Решение № 4 от 08.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Бояна Люб. Кузманова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601506 по описа за 2024 година С Присъда № 157 от 20.09.2024 г., постановена по НОХД № 431/2024 г., Бургаският районен съд е признал подсъдимия И. Р. Я., ЕГН ********** за виновен в това, че на 22.01.2024 г., в гр. Бургас, УМБАЛ – Бургас, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 40.00 лева, ведно със съдържащите се в нея дамско портмоне на стойност 20.00 лева, дамски несесер на стойност 10.00 лева, 1 бр. чадър на стойност 8.00 лева и сумата от 55.00 лева – всички вещи на обща стойност 133.00 лева от владението на А. И. П., с ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът е постановил наложеното на подсъдимия Я. наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Съдът се е произнесъл по разноските, като е възложил в тежест на 1 подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сума в размер на 112.00 лева, представляваща разноски в досъдебното производство.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Я.. В същата се съдържат оплаквания по отношение на определеното от РС наказание и определения режим на изтърпяване на наказанието. Иска се намаляване на размера на наложеното му наказание с шест месеца и промяна на режима на изтърпяване от строг на общ.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда за справедлива, с оглед на определеното и наложено наказание. Счита, че първоинстанционният съд е спазил всички правила за индивидуализация на наказанието, като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, правилно са взети предвид предходните осъждания на подсъдимия, които определят и по-тежката квалификация на престъплението, за което е осъден. Моли присъдата на БРС да бъде потвърдена.

Подсъдимият Я. се явява лично в съдебно заседание пред въззивния съд, както и със защитника си – адв. Галина Колева от АК – Бургас. Последната намира, че подсъдимият следва сам да изложи аргументите си, тъй като жалбата изхожда от него, като не е съгласувана със защитника му.

Подсъдимият поддържа жалбата си, като моли съда да вземе предвид психическото му състояние и заболяването, което има, а именно диабет. В дадената му последна дума моли искането му да бъде уважено.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени във въззивната жалба и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

В съдебната фаза пред първата инстанция съдът е провел предварително изслушване по делото. Подсъдимият Я. в присъствието на служебен защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. Съдът е разяснил правата му по чл. 371 НПК и като е 2 констатирал, че направените от него самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата и е приобщил събраните в досъдебното производство доказателства.

Подсъдимият И. Р. Я. е роден на ********* г. в гр. М., с настоящ адрес в ************. Той е ********, ********* гражданин, ********** образование, *********, ********, ЕГН: **********.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, Я. е осъждан многократно. С определение за решаване на делото със споразумение от 21.02.2020 г., влязло в сила на същата дата, по НОХД № 2505/2020 г. по описа на РС – гр. София, Я. е признат за виновен за извършено от него на 20.09.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като на основание посочените текстове, във вр. чл. 55 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем менеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Наказанието е било изтърпяно на 20.05.2020 г. С Присъда № 76/10.09.2021 г., постановена по НОХД № 2694/2021 г. по описа на РС – Пловдив, Я. е бил признат за виновен за извършено на 08.09.2019 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.

1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като на основание цитираните текстове, във вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като е постановен първоначален строг режим.

Присъдата е влязла в законна сила на 26.10.2022 г. С определение № 384/18.01.2023 г., постановено по НЧД № 6237/2022 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в сила на 05.04.2023 г., на Я. е било определено общо наказание по НОХД № 2505/2020 г. по описан на СРС и НОХД № 2694/2021 г. по описа на РС – Пловдив, в размер на най-тежкото измежду наложените му по тях, а именно „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 6 месеца до размер на 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим за изтърпяване. Така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца е изтърпяно на 18.06.2023 г.

В периода от 06.01.2024 г. до 10.01.2024 г. подсъдимият Я. бил хоспитализиран в отделение по „Ендокринология и болести на обмяната“ на 3

УМБАЛ – гр. Бургас, с диагноза – неинсулинозависим захарен диабет.

Сутринта на 22.01.2024 г. подсъдимият отново посетил УМБАЛ – гр.

Бургас, за да вземе своята епикриза за престоя си в болницата в посочения погоре период. За тази цел, той се качил на седмия етаж на болницата и влязъл в намиращото се на етажа „Отделение по клинична патология“, където видял служителка на болницата – неустановена в хода на разследването, и я помолил да му разреши да ползва тоалетната на отделението. След като получил разрешение, Я. оставил на земята до входната врата на отделението торбичка, със съдържащи се в нея лични негови вещи и посетил тоалетната. Когато излязъл от тоалетната, той видял вътре в отделението гардероб. В съзнанието си той формирал категорична решимост да отнеме съдържащите се в гардероба чужди движими вещи, които противозаконно да присвои, като се разпореди в последствие с тях като със свои. Подсъдимият реализирал това свое решение, обективирайки го със последващите си действия. Той отворил гардероба и в него намерил черна дамска чанта, която взел. След това Я. се върнал при торбичката си, за да вземе и нея.

