Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1839 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5395/2023
Вид
Решение № 1839
Подписан
13.11.2023
В сила
07.12.2023
Състав
Димитър Василев Кацарев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1839 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330205395 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 664 от 05.09.2023г. издадено от Й.А.С., на длъжност Зам.кмет „Обществен ред и сигурност“ нв Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 22ОА-1979/30.08.2022г. на кмета на Община Пловдив, с което на Е. Г. Т., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т.12 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.94, ал.4 от ЗДвП.

С жалба от Е. Г. Т., чрез адв.Д. Н. А. се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че е несправедливо издадено при нарушения на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Представят се съображения по същество на искането. Направено е искане за събиране на гласни доказателства, разпит на свидетел в режим на довеждане. Направено е искане за присъждане на разноски.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.А.,с приложено пълномощно по делото, който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП, съгласно представени с жалбата основания. Не прави доказателствени искания. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващия орган редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк.Т. Т. която представя становище за 1 неоснователност на жалбата. Не ангажира събирането на нови доказателства.

В предоарията си представи доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящия съдебен състав, при Районен съд гр.Пловди, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят Е. Т. е бил санкциониран за това, че при извършена проверка на 10.07.2023г. в гр.Пловдив, на ул.“Лозенград“ до № 24, около 10:40 часа било установено, че горепосоченото лице като водач на личния си автомобил Нисан Х Трейл, с регистрационен № ****, паркира вляво по посока на движението, на улица с еднопосочно движение, обозначена с пътен знак Д4, за което му е съставен фиш № 0002509789/10.07.2023г. в отсъствие на водача, с който е наложена глоба в размер от 20 лева.

Фишът бил оспорен с възражение до Община Пловдив с вх.№ 23 П6542/25.07.2023г.

Съставения АУАН е бил подписан от пълномощника на жалбоподателя – адв.Д. Н. А..

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят З.я Г.

Т., който потвърди авторството на съставения АУАН и отразеното от него, като лично установено. Свидетелят посочи, че въпросния автомобил нямал пътници, нито водач, нито е подсказвало нещо че водачът е наоколо.

Свидетелят посочи, че е пипнал предния капак на автомобила, както и че той е бил чисто студен, т.е не е спрял скоро. Посочи че е съставил глоба с фиш, която е била обжалвана.

Съдът кредитира изцяло така депозираните доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира събраните писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка се достигна до извод, че има извършено нарушение от процесния лек автомобил, като същото неправилно е подведено под нормата на чл.94, ал.4 от ЗДвП и на жалбоподателя неправилно е било наложено наказание глоба. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото проверката е 2 извършена в отсъствието на водача, тоест не е установено действителното лице, което е паркирало процесното МПС, изцяло законосъобразно за извършеното нарушение да се санкционира собственика на МПС.

В случая предвид установената фактическа обстановка безспорно е било налице паркиране, поради което чл.94, ал.4 от ЗДвП се явява изцяло неотносима, като дори и в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че изпълнителното деяние се изразява в паркиране.

Разпоредбата на чл.94, ал.4 от ЗДвП урежда предпоставките за законосъобразно престояване и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

Респективно с вмененото паркиране в ляво на пътното платно по еднопосочна улица, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, която посочва , че „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“.

Санкционната норма и за двете нарушения е чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП която посочва, че се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

В действителност в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 районният съд разполага с правомощия да преквалифицира извършеното като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение щом в санкционния акт са надлежно изложени фактите, по които деецът е осъществил защитата си.

Настоящият съдебен състав намира, че не би могло да се стигне до преквалифициране на деянието, доколкото става въпрос за друга материална норма, както и че наряшителят не се е защитавала по фактите по които би могла да носи административно-наказателна отговорност, доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва коректно описание на нарушението по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените и води до самостоятелна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло.

Съобразно изхода на делото право за присъждане на разноски има жалбоподателят, който чрез своя процесуален представител прави такова искане и представя пълномощно за платени такива в размер на 500 лева. По така представените разноски не е направено възражение за прекомерност от представителят на Община Пловдив. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи искането на жалбоподателя и да му присъди направените по делото разноски.

Водим от изложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление 664 от 05.09.2023г. издадено от Й.А.С., на длъжност Зам.кмет „Обществен ред и сигурност“ нв Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 22ОА1979/30.08.2022г. на кмета на Община Пловдив, с което на Е. Г. Т., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т.12 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.94, ал.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Т., от гр.Пловдив с ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив, по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс, на основанията посочени в НПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4