Решение № 842 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. С., 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Н. Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000502241 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 60 от 30 май 2022г. по т. д. № 222/2021г. Окръжен съд С., V търговски състав е осъдил на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на В. В. Г., действаща със съгласието на Н. Д. С., сумата от 20 000,00 (двадесет хиляди) лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2021г. - датата на изтичане на 3- месечния срок за произнасяне от застрахователя - ответник, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за сумата над 20 000 лева, до първоначално предявения размер от 40 000 лева, както и акцесорния иск за лихви за периода от 11.08.2021 година до 28.10.2021 година, включително; осъдил на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответника да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 800.00 (осемстотин) лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса; осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответника да заплати на ищцата сумата от 150,00 лева; осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата да заплати на ответника сумата от 252,50 лева; осъдил на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ответника да заплати на адвокат С. К. Н. от 1

Софийска адвокатска колегия сумата от 1 130, 00 лева (хиляда сто и тридесет) лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника – ЗД „Бул Инс“ АД.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на В. В. Г., действаща със съгласието на Н. Д. С., подадена срещу решението по т. д. № 222/2021г. на СОС в неговата отхвърлителна част. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушение на материалния закон, – чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в тази част и вместо това осъждане на ответника за заплащане на търсеното от нея обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер.

„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на жалбата, с който е оспорил доводите, релевирани в нея. ЗД „Бул Инс“ АД – трето лице помагач на ответника не е взело становище по жалбата.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. - с оглед характера и тежестта на уврежданията на левия горен крайник, продължителността и интензивността на болките и страданията, психическия дискомфорт, търпените социални ограничения от пострадалата на 17 години ищца, ведно със законната лихва, начиная от 29.10.2021г. – 3 месеца след като е поискано присъждането му. Възражението за съпричиняване поради неизползване на предпазен колан, направено от ответника, е прието за неоснователно.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно.

Предявен е иск, предмет и на въззивното производство, при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице, получило поради дислоцирано счупване на тялото на л я в а т а раменна кост, срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, с размер на търсената сума 40 000 2 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска, част от спорния предмет и на въззивното производство, като е оспорил размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, посочвайки, че за полученото травматично увреждане претендираният размер на обезщетението е завишен.

ЗД „Бул Инс“ АД – трето лице помагач на ответника не е взело становище по иска.

Процесното застрахователното събитие е ПТП от 14.06.2021г., при което се твърди, че е причинено непозволено увреждане на ищцата (родена на 27.01.2005г.).

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищцата е пострадало лице от ПТП, станало на 14.06.2021г. (причинено от водача на автомобила, в който тя е била пътник, навлязъл в лентата за насрещно движение), от което са й причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза, изслушана по делото, е установено, че в резултат на ПТП пострадалата ищца е получила счупване на лявата раменна кост в диафизарната й част, за лечението на което е подложена на оперативно лечение на 18.06.2021г. , при което е извършена кръвна репозиция и е поставена метална остеосинтеза. Характерът на фрактурата и необходимостта от по-добро позициониране на фрагментите е наложило оперативното лечение. От проведения от вещото лице преглед на 10.03.2022г. е установено, че е налице възстановяване на функцията на 3 крайника в пълен обем. След като възстановителният процес е приключил и не са налице остатъчни явления, е налице пълно възстановяване на функцията н а увредения горен крайник. Установено е още, че в първите около два месеца след травмата и оперативното лечение пострадалата е изпитвала болки и страдания, чийто интензитет е намалял с времето. Към момента на прегледа ищцата е съобщила за болки при физическо натоварване на крайника и промяна на времето, като е възможно, пояснява експертът, тези усещания да се наблюдават доживотно. От представените по делото епикризи се установява извършването както на оперативното лечение за наместване на фрактурата и поставяне на остеосинтезни средства, така и изваждането на остеосинтезата през м.12.2021г. , когато е имало и възпалена рана в областта на левия лакът. Вещото лице е пояснило, че втората операция е причинила допълнителни болки и страдания за минимум от 15 дни.

От показанията на св. А. - леля на ищцата, дадени в съдебно заседание на 22.03.2022г. и преценени по реда на чл. 172 ГПК, е установено още, че в резултат на ПТП след като племенницата й претърпяла операция, около два месеца е била с гипс на ръката, майка й се грижила за нея, тя изпитвала болки и не излизала никъде, изпитвала страх дори и да се приближи до прозореца на балкона; след два курса по рехабилитация извадили иглите от ръката й, но продължавала да изпитва периодични болки в нея. След инцидента племенницата й психически се променила – станала по-затворена и свита, побоязлива към всичко; преди ПТП се записала на „хореография“, но след това се отказала, тъй като не се чувствала добре и физически, и психически.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му 4 да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане.

За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо. С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство обаче, както се подчерта, поради обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано, въззивният съд, изхождайки от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 14.06.2021г., концентрира правоприлагащата си дейност в определяне на размера на търсеното обезщетение за вреди, което ищцата счита, че е занижено необосновано и е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД - с оглед характера и тежестта на полученото увреждане на лявата раменна кост, наложило провеждане на спешна оперативна интервенция, необходимостта от чужда помощ през възстановителния период, през който тя се е чувствала зле и психически, продължаващите болки в увредения крайник, препятстващи я да продължи да тренира танци, както и продължаващото въздействие върху психиката й поддържа, че в резултат на ПТП е в посттравматичен стрес и е получила паник атаки. Релевирани са и доводи, че не са съобразени застрахователните лимити при ЗГО, както и конкретните икономически условия към момента на настъпване на вредите. От своя страна ответникът е релевирал доводи, че пострадалата е възстановена напълно и не е поддържала, че е получила паник атаки, нито че сериозно се е занимавала с танци, а нормативно определените лимити на ЗГО счита, че не представляват критерий, по който да се определи дължимото обезщетение.

Вредите, които ищцата твърди, че са й причинени от процесното ПТП, подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК).

Съобразно посоченото по-горе неимуществените вреди в причинна връзка с процесното ПТП са установени в първоинстанционното производство и въззивният съд следва да определи размера на дължимото обезщетение, в предмета на делото, въз основа на така установеното и обсъдено по-горе.

Като се изхожда от получената травматичната увреда, причинена от процесното ПТП, и в приложение на чл. 52 ЗЗД, за да определи размера на 5 дължимото обезщетение въззивният съд съобрази и тежестта на увреждането на здравето на пострадалата на 17 годишна възраст, което се характеризира с трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за минимален срок от около 2 месеца, както и претърпените от нея болки и неудобства от физическо естество, присъщи на увреждането, продължителността на болките, от които интензивни непосредствено след ПТП, след проведеното лечение, в т. ч. двукратно оперативно, съпроводено със съответни болки и страдания след всяка оперативна намеса; необходимостта от провеждане на рехабилитация; обстоятелствата, при които е причинено телесното увреждане; ограниченията в битовото обслужване за срока на възстановяване; проявяващите се болки при натоварване на крайника и промяна на времето; преживения на възрастта на ищцата стрес при станалото ПТП и последиците от него, както и негативното влияние на ПТП върху психоемоционалното състояние на ищцата, която е станала по-затворена, при съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 28 000 лв. в случая отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл.