Решение № 473 от 21.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602134 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 65 от 20.02.2023 г., постановена от СРС, НО, 109-ти състав по НОХД № 8830 по описа за 2022 година, съдът е признал подсъдимия С. В.

Д. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2021 г. в гр. София, на територията на фирма „К.“, на пътя, свързващ бул. „**** с вътрешната част на зоната на фирмата, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мазда“, модел „2“, с рег. № СА **** ХС, при извършване на маневра - „обратен завой“ в посока към бул. „Илиянци“, нарушил правилата на движението по пътищата, както следва:

Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или 1 в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като преди извършване на маневрата не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, не съобразил положението, посоката и скоростта на движение и реализирал пътнотранспортно произшествие със спрелия в този момент в левия край на платното велосипед марка „Сунит“, модел „Накамура“, управляван от А.П.А. и по непредпазливост причинил на същия средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на долния край на лъчева кост - вдясно, счупване на ладиевата кост на китката, лезия на сухожилието и лезия на връзка между ладиевата и ланатната кост, което довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за период повече от 30 дни, след което Д. избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.“а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца и на основание чл. 343г от НК вр. с чл. 343, ал. 3, б.“а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл.

342, ал. 1 от НК на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в случай, че бъде приведено в ефективно изпълнение, времето, през което подсъдимият С. В. Д. е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа на основание издадена Заповед за задържане от 26.07.2021 г.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия С. В. Д. да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 585.00 лева (петстотин осемдесет и пет) лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата в размер на 200.00 (двеста) лева, представляващи разноски по делото, както и държавна такса в размер на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.

2

Н. Д. Р. от САК, в която се излагат доводи, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, а също така и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, а наложеното наказание се явява явно несправедливо, като се сочи, че подсъдимият е следвало да бъде оправдан. Твърди се още, че обвинението е недоказано. Защитата прави разбор на доказателствата, като се позовава на казаното от св. Р.К., чиито показания не били оценени в достатъчна степен от СРС. Защитата сочи, че пострадалото лице е изцяло виновно за инцидента, като съзнателно и внезапно е изскочил с велосипеда си в опасната зона на Д. и същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди и да реагира /чл. 15 – случайно деяние/. Сочи се и наличие на основанията на чл. 12, ал. 1 от НК – „Неизбежна отбрана“, доколкото пострадалият бил заплашил подсъдимия с увреждане на здравето му и това станало причина Д. да потегли внезапно с автомобила си. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – връщане на делото на друг състав за ново разглеждане и се прави искане за назначаване на КВАТЕ със същите задачи, като изслушаната, която да изясни и поставените от защитника в жалбата въпроси.

В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, нито допускането на исканата от защитата допълнителна КВАТЕ, като е посочил, че въпросите, за които се иска, са изяснени от експертите.

В съдебно заседание по делото защитникът на подсъдимия – адв. Р., поддържа жалбата. Не прави искания по доказателствата.

Пред въззивния състав представителят на държавното обвинение оспорва жалбата и не прави искания по доказателствата.

Подсъдимият Д. поддържа въззивната жалба и не прави искания по доказателствата.

В хода по същество адв. Р. моли съда да отмени присъдата на СРС и да оправдае подзащитния му. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е дал вяра на част от показанията на свидетелката Р.К. и се е позовал на показанията на св. Х., който е починал по време на първоинстанционното производство, доколкото не е било уважено искането на прокуратурата да бъдат приобщени неговите показания. Адв. Р. констатира, че съдът е допуснал процесуално нарушение и като е постановил присъдата въз основа на видеофайлове, които не са приобщени към делото по надлежния ред. Отбелязва още, че СРС не е отговорил на направените от защитата възражения за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и наличие на неизбежна отбрана. Счита, че заключението на комплексната КВАТЕ не следва да бъде кредитирано. Сочи още, че подзащитният му не е виновен, тъй като пострадалото лице се е появило внезапно в опасната зона за спиране. Моли съда да оправдае подсъдимия.

3

Прокурорът моли да присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че доколкото пред първата инстанция е приета СТЕ, вещото лице е разпитано и в разпита си е разяснило, че от момента, в който автомобилът на подсъдимия е бил задвижен, до момента на сблъсъка с велосипедиста, не се наблюдават обекти, които биха могли да попречат на видимостта на шофьора. На мнение е, че първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства, като сочи, че наказанието е определено в условията на чл., 55, ал. 1 от НК и намира същото за справедливо.

