Решение № 6299 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6299 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.ова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.ова Въззивно гражданско дело № 20231100509621 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20085601/30.03.2023 г. по гр.д. № 25499/2019 г. Софийският районен съд е отменил на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на И. Р. Ц., извършено със заповед № 74/13.03.2019 г. на управителя на „Г. – 7” ЕООД; възстановил е на основание чл.

344, ал.1, т. 2 от КТ И. Р. Ц. на длъжността „охранител”; осъдил е „Г. – 7” ЕООД да заплати на И. Р. Ц. на основание чл. 344, ал.1, т.2, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ сумата 3360 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 15.03.2019 г. до 15.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 09.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил е предявения от И. Р. Ц. против „Г. – 7” ЕООД иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползват отпуск в размер на 348,59 лева. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, а ответникът е осъден да заплати в полза на съда дължимите държавни такси по уважените искове.

Решението е обжалвано от ответника в частите, с които са уважени исковете по чл.

344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което тези искове се отхвърлят. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд за недоказаност предложението от ищеца да е било прието в 7 – дневния срок по чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ. Въззивникът поддържа, че от събраните по делото доказателства 1 безспорно е установено, че ищецът е бил надлежно уведомен за приемането на отправеното от него до работодателя предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Сочи, че от показанията на св. Р. М., както и от обясненията на ищеца в съдебно заседание, се установява, че ищецът е подал молбата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие в офиса на дружеството и управителят му е заявил, че приема молбата му и в негово присъствие е положил резолюцията „Да” върху молбата, поради което не е било необходимо да го уведомява допълнително за своето решение.

Въззиваемият И. Ц. не е представил писмен отговор на жалбата и не заявява становище пред съда.

За да се произнесе /съобразно предмета на обжалване/, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от И. Р. Ц. срещу „Г.

– 7” ЕООД искове за признаване на незаконността и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 74/13.03.2019 г. на управителя на ответното дружество на основание чл. 325, т. 1 от КТ; за възстановяване на ищцата на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „охранител”; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3360 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за времето от 15.03.2019 г. до 15.09.2019 г. ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че работел при ответника по трудов договор на длъжността „охранител” в магазини за хранителни стоки „Т Маркет” в гр. София. Твърди, че на 13.02.2019 г. го извикали във фирма „Г. – 7” ЕООД и му предоставили молба за прекратяване на трудовия договор, като му казали да напише „считано от 15.03.2019 г.”, което той изпълнил. Ищецът твърди, че бил на работното си място на 15.03.2019 г., когато му се обадил работодателят и го уведомил за издадената заповед за прекратяване на трудовия му договор, която заповед ищецът подписал с особено мнение. Ищецът твърди, че трудовият му договор незаконосъобразно е бил прекратен с посочената заповед на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, тъй като в подадената от него молба за напускане никъде не бил отбелязал, че желае прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Не бил уведомен, че от 14.02.2019 г. започва да тече 30 – дневния срок за предизвестие. Твърди, че не е изявил желание за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие. Сочи, че по молбата му за прекратяване на трудовия договор работодателят не е взел писмено становище в 7 – дневния срок след 13.02.2019 г., не е дал писменото си съгласие и не го е уведомил, че ще прекрати трудовия му договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Поддържа, че с молба от 13.02.2019 г. ищецът е поискал да бъде прекратен трудовия му договор, считано от 15.03.2019 г., въз основа на която с изрична заповед № 74/13.03.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 15.03.2019 г. Твърди, се, че още на 15.02.2019 г. работодателят е резолирал така подадената от ищеца молба с „Да”, за което последният бил надлежно уведомен при връчване на копие от молбата.

2

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

По делото е безспорно, че ищецът е работел при ответника по безсрочен трудов договор на длъжността „охранител”.

Представена е молба от ищеца от 13.02.2019 г., адресирана до управителя на „Г.-7” ЕООД, със следното съдържание: „С настоящата молба моля за Вашето съгласие за прекратяване на трудовото ми правоотношение с представляваното от Вас предприятие, считано от 15.03.2019 г.”. Молбата е подписана от ищеца, което обстоятелство не се оспорва от него. Не е спорно също, че молбата е подадена от ищеца в офиса на ответното дружество.

Върху молбата е поставена резолюция „Да, съгласен съм” с дата 15.02.2019 г.

На 13.03.2019 г. управителят на ответното дружество е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, считано от 15.03.2019 г., която заповед е връчена на ищеца на 15.03.2019 г.

Ищецът е оспорил основанието по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ за прекратяването на трудовия му договор, посочено в издадената от работодателя заповед. В тежест на ответника е да докаже наличието на предпоставките на визираното в заповедта прекратително основание – взаимно съгласие на страните.

Взаимното съгласие на страните като основание за прекратяване на трудовия договор се изразява в общата по съдържание воля на двете страни за преустановяване действието на сключения между тях трудов договор, считано от определен момент нататък. Всяка от страните трябва да изрази волята си за това ясно, категорично, безусловно и свободно.

Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява.

Предложението на страната за постигане на взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор трябва да бъде направено в писмена форма, която е условие за неговата действителност, и не е необходимо да бъде мотивирано. Взаимното съгласие е постигнато в момента, в който съвпаднат волеизявленията на двете страни за прекратяване на трудовия договор, т.е. волята на двете страни е с едно и също съдържание. Именно с оглед необходимостта от съвпадане на волеизявленията на страните в чл. 325, ал.1, т. 2, изр. 2 от КТ е поставено изискване страната, до която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е прието. Визираният в разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ седмодневен срок е свързан с условието приемащата предложението страна да обективира своето волеизявление за прекратяване за трудово-правната връзка по взаимно съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия, които да позволяват на другата страна да е в известност относно трудово-правния си статут, когато предложението е 3 прието. В закона няма изискване за определена форма на уведомлението от работодателя до работника за взетото становище по предложението – то може да бъде направено както писмено, така и устно, по телефона или по друг подобен начин. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Спазването на седемдневния срок за отговор на предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да се установява с всички допустими доказателства, включително и със свидетелски показания, защото това обстоятелство няма отношение към съществуването на писмено съгласие за прекратяване – в този смисъл е решение № 4/21.02.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Ако има постигнато съгласие, заповедта за прекратяване на трудовия договор може да бъде издадена и след изтичане на 7 – дневния срок. Това е така, защото конститутивно действие има постигането на взаимното съгласие, а заповедта за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В този смисъл незаконосъобразно е прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие в случаите, когато заповедта за прекратяване е издадена след седмодневния срок и в рамките на този срок работодателят не е изразил съгласието си и не е уведомил работника за това.

В случая подадената от ищеца молба от 13.02.2019 г., подписана от него и авторството на която не е оспорено, съставлява предложение до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие по смисъла на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Видно е от съдържанието на молбата /”моля за вашето съгласие за прекратяване на трудовото ми правоотношение”/, че волята не ищеца е да се прекрати трудовия му договор от посочената дата и с нея се иска от работодателя да изрази съгласието си за това. Ясно е от това съдържание на молбата, че с нея ищецът не изразява воля за едностранно прекратяване на трудовия му договор по чл. 326 или чл. 327 от КТ, а за прекратяване на договора по съгласие на двете страни, независимо, че в молбата не е изрично отбелязано, че същият настоява за прекратяване на договора „по взаимно съгласие”.

Не са налице доказателства по делото за наличие на обстоятелства, водещи до опорочаване на обективираното в молбата волеизявление на ищеца за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Изложеното в исковата молба твърдение, че на ищеца е била предоставена за подписване молба за прекратяване на трудовия договор и му е било дадено указание да впише в нея „считано от 15.03.2019 г.”, не е доказано по делото.

Отделно от това, дори и да се приеме за доказано това твърдение, то предоставянето от работодателя на работника за попълване на бланкова молба за напускане, не може априори да доведе до извод за липса на съзнавана воля у ищеца за прекратяване на трудовия договор със съдържанието в така подписаната молба. Не се твърди от ищеца, а и не се установява от доказателствата по делото, спрямо ищеца да е била осъществена принуда за подписването на въпросната молба, нито същият да е изпаднал в грешка или заблуждение относно смисъла на така подадената от него молба. От показанията на св. М. се установява, че ищецът е дошъл в офиса на дружеството с искане да подаде молба за напускане. Няма обосновани от доказателствата по делото основания за съмнение, че така подадената от него молба е израз 4 на съзнателно взето решение за прекратяване на трудовия му договор с ответника.

Както бе посочено по-горе, подадената от ищеца молба от 13.02.2019 г., съдържаща предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, е депозирана от ищеца в офиса на ответното дружество, което сам той твърди, а и се установява от показанията на св. М.. Според показанията на тази свидетелка, управителят на дружеството е присъствал в офиса, когато ищецът е подал молбата си напускане, и е заявил устно пред него, че приема молбата, след което поставил резолюция върху молбата, че е съгласен, в присъствието на ищеца. Тези показания се потвърждават от заявеното от ищеца в съдебното заседание, в което е разпитана свидетелката, че управителят е присъствал при подаването на молбата. Самият ищец твърди в исковата молба, а и впоследствие в съдебното заседание, че управителят му е дал молбата да я попълни и подпише. Върху молбата е поставена резолюция „Да, съгласен съм”. Всички тези обстоятелства недвусмислено сочат, че още при подаване от ищеца на молбата с предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, работодателят е изразил съгласието си с така отправеното предложение и е уведомил ищеца за това. Както бе посочено, за изискуемото уведомяване от работодателя на взетото от нето становище по предложението за прекратяване на трудовия договор в закона не е предвидена писмена форма. Следователно, налице е изразено от работодателя в срока по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ съгласие с отправеното от ищеца прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което е достигнало до ищеца в този срок.