Решение № 80 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110122826 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от А. Г.

А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.Д. М.,с адрес гр.С,против „К“ЕАД,ЕИК

******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С Я,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 7,50 лева ( след реализирано увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК ),която е заплатена без основание,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 22.05.2023 г. ищецът А. е сключил договор за потребителски заем с ответника при заемна парична сума от 450 лева със срок за връщане от 30 дни,годишният процент на разходите е 20 %,а годишният процент на разходите е 22,28 %. В исковата молба се поддържа,че в същия ден е сключен договор за поръчителство с „А Т“ЕООД,при което по договора за поръчителство ищецът следвало да заплати сума в размер от 120 лева,а общият размер на задълженията по двата договора възлиза на 591,16 лева. В исковата молба се твърди,че договорът за паричен заем е признат за недействителен с влязло в сила съдебно решение,при което заемополучателят дължи връщане само на заемната парична сума. Ищецът претендира връщането на сумата от 7,50 лева. Моли съда да уважи исковата претенция.

Ответникът „К“ЕАД в подадения писмен отговор намира иска за неоснователен – не се отрича,че е сключен договор за паричен заем при заемна парична сума от 450 лева,твърди,че по този договор е заплатена парична сума в общ размер от 457,50 лева,с който задължението е изцяло погасено,а размерът на заплатена възнаградителна лихва възлиза на 1,25 лева.

Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната 1 съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представен е договор за потребителски кредит № 2777590,сключен на 22.05.2023 г. между „К“ЕАД и А. Г. А. за сумата от 450 лева с общ размер на плащанията от 457,50 лева. Видно от разписка,сумата от 450 лева е изплатена на 22.05.2023г. на А. Г. А..

Според разписка от 26.05.2023 г.,издадена от „И“АД,А. Г. А. заплаща в полза на „К“ЕАД сумата от 595,12 лева.

Приета е счетоводна справка от „К“ЕАД,съгласно която от заплатената сума от 457,50 лева,погасена е главница от 450 лева,възнаградителна лихва от 1,25 лева и е налице неразпределена сума от 6,25 лева.

С решение от 26.03.2025 г.,постановено по гражд.дело № 62232/2024 г. по описа на СРС,85 състав,е признато за установено,че договор за потребителски заем № 277590 от 22.05.2023 г. е недействителен поради противоречие със закона.

От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че общо по договорите за заем и за поръчителство са заплатени суми в размер от 591,16 лева,с които са погасени 450 лева главница,1,25 лева възнаградителна лихва,133,66 лева по договор за поръчителство,както и има неразпределена сума от 6,25 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че е заплатена парична сума,за която към момента на заплащането й липсва основание да бъде заплатена.

Съобразявайки правилото за разпределение на доказателствената тежест,установено съгласно чл.154 от ГПК,страната ищец следва да проведе доказване,че е реализирано плащане,а ответникът следва да установи,че има основание да получи плащането. Страните не спорят,а и от представените по делото писмени доказателства,както и от заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява,че ищецът А. е заплатил парична сума по договора за потребителски кредит в общ размер от 457,50 лева. Съдът намира,че предявеният иск за сумата от 7,50 лева,предявен от ищеца А. подлежи изцяло на уважаване. За да приеме,че искът е изцяло основателен,съдът взе предвид,че с влязло в сила съдебно решение договорът за потребителски кредит е възприет като недействителен. Съдът е длъжен да зачете последиците от влязлото в сила съдебно решение,а в хипотезата,когато договор за потребителски заем е прогласен като недействителен заемополучателят дължи връщането само на заемната парична сума съгласно чл.23 от ЗПК. В този смисъл при съобразяване размера на заемната парична сума от 450 лева,следва да бъде счетено,че сумата от 7,50 лева,заплатена от ищеца А.,е платена без основание и подлежи на възстановяване. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че искът следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът А. претендира присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 400 лева – държавна такса и депозит за 2 експертиза. Съдът намира,че при съобразяване предоставената от адв.М. правна помощ безплатно,в полза на адв.М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 360 лева с ДДС. Съдът намира,че при съобразяване вида на исковата претенция,материалния интерес по делото,реализираните процесуални действия,както и с оглед това,че според решение на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от мининум на адвокатско възнаграждение,определен в наредба,но същевременно минималните размери на адвокатските възнаграждения служат като ориентир при определяне размера на дължимото възнаграждение,съдът счита,че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение от 360 лева.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С Я да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на А. Г. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 7,50 лева ( седем лева и петдесет стотинки ) – заплатена без основание парична сума по прогласен за недействителен договор за паричен кредит № 2777590/22.05.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 22.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С Я да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на А. Г. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 400 ( четиристотин ) лева сторени съдебноделоводни разноски.

ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С Я да заплати на адв.Д. М. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от 360 ( триста и шестдесет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3