Подсъдимият поддържа изложеното от адв. Р.. Твърди, че когато е предприел маневрата, пътят е бил чист и правейки обратен завой не е забелязал велосипедиста, с оглед на което той и съпругата му били изненадани от удара. Разказва, че след като видял телосложението на ударения велосипедист, се уплашил от саморазправа и побой и съответно решил, че трябва да се спасява по някакъв начин.

В правото си на последна дума подсъдимият моли съда да го признае за невиновен.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, доказателствените средства и способите за доказване, събрани и приобщени към доказателствената съвкупност по делото намира следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С. В. Д., ЕГН **********, роден на ****г. в гр. Пазарджик, българин, българско гражданство, неосъждан, с настоящ адрес: гр. София, кв.

„Бенковски“, ул. ****.

На 26.07.2021г. около 15:40 часа, подсъдимият С. Д. и съпругата му свидетелката Р.К.-Д.а, искали да посетят офис на „Еконт“, който се намирал в гр. София, „Военна рампа“ , бул. „****. Тъй като нямало свободни места за паркиране пред офиса на „Еконт“, подсъдимият паркирал управлявания от него и собственост на съпругата му лек автомобил марка „Мазда“, модел „2“, с peг. № СА **** ХС, на платното за движение на посочения адрес, на територията на фирма „К.“ АД.

По същото време на първи пост на базата на „К.“ АД, намираща се в гр.

София, бул. „****, се намирали Д.Г. Х., който работел на длъжност „охранител“ към търговското дружество „Сектор - С“ и изпълнявал по това време служебните си задължения, и св. А.П.А., който бил спрял с велосипеда си марка „Сунит“, модел „Накамура“, до портала на базата на „К.“ АД, за да разговаря с Д. Х..

4

Д. Х. заявил на подсъдимия Д., че не може да паркира от тази страна на пътното платно, тъй като има заведения, минават тирове и с паркирането си в дясната част на пътя създава пречки за движението. Подсъдимият Д. обяснил, че спира на това място само, за да изпрати пратката си чрез куриерската фирма и няма да мести колата, след което се отправил към офиса на „Еконт“.

Малко след проведения разговор подсъдимият Д. се върнал към лекия автомобил. В този момент към него се насочил св. А., който обяснил на подсъдимия Д., че не може да спира там, защото мястото е частен обект.

Свидетелят А. попитал подсъдимия дали ще му бъде приятно някой да му одраска колата. Двамата започнали да спорят, като се стигнало до размяна на реплики на висок тон. В този момент свидетелката Р.К.-Д.а, която до този момент се намирала в колата, но имала възможност да възприеме пререканията между подсъдимия Д. и свидетеля А., помолила да не се разправят, а съпругът и да се качи в колата и да си тръгват.

Свидетелят А. казал на подсъдимия Д., че ще му покаже при следващо посещение къде може да спира. Подсъдимият Д. се качил в лекия автомобил, а св. А. се върнал при Х. и се качил на велосипеда си. Обвиняемият Д. привел автомобила в движение и предприел маневра - обратен завой, за да премине в другото пътно платно на бул. „Илиянци“, спрямо това на мястото му на паркиране. По това време свидетелят А. предприел маневра, свързана с пресичане на пътното платно с велосипеда си, като се придвижил по диагонал на пътното платно, след което спрял. При завършване на маневрата си и изправяне на автомобила в платното по посока на движение. Подсъдимият Д. видял св. А., който стоял на средата на пътното платно върху велосипеда си, в този момент настъпило и пътнотранспортното произшествие, като с предна лява част на лекия автомобил бил ударен велосипеда на св. А.. В резултат на удара св. А. и управлявания от него велосипед паднали на пътното платно до автомобила „Мазда“, управляван от Д.. Подсъдимият Д., въпреки, че видял св.

А. да пада, след като видял, че същият се изправя, се уплашил, че ще последва опит за саморазправа от страна на свидетеля А. и се отдалечил с управлявания от него автомобил от мястото на инцидента.

От заключението на изготвената по делото медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото транспортно произшествие на пострадалия - св. А. А. е причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на лъчева кост, счупване на ладиевата кост на китката, лезия на сухожилието и лезия на връзка между ладиевата и ланатната кост, което довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за период повече от 30 дни, на база на които медикобиологични признаци на телесната повреда съдът приема, че същата следва да бъде квалифицирана като причинена средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.