Решение № 125 от 08.07.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Монтана, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261630200348 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 9623/23.09.2025 г. на Началника на отдел „О.К.К.Р.П.М.“ към дирекция „А.Р.О.К.“ при Агенция „П.И.“, гр. С., на Ц. В. С. от гр. В., обл. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева /766.94 евро/ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б.

„а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал Ц. В.

С., който чрез процесуалния си представител адв. Ц. М. – АК В., обжалва същото с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и липса на компетентност, като излага конкретни доводи. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В условията на алтернативност – навежда съображения за намаляване на наложеното наказание до предвидения минимален размер. В съдебно заседание не се явява, изпраща писмено становище.

Въззиваемата страна изпраща свой процесуален представител, взема 1 становище по жалбата и представя писмена защита, като поддържа изцяло издаденото НП като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски и от двете страни.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема следното:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес и правна възможност да обжалва, в законния 14-дневен срок от връчването на НП, поради което е процесуално допустима.

На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че на 28.08.2025г. в 11.48 часа, на път I - 1 км 102 на отбивна площадка в посока с. Г. В. - гр. М., водачът управлявал и извършвал превоз на товари фракция, със съчленено МПС с пет оси, с две оси марка „М.“, модел „ХХХХХХХ“, с рег. № ХХХХХХ, и полуремарке с три оси с рег. № ХХХХХХ, като в процеса на извършената проверка с техническо средство електронна мобилна везна модел PW-10 № К0200008 и ролетка № 1337/18/5м/, се констатира, че са превишени максималните допустими норми в раздел II от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ:

Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е 12.415 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата, като превишаването е с 0.915 т;

При измерено разстояние между осите 1.31 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.240 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, като превишаването е с 4.240 т, с което нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

Горепосоченото измерване се установява от приложен Протокол за измерване на превозно средство № 0000128/28.08.2025г. /л. 17 от делото/.

АУАН е предявен, съответно подписан от нарушителя БЕЗ възражение, както и срещу подпис му е връчен препис от същия. В 7-дневен срок от връчването не са направени допълнителни възражения или искания.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно 2 постановление за виновно нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетели – Н. М. А. – актосъставител и И. В. А.-П. – свидетел по съставения АУАН.

Съдът изцяло дава вяра на свидетелските показания на служителите на АПИ относно мястото на извършване на проверката и констатираното при проведените измервания. Показанията им са последователни и логични, като помагат за изясняване на фактическата обстановка в цялост.

Началник на отдел „О.К.К.Р.П.М.“ към дирекция „А.Р.О.К.“ при Агенция „П.И.“, гр. С. в качеството си на АНО след запознаване с цялата преписка, АУАН счел нарушението за безспорно установено, както и че не са налице основания за прилагане на чл. 28 и 29 от ЗАНН, поради което издал атакуваното НП. Наложил наказание към средния размер, като изложил мотиви в тази насока.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на гласните и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Въззивният съд служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

В жалбата си административнонаказаният оспорва компетентността на 3 актосъставителя за съставяне на АУАН, както и на длъжностното лице, издало НП. Видно от приложената по делото Заповед № РД-11-97/29.01.2025 г. година на Председателя на управителния съвет на АПИ, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства, събрани по надлежния ред.

Съдът счита за ирелевантни изложените доводи, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Посочени са конкретни разпоредби, отговарящи на описаното нарушение в АУАН и НП. Макар посочената разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП да има бланкетен характер, в диспозитивната част на НП и АУАН, АНО не се е позовал единствено на нея за ангажиране на наказателната отговорност. Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е посочена във връзка с конкретната норма на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Още със съставянето на АУАН, впоследствие и НП, жалбоподателят е бил уведомен за приетата фактическа обстановка и законовата регламентация на извършеното нарушение.

На следващо място, въззивникът релевира възражение относно неустановяването на санкционираното нарушение по безспорен начин. Видно от приложените доказателства се обосновава обективната съставомерност на вмененото нарушение. Съдът намира, че описаната фактическата обстановка в процесното НП е безспорно установена и подкрепяща се от събрания доказателствен материал в своята съвкупност. Същата води до единствения законосъобразен извод, който правилно е направил АНО за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна, така и от обективна страна състав 4 на административно нарушение по чл. чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Ц. В. С. е извършил посоченото административно нарушение. Актът е съставен в деня на проверката, като надлежно е предявен на нарушителя. В сроковете по ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление.

Относно приложението на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че настоящия случай не е маловажен по смисъла на горната разпоредба. Извършеното нарушение е констатирано на натоварен републикански път I-1, който е част международен път Е-79. С превозът с тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т.

2 от Наредбата, при установена безспорна делимост на товара, е създадена потенциална опасност за повреждането и преждевременното износване на асфалтовата настилка, което от своя страна, е всякога предпоставка за ПТП. С оглед пътнотранспортния травматизъм, тенденцията за увеличаване на ПТП, превенцията е от изключителна важност за недопускане на последващи нарушения. Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид, обществената опасност се оценява като типична за този вид нарушения.

Материалният е закон е приложен правилно. Правилно са приложени и съответните на нарушенията санкционни разпоредби.

Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (действащата редакция към 28.08.2025 г.) „(3) Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството“ . На С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева – средния размер на предвидената санкция за процесното нарушение в закона.

При определяне размера на наказанието административнонаказващият е изложил мотиви при спазване на чл. 27 от ЗАНН и наложил наказанието над минимума, предвиден в правната норма. Съдът се солидализира с изложените доводи, като се съгласява изцяло с тях. Следва да отбележи обаче, че са налице и смекчаващи отговорността обстоятелства – жалбоподателят не е наказван до момента за този вид нарушения.

5

Предвид горното, правилно наказанието е определено над минимума, но въззивният съд намира, че същото следва да се определи малко над минимума и под средния предвиден размер. Наложеното наказание следва да се измени, както следва: глоба от 1500.00 лева /766.94 евро/ на глоба от 1000.00 лева /511.29 евро/ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл.

139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б.

„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Така определеното административно наказание „глоба“ от 1000 лева би постигнало целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, като същото се явява в справедлив размер и съответно на установеното нарушение.

С оглед изхода на делото и доколкото процесуалния представител на административнонаказващия орган претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, съдът определя същото в размер на 130 лева /66.47 евро/, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът , РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 9623/23.09.2025 г. на Началника на отдел „О.К.К.Р.П.М.“ към дирекция „А.Р.О.К.“ при Агенция „П.И.“, гр. С., с което на Ц. В. С. от гр. В., обл. М., е наложено административно наказание глоба, като намалява размера на наложеното административно наказание глоба от 1500.00 лева /766.94 евро/ на глоба от 1000.00 лева /511.29 евро/ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл.

7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.