Определение № 24569 от 03.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24569 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512046 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпило е възражение вх.№301573/15.09.2025г. от С. В. А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П.М., с което се оспорват вземанията на кредитора - „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, с ЕИК 200644029, произтичащи от издадена на 21.11.2022г. по гр.дело №54774/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 47-ми състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В подаденото възражение длъжникът поддържа, че не му е била надлежно връчена издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, поради което е лишен от възможността за защита. Излага се, че първостепенният съд в противоречие на процесуалните правила е приел, че длъжникът е редовно уведомен за издадената заповед за изпълнение и е постановил да се издаде изпълнителен лист. Поддържа се, че в случая призоваване на длъжника чрез работодател не е извършено по предвидения в закона ред, тъй като връчителят не е залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на адреса на работодателя и не е поставил съобщение в пощенката кутия, поради което длъжникът не е узнал своевременно за издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е бил лишен от възможността да подаде възражение по чл.414 ГПК. Излага се, че поради допуснатите от СРС процесуални нарушения е бил лишен от възможността да оспори вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Моли съда да 1 постанови определение, с което да приеме подаденото възражение срещу вземанията на кредитора - „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, произтичащи от издадена на 21.11.2022г. по гр.дело №54774/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 47-ми състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, както и да се спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение. Направено е доказателствено искане да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдяното обстоятелство, че адресът на работодателя на длъжника е бил периодично посещаван от служител на фирмата и ако е било извършено залепване и/или бяха поставени съдебни книжа в пощенската кутия, длъжникът е могъл да бъде уведомен за издадената заповед за изпълнение.

Ответникът - „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, депозира писмен отговор, в който взема становище за недопустимост на подаденото възражение. Изложени са твърдения, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 08.08.2025г., на която дата е депозирана по изпълнителното дело заявка за достъп до делото, а възражението е подадено на 11.09.2025г., т.е. след 1-месечния преклузивен срок и като такова е просрочено и процесуално недопустимо. При условията на евентуалност са релевирани доводи за неоснователност на подаденото възражение. Поддържа се, че на длъжника е връчена издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ГПК при спазване на всички изисквания на процесуалния закон. Моли съда да остави без разглеждане като процесуално недопустимо подаденото възражение по чл.423 ГПК, а в условията на евентуалност да остави същото без уважение като неоснователно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, с ЕИК 200644029, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу С. В. А., с ЕГН **********, по което е образувано гр.дело №54774/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 47-ми състав.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 21.11.2022г., с която е разпоредено на длъжника - С. В. А., с ЕГН **********, да заплати в полза на кредитора - „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, с ЕИК 200644029, сумите, посочени в заявлението.

По делото е приложено уведомление до длъжника - С. В. А., с което е уведомен в 2-седмичен срок, считано от 02.03.2023г. да се яви в канцеларията на СРС за 2 получаване на съдебни книжа по гр.дело №54774/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 47-ми състав, залепено по реда на чл.47, ал.1 ГПК на адреса, посочен в заявлението, който съвпада с обявения постоянен и настоящ адрес /съгласно приложена справка от НБД „Население”/, с отбелязване от връчителя, че е посетил адреса на три различни дати в рамките на един месец, като всяко от посещенията е с интервал от поне една седмица между всяко от тях, както и едно от посещенията е в неприсъствен ден, като съседите посочват, че нямат сведение дали лицето живее на адреса, предвид на което и по указание на съда е залепено уведомление на 02.03.2023г. по реда на чл.47, ал.1 ГПК на входната врата на ап.

№15, както и е пуснат екземпляр в пощенската кутия на ап.№15. С оглед факта, че длъжника не се е явил в канцеларията на съда в двуседмичен срок, считано от датата на залепване на уведомлението да получи съдебните книжа на основание чл.47, ал.5 във връзка с ал.7 ГПК районният съдия е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и с разпореждане от 23.06.2023г. е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

На следващо място видно от данните по делото заповедният съд е дал указания на основание чл.47, ал.3 ГПК да се извърши служебна справка за местоработата на длъжника и съответно да бъде изпратено съобщение до длъжника чрез адреса на работодателя. По делото е приложено върнато в цялост съобщение до длъжника, което е изпратено на адреса на работодателя, като връчителят е направил отбелязване, че фирмата е напуснал адреса преди около 1 година, като е посочено лицето, което е дало сведение в този смисъл.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На първо място съдът следва да разгледа релевираното възражение за недопустимост на подаденото възражение, което счита за неоснователно, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.423 от ГПК длъжникът, който е лишен от възможност да оспори вземането при конкретно посочени хипотези, може в 1месечен срок от узнаване на заповедта да подаде възражение пред въззивния съд.

