер на 1813.20 лева. Съдът приема, че ответницата е извършила плащане на четири пълни вноски по кредита в общ размер на 972.40 лева и частично плащане на пета вноска в размер на 131.60 лева, включваща платена договорна лихва в размер на 30.60 лева и част от главница в размер на 101.00 лева.
Ответницата е останала да дължи по погасителен план главница общо 1599.00 лева, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи.
От договора е видно, че между страните е била договорена възнаградителна лихва.
По правната си характеристика, възнаградителната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.