Решение № 647 от 15.05.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2501/2022
- Вид
- Решение № 647
- Подписан
- 15.05.2023
- В сила
- 15.06.2023
- Състав
- ДИАНА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.138а,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.138а,ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал.1,т.2 · Кодекс на труда
- чл. 83,ал.1,т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 647 гр. Велико Търново, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110102501 по описа за 2022 година
Предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ , чл. 221, ал. 1 КТ, вр. с чл.86 от ЗЗД Ищцата Р. Д. Т. твърди, че е работила при ответника „Делтаком Електроникс” ООД на длъжност «ситопечатар» при основно трудово възнаграждение от 1100 лева и допълнително възнаграждение към него съгласно допълнително споразумение от 1.04.2019 г. и че трудовото и правоотношение е прекратено , считано от 5.04.2021 г. на основание чл. 327, ал.1,т.2 от КТ. Заявява, че работодателят не е изплатил дължимите заплати и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Признава плащане на сумата от 600 лева съгласно подписано между страните споразумение, което счита за загубило сила поради неизпълнение задължението на работодателя и което счита за нищожно поради накърняване на добрите нрави и морала. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 381,40 лева главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г., ведно с лихва за забава от 70,67 лева за периода 10.12.2021 г.- 7.10.2022 г.; сумата от 981,40 лева главница-неплатено трудово възнаграждение за м. януари 2021 г. ведно с лихва за забава от 10.02. 2021 г. до 7.10.2022 г.; сумата от 981,40 лева главница-неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г. ведно с лихва за забава от 157,30 лева за периода 10.03.2021 г.-7.10.2022 г.; сумата 1 от 981,40 лева главница-неплатено трудово възнаграждение за м. март 2021 г. ведно с лихва за забава от 148,84 лева за периода 10.04.2021 г.-7.10.2022 г.; сумата от 89,20 лева главница-неплатено трудово възнаграждение за м. април 2021 г. ведно с лихва за забава от 12,78 лева за периода 10.05.2021 г.7.10.2022 г.; обезщетение по чл. 221,ал.1 от КТ от 1185,80 лева и лихва за забава от 163,05 лева за периода 31.05.2021 г. до 7.10.2022 г. Претендира законна лихва и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Х. от ВТАК поддържа исковете по основание, като е допуснато изменение на размера им и се претендират, както следва: сумата от 386,15 лева главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение в нетен размер за м. ноември 2020 г., сумата от 1005,15 лева главница-неплатено трудово възнаграждение в нетен размер за м. декември 2021 г. ; сумата от 986,15 лева главница-неплатено възнаграждение в нетен размер за м. януари 2021 г. ; сумата от 920,15 лева главница-неплатено трудово възнаграждение в нетен размер за м. февруари 2021 г. ; сумата от 986,15 лева главница-неплатено трудово възнаграждение в нетен размер за м. март 2021 г.; сумата от 107,62 лева главница-неплатено трудово възнаграждениев нетен размер за м. април 2021 г.
Ответникът «Делтаком Електроникс» ООД, гр.София не е депозирал в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище на пълномощника си адв. П. от САК оспорва исковете, като неоснователни.
След като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника видно от приложените трудови договори, считано от 1.10.2007 г. По силата на допълнително споразумение №6 от 1.04.2019 г. към трудов договор № 3/1.01.2009 г., ищцата е заемала длъжността „ ситопечатар“ при основно трудово възнаграждение 1100 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 6,60%. На 5.04.2021 г. ищцата е подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
327,ал.1,т.2 от КТ. Издадена е Заповед № 959/5.04.2021 г., с която считано от 5.04.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на 2 основание чл. 327,ал.1, т.2 от КТ. Приложено е споразумение от 22.01.2022 г. между страните, съгласно което работодателят се задължава да изплати на работника сума от общо 5050,39 лева на части в срок до 31.01.2023 г. , която представлява неизплатени месечни възнаграждения до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Приети като доказателства са още Заповед № 88/23.03.2020 г. на управителя на ответното дружество, с която на основание чл.138а,ал.2 от КТ във връзка с обявеното извънредно положение се въвежда непълно работно време за всички работници с продължителност от 6 часа на ден, считано от 16.03.2020 г. Приета е Заповед № 937/20.02.2021 г. на управителя на ответника, с която на основание чл.138а,ал.2 от КТ във връзка с намаляване обема на работата е въведено непълно работно време от 4 часа за всички работници и служители , считано от 1.03.2021 г. до 30.04.2021 г. и Заповед № 981/23.04.2021 г., с която непълното работно време от 6 часа се въвежда за периода 1.05.2021 г. до 31.05.2021 г. поради намаляване обема на работа, на основание чл.138а,ал.2 от КТ. В съдебно заседание се събраха гласни доказателства. Св.Иванов е работил при ответника до 5.04.2021 г. и е заемал длъжността „ началник смяна“ . Ищцата работела в друга смяна, но той е виждал, че тя е на работа.
Твърди, че от 1.03.2021 г. до 30.04.2021 г. било въведено непълно работно време , но всички работели на пълно работно време от осем часа. Заповедта била залепена от личния състав , те я прочели и се запознали, но ръководителят на звеното им казал, че трябва да работят по осем часа. За този период им начислили трудови възнаграждения като за непълно работно време. Ищцата лично обяснява, че е подписала споразумението, с което се съгласила, че и дължат суми , без да знае за какъв период става въпрос и кои задължения към нея се погасяват. Получила две вноски от по 300 лева. По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно изготвеното заключение за периода от м. ноември 2020 г. до м. февруари 2021 г. включително ответникът е начислил трудови възнаграждения на ищцата в общ брутен размер от 4743 лева, в нетен размер- 3897,60 лева. След извършени плащания на сумата от 300 лева на 13.05.2022 г. и на същата сума на 15.07.2022 г. общо дължимите за този период трудови възнаграждения в нетен размер възлизат на 3297,60 лева. Дължимата законна лихва за забава върху тези неплатени суми възлиза на 631,25 лева към датата на подаване на исковата молба. За периода 1.03.2021 г.- 4.04.2021 г. от ответника са 3 начислени на ищцата трудови възнаграждения в общ брутен размер от 649,37 лева, в нетен размер- 559,89 лева. Предвид това, че плащания не са извършвани дължимата законна лихва за забава към 7.10.2022 г. е 81,23 лева.
Ако ищцата е работила на пълно работно време от 8 часа, за този период дължимите брутни трудови възнаграждения следва да бъдат в брутен размер от 1310,62 лева, в нетен размер- 1093,77 лева, а законната лихва за забава към 7.10.2022 г. /подаване на иска/ - 158,58 лева. Дължимото обезщетение по чл.
221,ал.1 от КТ, начислено от ответника е в брутен размер от 592,90 лева и не е платено. Законната лихва за забава към 7.10.222 г. е в размер на 81,36 лева.
Ако се приеме, че ищцата е работила на осем часов работен ден за периода 1.03.-4.04.2021 г., дължимото обезщетение по чл. 221,ал.1от КТ ще е в брутен размер от 1185,80 лева, а в нетен размер – 1133,20 лева . Законната лихва за забава е в размер на 162,72 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128,т.2 от КТ относно неплатени трудови възнаграждения за периода м. ноември 2020 г.- м.април 2021 г. и за обезщетение по чл.
221,ал.1 от КТ за дължимо обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ и акцесорни претенции по чл. 86 от ЗЗД за лихви за забава. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищцата следваше да установи валидно трудово правоотношение между страните за посочения период , както и изпълнението на трудовите си задължения , а ответникът от своя страна следваше да докаже, че е платил дължимите трудови възнаграждения в уговорените размери и установените срокове. За основателността на претенцията по чл. 221,ал.1 от КТ следваше да се установи наличие на законово основание за изплащането му от страна на ищцата, респективно ответникът следваше да установи плащане в дължимия размер.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ищцата е работила по силата на трудови договори при ответното дружество, като съгласно последното допълнително споразумение от 1.04.2019 г. основното и трудово възнаграждение е договорено на 1100 лева, предвидени са 6,60% доп.възнаграждение за трудов стаж и професионален опит при 4 осем часов работен ден. Уговорено е изплащане на трудовото възнаграждение до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, но не по-късно от края на месеца, следващ този, за който възнаграждението се отнася. След подадено заявление от ищцата трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 5.04.2021 г. При доказано от страна на ищцата валидно съществуващо трудово правоотношение, по което тя е изпълнявала работата, за която е била наета и наведени твърдения от нейна страна за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение, ответникът в качеството си на работодател следваше пълно и главно да установи дължимата от него насрещна престация, именно, че е платил дължимото на ищцата в договорените размери и в предвидените за това срокове. Ответникът не проведе необходимото доказване, а от заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установи по безспорен начин, че същият не е погасил задълженията си към ищцата, въпреки, че е направил необходимите начисления за дължимите работни заплати и обезщетение във ведомостите си. Предявените обективно съединени искове за неплатени трудови възнаграждения за исковия период се явяват доказани по основание, като при преценка на доказаността им по отношение на техния размер следва да се има предвид следното: ищцата признава