По същото време, свидетелката А.П. – лаборант в „Отделение по клинична патология“ при УМБАЛ – Бургас, била на работа и трябвало да извърши спешно лабораторно изследване на един от апаратите в отделението.

Когато свидетелката се насочила към апарата, видяла в близост до него подсъдимият, който бил приведен надолу към земята и тъкмо взимал намиращата се на земята бяла торбичка. Свидетелката П. го попитала какво прави в отделението, на което подсъдимият отговорил, че една сестра му казала да дойде и да си вземе торбичката, след което се изправил и държейки торбичката в ръка, тръгнал към изхода на отделението. Свидетелката П. възприела поведението на Я. като подозрително, като предположила, че същият е крадец. С оглед на това, тя се насочила към гардероба в отделението, в който по-рано била оставила дамската си чанта, ведно със съдържащите се в нея чадър, несесер, съдържащ дамски принадлежности и портмоне, съдържащо документи, банкнота с номинал 50 лева и банкнота с номинал 5 лева. След като отворила гардероба, свидетелката установила липсата на дамската си чанта, ведно със съдържащите се в нея вещи и веднага се насочила в посоката, в която подсъдимият се бил отдалечил. Стигайки до асансьора за посетители на седмия етаж в УМБАЛ – Бургас, П. видяла, че в същия се намира подсъдимият, който държал в ръцете си дамската й чанта.

4

Свидетелката задържала отворена вратата на асансьора и казала на Я., че чантата в ръцете му е нейна. Подсъдимият й отговорил, че е пациент и отрекъл да е взимал чужда чанта. Тогава П. взела от ръцете му дамската си чанта, която той й предал без съпротива. Случилото се при асансьора привлякло вниманието на посетителите в болницата, които по същото време се намирали в близост. Един от тях бил свидетелят К.Г., който извел подсъдимия от асансьора и го задържал до пристигането на служител от охраната на болницата – свид. В.В.. От своя страна свидетелката П. подала сигнал на тел. 112, на който се отзовали полицейските служители при 05 РУ на МВР – Бургас. Подсъдимият бил задържан и отведен в 05 РУ на МВР – Бургас за изясняване на случая.

На досъдебното производство е била допусната и изготвена съдебно – оценителна експертиза, от заключението на което се установява, че всички вещи, предмет на противозаконно отнемане от страна на подсъдимия, възлизат на обща стойност от 133.00 лева.

В мотивите към обжалваната присъда, възприети и от настоящия въззивен състав, Районен съд – гр. Бургас е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените от подсъдимите самопризнания, както и на доказателствата, събрани на досъдебното и съдебно производство – показанията на свидетелите А.И.П., К.А.Г., В.Р.В.; от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, справка за съдимост; от изготвената по делото съдебно – оценъчна експертиза, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.

Съдържащите се в тази доказателствена съвкупност фактически данни убедително потвърждават самопризнанието на подсъдимия по обстоятелствата, описани в обвинителния акт, което от своя страна обосновава с категоричност, че Я. е извършил престъплението, за което е предаден на съд.

По така възприетата фактическа обстановка по делото няма спор.

Възражението на подсъдимия касае размера на наложеното му наказание и определения първоначален режим на изтърпяване. Съдът не споделя изложените в жалбата съображения, че наложеното на подсъдимия наказание е завишено.

5

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е квалифицирал деянието, извършено от подсъдимия Я. по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Правилно и законосъобразно съдът е приел, че деянието, извършено от подсъдимия Я., е осъществено в условията на опасен рецидив съгласно чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост, настоящата престъпна деятелност на Я. е осъществена, след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на „лишаване от свобода“, за което му е наложено наказание общо наказание в размер на три години, което съобразно чл. 24 от НК е било увеличено с шест месеца до размер три години и шест месеца, което не е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК и към инкриминираната дата не е изтекъл срока по чл. 30 от НК.

При извършената проверка на присъдата в частта на наказанието, настоящият въззивен състав не намери основание за изменение в тази й част.

За посоченото деяние, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години. Съобразявайки диференцираната процедура, по която е протекло първоинстанционното производство, съдът законосъобразно е приложил чл. 58а, ал. 1 от НК. Настоящият състав намира, че по делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават приложението на чл. 55 от НК. Действително подсъдимият е съдействал на разследващите органи, както и стойността на отнетите вещи е ниска, но тези обстоятелства сами по себе си не обосновават извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание, ще е прекалено тежко. Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан многократно, извън деянията, обосноваващи квалификацията опасен рецидив, за престъпления против собствеността, както и настоящата му престъпна деятелност е осъществена няколко месеца след като е изтърпял наложеното му и увеличено общо наказание в размер на три години и шест месеца. Въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно, съобразявайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд е определил наказание към минималния предвиден в закона размер, а именно три години, което съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК редуцирал с 1/3, като е наложил на подсъдимия наказание в размер на две години лишаване от свобода.