Определение № 1362 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1362 гр. София, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501409 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

С Разпореждане от 23.04.2024 г. по гр.д. № 2552/2024 г. Софийски градски съд, ГО, I-22 състав е върнал на основание чл.130 от ГПК като недопустима исковата молба, по която е образувано делото като е приел, липсва правен интерес у ищците, които в качеството им на работници, при неуредена от закона субституция се опитват да защитят интереса на работодателя си.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от П. Ц. Т., Е. Й. В. и К. Х.

Х.. Поддържат, че в исковата молба са направени твърдения, от които можело да се установи причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение на ответниците и причиняването на вреда на ищците, което обуславяло наличието на защитим правен интерес за ищците. Твърденията на ищците били, че работниците и служителите на „Рубин трейд“ ЕАД имат защитим интерес от получаване на образование и придобиване на допълнителна професионана квалификация, което от своя страна било свързано с увеличаване на доходите им и подобряване на условията на живот на техните семейства. Работниците и служителите имали интерес от получаване на пълноценен отдих при подходящи условия. Този интерес би бил защитен при осигурени от работодателя подходящо място и условия за обучение, повишаване на квалификацията и отдих. Тези интереси били застрашени от бездействието на ответниците във връзка с придобиване от страна на „Рубин трейд“ ЕАД на недвижимите имоти, върху които да бъде изграден центъра за обучение и отдих. В тази връзка счита неправилно становището на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от завеждането на колективен иск, тъй като ищците били част от определяеми по обективен признак лица – всички лица, имащи качеството на работници и служители на „Рубин трейд“ ЕАД. Жалбоподателите отделно сочат, че спорът относно наличието на защитим интерес у ищците веднъж вече бил разрешаван от въззивния съд. Жалбоподателите молят обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд като обсъди представените доказателства и доводите на жалбоподателите, намира за установено следното:

1

Първоинстанционното производство е образувано по колективна искова молба, предявена от П. Ц. Т., Е. Й. В. и К. Х. Х. срещу Министерство на младежта и спорта, „Академика 2011“ ЕАД и „Сердика спортни имоти“ ЕАД. Посочено е, че ищците са работници на „Рубин трейд“ ЕАД, чийто едноличен собственик било „Глас конкрибюшън“ ЕАД, което дружество било сертифицирано със сертификат за инвестиции клас А, като за насърчаване на инвестицията по сертификата била предвидена насърчителна мярка – придобиване по реда на чл.22а от ЗНИ право на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти. Съгласно чл.16, ал.2 от ЗНИ при заявяване на мярка за насърчаване на инвестициите по чл.15, ал.1, т.3 или ал.4 от ЗНИ се представял документ, който удостоверявал предварителното съгласие на съответния компетентнен орган. В случая компетентния орган било Министерство на младежта и спорта, което в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Академика 2011“ ЕАД и „Сердика спортни имоти“ ЕАД, с писма било заявило своето предварително съгласие по отношение на недвижимите имоти. Твърденията са, че ответниците не били извършили необходимото по чл. 22а, ал. 10, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите - да извършват продажба на имоти без търг или конкурс по искане на инвеститор, получил сертификат за клас инвестиция, и след писмено разрешение от едноличния собственик на капитал. Работодателят не можел да придобие двата имота, а от своя страна ищците да получат база за почивка, възстановяване и провеждане на допълнително обучение. Поискано е от съда на основание чл. 379, ал. 3 от ГПК да се осъдят осъдите да извършат продажба без търг или конкурс на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в с. Долни Пасарел, р - н Панчарево, м.

„Щъркелово гнездо“.

Производството по колективни искове е особено исково производство.

Колективните искове са два вида - установителен иск за факти по чл. 379, ал. 2 от ГПК и иск за защита на колективен интерес по чл. 379, ал. 3 ГПК, с посочените мерки: за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.

Предмет на исковете е защита на колективен интерес от увреждане или застрашаване от нарушение (чл. 379, ал. 3 от ГПК). Законът не слага ограничение в понятието колективен интерес. Наличието на колективен интерес се извлича от ал. 1 на разпоредбата, т.е. от наличието на кръг лица, чийто кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.

Следователно законодателният подход не е материален – да се определи характерът на защитавания колективен интерес, а е свързан с качеството му да засегне неопределен брой лица. В ГПК не е посочен конкретен материален белег на предмет на представителните искове /напр. защита на точно определени потребителски права/. Традиционният предмет на исковете за засегнат колективен интерес по ГПК е извършен деликт, като по изключение може искът да има договорен характер, като например по силата на Закона за защита на потребителите организациите на потребителите може да претендират незаконосъобразни практики, нищожност на клаузи в общи условия и подобни.

