Решение № 840 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110215546 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Р. Х. С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № СОА 22-РД11-677 от 30.06.2022 г., издадено от заместник кмет на Столична община (СО), направление "Транспорт и градска мобилност", упълномощен със Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 178д от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В подадената жалба се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Релевират се оплаквания, че така описаната фактическа обстановка, не отговаря на действителната. Жалбоподателят твърди, че не е нарушил правилата на ЗДвП и не е извършил нарушението, което му е вменено. По изложените съображения жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна – заместник кмет на Столична община, издал обжалваното НП, редовно призован, се представлява от юрк. ЯП., която оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснато съществени процесуални нарушения, довели до нарушение правото на защита на лицето, спазена е компетентността на органите издали АУАН и НП и свидетелските показания кореспондират на представения писмен материал по делото. Моли 1 за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.5.2022 г., около 15:40 часа, в гр. София Р. Х. С. е паркирал личния си лек автомобил, марка и модел „Тойота Ярис“ с per. № ..., черен на цвят, на ул. „Димитър Греков“ № 2 /сграда на ТЕЛК комисия/, на място определено за паркиране на МПС обслужващо хора с трайни увреждания, обозначено с пътни знаци Д 21 и Т 18.

Въпросното обстоятелство било констатирано от свидетеля В. Д., на длъжност на длъжност инспектор контрол по паркирането при „Център за градска мобилност“ ЕАД, който изготвил докладна записка и скица, в които описал фактите относно нарушението, и разпоредил репатрирането на процесния лек автомобил на наказателен паркинг.

На 30.5.2022 г. в присъствието на жалбоподателя, който се явил в наказателния паркинг, за да си вземе автомобила, актосъставителят В. Д., на длъжност на длъжност инспектор контрол по паркирането при „Център за градска мобилност“ ЕАД, съставил против Р. Х. С. Акт за установяване на административно нарушение серия А, № 003409/30.05.2022 г., в който подробно описал времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, квалифицирайки го съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т.

4 ЗДвП.

В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят подал писмени възражения против съставения му акт за установяване на административно нарушение, като същевременно вписал в акта за установяване на административно нарушение, че не е съгласен с изложеното в акта.

Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП , заместник-кметът на Столична община, направление "Транспорт и градска мобилност", издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА и чл. 178д, вр. чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП наложил на Р. Х. С. глоба в размер на 200 лв.

Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на св. В. Д.; писмени – констативен протокол, предоставеният от ЦГМ снимков материал както и копие на оригинална скица, актуална към 30.05.2022 г. на ул. „Димитър Греков“ № 2 /сграда на ТЕЛК комисия/за процесния участък и др.

Обстоятелствата, свързани с извършването на процесното нарушение, се установяват по категоричен начин посредством показанията на свидетеля В. Д., съставените от него АУАН и скица, и изготвения при репатрирането на автомобила снимков материал, оригинална скица, актуална към 30.05.2022 г. на ул. „Димитър Греков“ № 2 /сграда на ТЕЛК комисия/ за процесния участък, от която са видни пътните знаци, пътната маркировка и 2 наличието на места, определени за паркиране на хора с трайни увреждания. Анализирайки поотделно и в съвкупност цитираните доказателствени източници, съдебният състав ги прецени като обективни и кореспондиращи помежду си, поради което ги кредитира и прие за безспорно установено, че мястото, на което жалбоподателя бил паркирал, е било надлежно обозначено като място, предназначено за паркиране на автомобили на хора с трайни увреждания с хоризонтална и вертикална маркировка. От приобщения снимков материал е видно, че процесното място е било надлежно обозначено, което се потвърждава и от копие на оригинална скица, актуална към 30.05.2022 г. на ул. „Димитър Греков“ № 2 /сграда на ТЕЛК комисия/ за процесния участък.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Материалната компетентност на В. Д. като актосъставител, и компетентността на административнонаказващия орган, следват съгласно длъжностните им качества и на основание приложените по делото копия на Заповед № СОА 21-РД95-62/11.3.2021 г. на кмета на СО и Заповед № РД-09-69/1.6.2021 г.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с формалните изисквания относно съдържание и форма по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, и са надлежно връчени на санкционираното лице. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото му на защита и да представляват формални основания за отмяна на НП.

Наред с това съдът прие за доказани и обективната и субективна съставомерност на процесното нарушение.

С разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП се въвежда забрана за паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. Посредством доказателствата по делото се изясни, че мястото, на което жалбоподателя е паркирал автомобила си, е било обозначено със знак Д21, който според чл. 55, ал. 10 ППЗДвП указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Поставен и виден е бил и пътен знак Т18, указващ принудително отстраняване на ППС, както и знак че местата, предназначени за хора с трайни увреждания са четири, считано по посока на движението от поставения знак /табела с текст/, и именно на едно от тях – третото, Р. Х. С. е паркирал своя 3 автомобил. Следователно същото представлява място, определено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания.

Поради това, след като е паркирал на определеното за хора с трайни увреждания място, без да има право на това, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на процесното административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Предвид фактът, че карта за паркиране на хора с трайно увреждане същата е с изтекъл срок на валидност, установяването на същата в автомобила няма правно значение за извода за извършване на деянието.

Нарушението е извършено от Р. Х. С. при непредпазлива форма на вината, доколкото е следвало да съблюдава предписанията на пътните знаци и да съзнава последиците от нарушаване на забраната за паркиране, като е могъл да ги предвиди, но не го е направил.

Нарушението е формално и по естеството и характеристиките си не представлява маловажен случай, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното проявление на нарушенията от същия вид.

Административнонаказващият орган правилно е определил санкцията за осъщественото нарушение, която е предвидена в разпоредбата на чл. 178д ЗДвП в абсолютен размер от 200 лв., поради което наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на цитираната по-горе разпоредба, поради което процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, доколкото не са налице основания за неговата отмяна или изменение по смисъла на чл. 63, ал. 9 от ЗАНН.

Към момента не са изтекли давностните срокове за административно наказателната отговорност за извършеното нарушение. погасяване на

При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 (осемдесет) лева за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СОА 22-РД11-677 от 30.06.2022 4 г., издадено от заместник кмет на Столична община (СО), направление "Транспорт и градска мобилност", упълномощен със Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 178д от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Р. Х. С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична община сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5