Решение № 435 от 28.11.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Стара Загора, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Х. Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Х. Ангелов Административно наказателно дело № 20245530202180 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 19.04.2024г. на Г. Й. А. –Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № ********** на Министъра на вътрешните работи, с което на С. П. С. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева - за извършено нарушение по чл.35, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата си и в с.з. жалбоподателят – лично излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна – не се явява в с.з., а чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Районна прокуратура - Стара Загора, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства: Заверено копие на НП № 24-1228-********** лист; Заверено копие на АУАН серия G A № **********-1 1 лист; Заверено копие на възражение от С. П. С. срещу на АУАН серия G A № **********-1 лист; Заверено копие на сведение от С. С.-1 лист; Заверено копие на докладна записка, изготвена във връзка с подадено възражение срещу АУАН-1 лист; Заверено копие на писмо до С. П. С.-1 лист; Заверено копие на снимков материал-4 листа; Заверено копие на заповед № ********** г.-3 листа; Справка водач/нарушител- 4 листа

В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: В. Г. В. и Х. Н. Х..

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Обжалваното Наказателно постановление № ********** от 19.04.2024г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № **********, съставен на жалбоподателя от мл. автоконтрольор към Сектор ПП- Стара Загора. В акта и се сочи от фактическа страна, че на 12.03.2024г. в около 17, 50ч., в гр.Стара Загора, по ул.Ангел Кънчев, в посока север-юг, С. П. С. с ЕГН ********** управлява МПС-автобус "**********" с рег. № **********, собственост на „............., като извършвайки маневра завиване надясно, поради големия радиус на превозното средство, което управлява, започва маневрата за завой на ляво и не пропуска и блъска със странична задна дясна част в страничната лява част на попътно движещия се от дясната му страна л.а. „**********“ с рег. № **********. Настъпва ПТП с материални щети, без пострадали. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя, като такива по чл. 35, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. подписал съставения му АУАН, като отразил, че няма възражения. В законоустановения срок били депозирани писмени възражения по АУАН. Впоследствие С.С. с писмено заявление се отказал от подадените възражения.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението и на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева - за извършено нарушение по чл.35, ал.2 от ЗДвП на 2 водача С. П. С. с ЕГН **********.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не бяха опровергани, но и изцяло се подкрепят от показанията на свидетелите, които с категоричност потвърдиха отразеното в акта. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – Д. Н. Ж. и Б. П. Б. -Г., потвърдиха изцяло описаното в акта за установяване на административно нарушение. Свидетелите подробно обясниха мястото и начина на извършената проверка и направените констатации. Съдът кредитира с доверие свидетелските им показания, тъй като те са пълни, взаимно допълващи се, логични и непротиворечиви. Кореспондират, както по между си, така и с останалите доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от и събраните по делото писмени доказателства.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опроверга и от жалбоподателя, доколкото същият не ангажира гласни доказателствени средства за оборване на фактите, изложени в АУАН.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за 3 съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3/три/-месечен срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било установено нарушението, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6/ шест/ - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административно наказващия орган и актосъставителя следва от така представените заповеди на МВР.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП за нарушение на чл.35, ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗДвП , когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП . В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач". От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието "управление" на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая полицейските служители са установили, че именно жалбоподателя е бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него е съставен АУАН. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна на нарушението - установени от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства, същият правилно и законосъобразно е бил наказан от АНО и на посоченото правно основание ангажирана административнонаказателната му отговорност.

4

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него нарушение по чл. 35, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. Видно от показанията на свидетелите, управлявания от жалбоподателя автобус е предприел маневра завой на дясно и за водача С. е било задължително спазването на правилото на чл. 35, ал.2 от ЗДвП, да пропусне автомобилите, движещи се от дясната му страна, в случая л.а.„**********“ с рег. № **********. Предвид несъблюдаване на това правило от водача С.С., то същият има вина за настъпилото ПТП.

Предвид гореизложеното настоящия състав на съда намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 200 лева.

Правилно нарушението по чл. 35, ал. 2 от ЗДвП е отнесено към съответстващата му санкционна разпоредба – чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП от ЗДвП. Предвиденото в закона наказание за установеното нарушение е във фиксиран размер и не подлежи на редуциране от страна на съда. Ето защо и наложеното от наказващия орган, наказание – „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.35, ал.2 от ЗДвП е правилно определено, доколкото съдът не може да упражни контрол върху неговия размер.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал.

4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е /Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021г./ от Наредба за заплащането на правната помощ. Законът и цитираната наредба предвиждат възнаграждение за представителство по 5 административно наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. Съдът намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като макар и да липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, процесуалния представител е участвал лично в две съдебни заседания.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 19.04.2024г. на Г. Й. А. –Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № ********** на Министъра на вътрешните работи, с което на С. П. С. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева - за извършено нарушение по чл.35, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.