Решение № 2570 от 12.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12925/2022
- Вид
- Решение № 2570
- Подписан
- 12.07.2023
- В сила
- 02.08.2023
- Състав
- Йоана Николаева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2570 гр. Варна, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110112925 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „В. и к. - В.“ ООД твърди, че ответникът К. М. Д., в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. ***********, клиентски номер ******* /включващ абонатен № ******* и абонатен № *******/, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на дължими суми ищецът е подал заявление и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за следните суми: 458.93 лева, представляваща ½ от дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 04.03.2013 г. до 01.01.2022 г.; 370.93 лева, представляваща ½ от дължимата главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 02.07.2017 г. до 04.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 95.46 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 458.93 лева, начислено за периода от 07.06.2013 г. до 27.01.2022 г.; 87.24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 370.93 лева, начислено за периода от 04.08.2018 г. до 27.01.2022 г. Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Сочи, че претендираните главница по абонатен № ******* е начислена служебно поради неизпълнение на задължението на ответника да осигури метрологично годен измервателен 1 уред, а тази по абонатен № ******* – за реално доставени и отчетени ВиК услуги.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1) сумата от 607.97 лева, формирана като сбор от следните суми: 241.20 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 02.11.2020 г. до 01.01.2022 г., за имот, находящ се в гр. ***********; 366.77 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 04.02.2019 г. до 04.01.2022 г., за имот, находящ се в гр. ***********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 61.83 лева, формирана като сбор от следните суми: 11.37 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 241.20 лева, начислено за периода от 03.01.2021 г. до 27.01.2022 г.; 50.46 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 366.77 лева, начислено за периода от 06.04.2019 г. до 27.01.2022 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 1089/2022 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Сочи, че липсват доказателства К. М. Д. да е собственик или ползвател на имота, находящ се на посочения в исковата молба адрес. Оспорва действително да са потребени ВиК услуги на претендираната стойност. Поддържа, че сумите по партида с абонатен № ******* не са начислени законосъобразно. Навежда доводи, че представените от ищеца справка за недобора и общи условия съставляват едностранно съставени от него частни документи и не се ползват с материална доказателствена сила.
Моли предявените искове да бъде отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. № 1089 по описа за 2022 г. на ВРС, 50 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Срещу същата е постъпило възражение от длъжника, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по чл. 422 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
2
За да бъде уважен предявеният главен иск, следва да се установи наличието на облигационно отношение между страните, по силата на което ответникът се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на потребление, както и реалната доставка на процесното количество вода, отчетено по реда, предвиден в Общите условия на ищцовото дружество /за абонатен номер *******/, съответно наличието на предпоставките за служебно начисляване на процесното количество вода и извършването му в съответствие с реда, предвиден в Общите условия /за абонатен номер *******/.
По делото не се установява наличието на първата от горепосочените материалноправни предпоставки. Въпреки изричните указания на съда по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК ищецът, който носи доказателствената тежест за установяване на тези факти, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството на собственик или ползвател на процесния обект на потребление. В този смисъл е безпредметно да се обсъжда дали ВиК услуги на претендираната стойност са реално доставени, респ. правилно служебно начислени. Само за пълнота следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства и за реалната доставка на вода по партида с абонатен № *******. Към исковата молба са представени единствено едностранно съставени от ищеца документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава, която също следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В случая ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. и к.-В.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, с р е щ у К. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 607.97 лева /шестстотин и седем лева и деветдесет и седем стотинки/, формирана като сбор от следните суми: 241.20 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 02.11.2020 г. до 01.01.2022 г., за имот, находящ се в гр.
3
***********; 366.77 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 04.02.2019 г. до 04.01.2022 г., за имот, находящ се в гр. ***********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 61.83 лева /шестдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, формирана като сбор от следните суми: 11.37 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 241.20 лева, начислено за периода от 03.01.2021 г. до 27.01.2022 г.; 50.46 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 366.77 лева, начислено за периода от 06.04.2019 г. до 27.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 1089/2022 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4