Срокът е преклузивен и с изтичането му за длъжника се преклудират правата да търси защита по реда на същата норма. В конкретния случая противно на поддържаното в писменото становище, подадено от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, настоящият състав счита, че по делото липсват убедителни доказателства относно твърдението, че подаденото от длъжника възражение с вх.

№301573/15.09.2025г. е просрочено и като такова е процесуално недопустимо.

Действително към писменото становище е приложена подадена от длъжника заявка с дата 08.08.2025г. до ЧСИ Уляна Димоларова за предоставяне за 3 разглеждане на изпълнително дело №846/2024г., но липсват каквито и да е било данни относно датата, на която е получил съответното разрешение от съдебния изпълнител, съответно поисканото изпълнително дело е било предоставено на длъжника за разглеждане. При това положение съдът счита, че датата, на която следва да се счита, че длъжника е уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е, датата на която е получил призовката за доброволно изпълнение – 11.08.2025г.. На следващо място съдът намира да посочи, че длъжникът - С. В. А. е подал възражение с вх. №301573/15.09.2025г. по пощата, с дата на пощенско клеймо 11.09.2025г.. За подаване на възражението е спазен предвидения в нормата на чл.423 ГПК 1-месечен преклузивен срок, считано от датата на узнаване на заповедта за изпълнение. Следователно се налага извода, че подаденото възражение от длъжника - С. В. А. е допустимо.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК в редакция (изм. и доп. ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008г.) длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. В случая по категоричен начин се установява от приложените по гр.дело №54774/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 47-ми състав, доказателства, че издадената на 21.11.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била надлежно връчена на длъжника - С. В. А., при спазване на разпоредбите на чл.47 ГПК.

Съгласно нормата на чл.47, ал.1 ГПК /в ред., след изм.ДВ, бр.86/2017г., действаща към датата на връчване на съобщението с препис от издадената заповед за изпълнение/, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

В конкретния случай съобщението до длъжника е изпратено на адреса, посочен в заявлението, който адрес съвпада с обявения постоянен и настоящ адрес на лицето след извършена служебна справка от НБД «Население» за неговата адресна регистрация. Приложеното по делото уведомление, което след дадени от съда указания е залепено от връчителя на обявения постоянен адрес на лицето, е оформено съобразно изискванията на закона. В уведомлението 4 длъжностното лице-връчител е отразил, че при извършени три посещения на адреса в рамките на един месец – с посочване на конкретни дати, като всяко от посещенията е с интервал от поне една седмица между всяко от тях, както и едно от посещенията е в неприсъствен ден, като съседите са посочили, че нямат сведение дали лицето живее на адреса, по указания на съда е залепено на 02.03.2023г. уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК на входната врата на ап.№15, както и е пуснат екземпляр в пощенската кутия на ап.№15. Спазена е предвидената в ГПК процедура за връчване на съдебни книжа, която предвижда първо да се изпрати съобщение до лицето на посочения адрес и в случай, че връчителят не намери лицето на адреса при извършените три посещения на адреса в рамките на един месец, да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК, която предвижда връчителят да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. В конкретния случая в приложеното уведомление връчителят е удостоверил, че е залепил уведомлението на входната врата на ап.

№15, както и е пуснат екземпляр в пощенската кутия на ап.№15. Спазени са всички изисквания, предвидени в нормата на чл.47, ал.1 ГПК, поради което изложените доводи във възражението за допуснати процесуални нарушения при залепване на уведомлението са изцяло неоснователни. Съобщението до длъжника представлява официален удостоверителен документ и след като е оформено съобразно изискванията на закона, съдът е длъжен да се съобрази с удостоверените в него от съответното длъжностно лице факти и обстоятелства.

Приложението на чл.47 ГПК е крайна мярка, която следва да се прилага при стриктно спазване на изискванията на текста. В конкретния случай приложението на цитираната норма е извършено след като връчителят при извършените от него посещения в рамките на един месец не е намерил лицето.

При това положение съдът приема, че издадената заповед за изпълнение се явява надлежно връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 във връзка с ал.7 от ГПК.

С оглед на така обоснования извод изцяло ирелевантни са изложените във възражението доводи за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника на адреса на работодател, съответно неоснователно се явява доказателственото искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на конкретно посочени обстоятелства.