плащане на сумата от общо 600 лева и такова е направено според вещото лице по СИЕ на 13.05.2022 г. и на 15.07.2022 г. / по 300 лева/. Сумата е платена на база подписано споразумение между страните от 22.01.2022 г. При решаване спора следва да се има предвид, че при уреждане на правата и задълженията на страните по трудово правоотношение приложими са КТ и подзаконовите нормативни актове издадени въз основа на него, като принципът на свобода на договарянето е приложим дотолкова, доколкото не се нарушават предвидените с тези актове императивните правни норми. Съдът счита, че в конкретния случай с представеното споразумение се нарушават законовите изисквания относно задължението на работодателя да начислява и заплаща дължимото трудово възнаграждение в договорените размери и срокове и то не може да намери приложение в отношенията между тях при решаване на възникналия правен спор. Това е така, защото в него е предвидено заплащане на глобална сума на 12 месечни вноски в различен размер , последната от която с падеж 31.01.2023 г. , като макар да е посочено, че тази сума е за неплатени месечни възнаграждения до датата на прекратяване на трудовия договор, не е 5 посочено за кои месеци са тези възнаграждения, какъв е техният дължим размер съгласно разчетно-платежните ведомости, съответства ли посоченото в споразумението на дължимото според трудовия договор и закона. В заключение това споразумение не следва да се взема предвид от решаващия съд, тъй като във вида, във който е изготвено, макар и подписано от страните, противоречи на закона. Относно представените от ответника заповеди за въведено непълно работно време следва да се има предвид, че две от тях не касаят периода на претенциите на ищцата и съдът не намира нужно да ги коментира- това са Заповед № 880/23.03.2020 г. , с която се въвежда непълно работно време за периода на въведеното в страната извънредно положение /13.03.-17.05.2020 г./ и Заповед № 981/23.04.2021 г. за периода от 1.05.2021 г. до 31.05.2021 г. Относно Заповед № 937/20.02.2021 г., с която на основание чл. 138а,ал.2 от КТ считано от 1.03.2021 г. до 30.04.2021 г. е въведено непълно работно време от 4 часа за всички работници и служители , съдът счита, че същата не следва да бъде съобразявана при преценка размерите на дължимите трудови възнаграждения. Това е така, защото ответникът, който я представи не ангажира доказателства, че надлежно е упражнил правото си да въведе непълно работно време поради намаляване обема на работа за посочения период и по този начин да обоснове възраженията си срещу размера на исковите претенции. Посоченото правно основание в заповедта- чл. 138а,ал.2 от КТ предвижда въвеждане на непълно работно време в случай на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка , а не при намаляване на обема на работа, която хипотеза е предвидена в чл.138а,ал.1 от КТ. Дори да се приеме, че намерението на работодателя е било въвеждане на непълно работно време поради намалелия обем на работа, той не доказа да е изпълнил законовите изисквания относно предвиденото предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Отделно от горното събраните гласни доказателства чрез разпита на св.Иванов сочат изпълняване на трудовите задължения от страна на всички работници при осем часов, а не четири часов работен ден. С горните доводи и като съобрази заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано, съдът намира предявените искове с правно основание чл.128,т.2 6 от КТ за основателни и доказани в претендираните размери. Тъй като се доказа, че работодателят не е заплатил дължимите трудови възнаграждения в срок, основателни са и акцесорните претенции по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава. Следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 386,15 лева главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение в нетен размер за м. ноември 2020 г. , тъй като от общо дължимата според вещото лице сума от 986,15 лева в нетен размер следва да се приспадне сумата от общо 600 лева платена от ответника, с която се погасява част от най-старото задължение към ищеца. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане. Тъй като трудовото възнаграждение не е платено, основателна е претенцията по чл.86 от ЗЗД за лихва за забава. Същата възлиза на 157,44 лева, но следва да се уважи в претендирания размер от 70,67 лева и за посочения от вещото лице период на забава- 1.01.2021 г.- до 7.10.2022 г. Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 1005,15 лева главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение в нетен размер за м. декември 2020 г. , ведно със законна лихва от подаване на иска- 7.10.2022 г. до окончателното изплащане.