Ищецът и ответникът в производството по ГПК не са ограничени. Ищец може да бъде както лице – физическо или юридическо, което е носител на колективния интерес и което е засегнато или може да бъде засегнато от нарушението, предмет на спора, така и организация за защита на колективни интереси - такава, създадена специфично за тази цел, или просто представляваща колективен интерес /чл. 379, ал. 2 от ГПК/. Ищец може да бъде и държавен орган - Комисията за защита на потребителите. Ответник по исковете по ГПК може да бъде всяко лице, извършващо нарушението. ГПК допуска възможност кръгът на ищците да се разшири в хода на процеса. Съгласно чл.383 от ГПК е налице възможността увредени лица да встъпят или да бъдат изключени от производството Търсената защита, съгласно чл.379, ал.2 от ГПК може да бъде свързана с установителен иск за установяване на увреждащото действие или бездействие или осъдителен иск за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени 2 на този интерес – ал. 3 на чл. 379 от ГПК. В исковата молба следва да бъдат посочени: увреждащото действие/бездействие, неговата противоправност и вината на нарушителя. За да е предявен колективен иск по чл. 379 ГПК, ищците следва да изложат обстоятелства и да докажат кое е извършеното от нарушителя увреждащо действие или бездействие, неговата противоправност - забранено ли е било извършеното от ответника и защо, или ответникът е бил длъжен да извърши нещо, на какво основание, но е бездействал, като вината при деликта се предполага. Законът дава възможност в защита на колективния интерес да се иска от съда освен установяване на фактите на увреждащото действие или бездействие на ответника, неговата противоправност и вината, всеки индивидуално засегнат, да се претендира с осъдителен иск преустановяване на нарушението, поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес - обезщетяване на претърпените от ищците вреди /след доказване на техния размер и причинната им връзка с противоправното поведение на нарушителя/.

Съгласно разпоредбата на чл. 379, ал. 1 ГПК колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. Тези лица са определяеми по определени признаци, които обикновено са свързани с пространствени измерения или са резултат от дадено нарушение, засегнало съответния кръг лица. Искът по чл. 379, ал. 2 ГПК се предявява именно от тези лица или от организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, т. е. организация, утвърдена в съответния сектор или образувана по конкретния повод, но именно с такава цел. Ищец по колективен иск винаги е групов субект - група лица, които не са индивидуално определени, но са определяеми по обективни признаци, обикновено свързани с пространствени или качествени измерения на нарушението, засегнало съответния кръг лица. Тези признаци служат за очертаване субективните граници на колектива. Лицата, предявяващи иска, са особен вид представители на колектива, които извършват процесуалните действия от негово име и в негов – на колектива - интерес.

В случая исковата молба е предявена от част от работниците и служителите на „Рубин трейд“ ЕАД, които твърдят, че са част от по-широк кръг увредени лица – всички работници и служители в „Рубин трейд“ ЕАД – лица, които са определяеми. Процесуалната легитимация на лицата, които претендират да са увредени от нарушението или колективният им интерес да е увреден от него, е изрична и произтича по силата на особените процесуални разпоредби на чл. 379, ал.2 и ал.3. В производството по колективни искове те имат качеството на процесуални субституенти. За проверка на тяхната процесуална легитимация, както и за определяне кръга на засегнатите лица, чието право на иск е упражнено, законът изисква в исковата молба да бъдат посочени критериите, по които обективно да бъде определен засегнатият колективен интерес. Това в процесния случай е направено.

В исковата молба са изложени факти относно нарушителите; увреждащото бездействие, неговата противоправност – текстът на закона, съгласно който според ищците ответниците са били длъжни да извършат нещо /основанието на изискваното от тях действие/, както и твърдения за тяхното бездействие.

На съда е предоставена свобода при преценка на съдържанието, обема и измеренията на колективния интерес. За тази преценка от значение са както изложеното в исковата молба, съдържанието на увреждащото действие или бездействие и събраните по делото доказателства, така и особеностите на всеки конкретен случай , както и установената в чл.385, ал.4 от ГПК особеност на колективните искове в отлика от основното исково производство, че съдът не е обвързан от формулирания петитум и може да определи и осигури подходяща защита на увредения интерес съобразно особеностите на конкретния случай.

Преценката за съдържанието и измеренията на конкретния колективен интерес е от значение както за допустимостта на иска, така и предмета на доказване и за съдържанието на конкретния окончателен съдебен акт. Теорията и съдебната практика приемат, че за съда не следва да е водещ ограничителния подход, а да е определящ 3 обществения интерес. Съдът следва да изхожда от съществото на заявения интерес и да осигури адекватната му защита, не само от гледна точка на пряко засегнатите, но и от гледна точка на останалата част от обществото.

Колективните искове както по чл. 379, ал. 2 ГПК, така и по чл. 379, ал. 3 ГПК могат да бъдат предявени само при отношения на равнопоставеност, но не и при такива на субординация. Легитимиран ответник по тези искове може да е и публичен орган, но не за неизвършване на дължимо от него административно действие. В случая един от ответниците е публичен орган, но съдът взема предвид, че за да се продаде имот по реда на чл.22а, ал.10, т.1 от ЗНИ не е необходимо да се издаде административен акт, а да е налице решение на едноличния собственик на дружеството с държавно или общинско участие, както и търговски дружества, чийто капитал е собственост на еднолични търговски дружества с държавно участие. Следователно в случая не са налице отношения на субординация, а на равнопоставеност и искът е допустим.