Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3571 от 24.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6007/2022
Вид
Определение № 3571
Подписан
24.11.2022
В сила
24.11.2022
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3571 гр. София, 24.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110206007 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.312 от НПК.

Решаващата инстанция по делото е съд не само по фактите, но и по правото. Съдът е приел с постановеното на 21.11.2022 г. в закрито заседание по делото определение, че молбата на адвокат Б. за поправка на съдебния протокол е не само просрочена, но е подадена и при липсата на възникнал правен интерес за същия. Важно условие за законосъобразност на формалната процедура по НПК на наказателния процес в първоинстанционното производство е съдът да е предоставил на основание чл.297, ал.1 от НПК правото на обвиняемия да изрази последната си дума, за да изрази своето последно отношение към обвинението срещу него, повдигнато му от прокурор за престъпление по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК. Съдът е сторил това и действително обвиняемият Б. е изразил последната си дума към обвинението на прокурора. В доктрината на наказателния процес оттеглянето за съвещание за постановяване на присъда е предвидено в случаите, когато е налице колегиален състав на съда. Няма пречки и при едноличен състав съдът да се оттегли на съвещание за постановяване на крайния съдебен акт след правото на последна дума на обвиненото лице. При тайно съвещание присъстват членовете на колегиалния състав на съда. Никой друг не присъства на тайното съвещание на съда. По време на съвещание съдът преценява доказателствата, закона и обсъжда доводите на страните, когато съставът е колегиален. След изслушването на съдебните прения и последната дума на обвиненото лице, съдът не може да разгледа друго дело. Противното би довело до допускане на съществено процесуално нарушение от абсолютен характер. Когато съставът е едноличен след правото на последна дума по чл.297, ал.1 от НПК на обвиняемия съдът се оттегля на съвещание със себе си и съдията мислено преценява доказателствата, закона и обсъжда доводите на страните. Съдът може непосредствено да обяви решението или да стори това 1 след известно време. Изискването на закона е съдът да не разглежда друго дело в този момент.

В настоящият случай решаващата инстанция на СРС намира, че е спазила императивите на НПК. Съставът е едноличен. Съдът е провел съдебни прения. На обвиняемия Б. е дадено право на последна дума по чл.297, ал.1 от НПК. След правото на последна дума на обвиняемия Б., което е реализирано, съдът не е разглеждал друго дело. Съдът е постановил публично решението си по делото непосредствено след правото на последна дума на обвиняемия Б. и при проведено мислено съвещание на съдията-докладчик със себе си.

Едноличният състав на съда няма как да се съвещава с други членове на състава, тъй като такива липсват. Производството е по реда на глава 28 от НПК в съответствие с изискването на чл.28, ал.1, т.1 от НПК. Съдът е постановил решението по делото след правото на последна дума на обвиняемия Б. след съвещание. Съвещанието на съдията-докладчик е мислено със себе си, със знанията, уменията и качествата му, като решението на състава за изхода на делото се основава на императивния процесуален и материален закон, на събраните и проверените по реда и способите на НПК доказателства и доказателствата и на базата вътрешното убеждение на съдебния състав.

Съдебният протокол по делото от заседанието от 10.11.2022 г. съдържа всички изискуеми реквизити, отразени в чл.311, ал.1, т.1-т.7 от НПК, а именно:

1. неявилите се лица и причините за неявяването;

2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;

3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;

4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;

5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;

6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;

7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

Съдът отбелязва, че реквизитите по чл.311, ал.1, т.6-7 от НПК на съдебния протокол са спазени. Съдът е дал право на последна дума на обвиняемия Б.. Постановил е своето решение публично непосредствено след правото му на последна дума и след мислено съвещание на съдиятадокладчик по делото със себе си.

Съдът е отхвърлил молбата на обвиняемия Б. за допускане на поправка на съдебен протокол на две правни основания – поради просрочие, но и поради липсата на правен интерес. Именно липсата на правен интерес на обвиняемия Б. е едно от основните съображения на състава съдът да остави без разглеждане молбата му, след като решението по делото е постановено при спазване на императивите на НПК и след правото на последна дума на 2 обвиняемия Б. при проведено мислено съвещание на съдията-докладчик като съдия по делото със самия себе си. Липсата на правен интерес се извежда от това, че съдът е спазил императива на процесуалния закон и е извършил по делото всички процесуално-следствени действия според отделните етапи на наказателния процес в съдебната фаза на наказателното производство.

От друга страна, съдът намира, че по делото не може да бъде разпитан съдебния секретар в открито съдебно заседание, тъй като съдебния секретар не може да проверява действията на съдията-докладчик, само защото страна в производството счита, че не са спазени правата й. Правата на страната дали са нарушени или не се преценява единствено и само от контролната инстанция на СГС. Съдебният секретар протоколира процеса под диктовката на председателя на състава. Съдебният секретар е техническо лице, което подпомага състава. Съдебният секретар не е контролиращ съдебният състав.

Освен това редът за допускане на поправка в съдебен протокол се извършва по реда на чл.130 от НПК, ако съдът приеме, че молбата за поправка на протокола е основателна. В НПК не е разписана процедура за провеждане на открито заседание, каквато е разписана в правилата на чл.151, ал.4 от ГПК. По чл.312, ал.2 от НПК исканията за поправка на протокола се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание. Според чл.130 от НПК всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. Редът по чл. 312 от НПК е относим към правата на страните по делото и поради това, поставените въпроси се разрешават от съда, а когато съдът установи наличието на основания за внасяне на коректив в протокол за извършено съдебно следствено действие, той може да го направи само по реда на чл. 130 от НПК. В тази насока е Решение № 17 от 8.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1240/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова. Според чл.131 от НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. След като съдът е постановил решението по делото след съвещание със себе си, отразяването на този факт в съдебния протокол е доказателство и логичен извод, че съдът е предоставил право на последна дума на обвиняемия Б. и съдът е обявил решението си публично с разясняване на възможмостта да бъде обжалвано в съответствие с изискванията на 3 реквизитите на чл.311, ал.1, т.6 и т.7 от НПК.

Редът за проверка на действията на състава дали е спазил на НПК е чрез въззивна проверка на съдебното решение. Обвиняемият Б. е подал съответна въззивна жалба, както и неговия защитник отделна такава. Обвиняемият Б. е насочил усилията си към охраняване на правата си като обвиняем и адвокат с обжалване на съдебното решение.

По тези съображения СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ КОНСТАТИРА служебно правни основания за отмяна на постановеното на 21.11.2022 г. съдебно определение с № 3521 от 21.11.2022 г., с което е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА, поради просрочието й, както и поради липсата на възникнал правен интерес молбата на обвиняемия Н. Й. Б. с вх.№ 251988 от 18.11.2022 г. за допускане на поправка в съдебния протокол от проведеното на 10.11.2022 г. съдебно заседание по НАХД № 6007/2022 г. по описа на СРС, НО, 9 състав.

Определението на съдебния състав е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4