Решение № 1662 от 30.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1662 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100514330 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20091395/12.04.2021 г. по гр. д. № 49954/2017 г. по описа на СРС, 38 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД Д. ХР. Б. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1087,23 лева, от които 945,74 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. и 4,60 лева – законна лихва за забава от 15.09.2014 до 09.06.2017 г., както и 109, 11 лева – главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 06.2013 г. до 04.2016 г. и 27,78 лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 24.07.2017 г. до издължаване, както и 1000 лева – съдебнни разноски.

Против решението в частта, с която е уважен предявения иск е подадена въззивна жалба вх. № 25086011/19.05.2021 г. от Д. ХР. Б., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа, че първоинстанционният съд изобщо не е взел предвид направеното възражение в подадения отговор на исковата молба за изтекла погасителна давност на част от претендираните суми. Не било обсъдено също така, че ответникът не е получил фактури за задълженията към ищеца „Т.С.“ ЕАД, от които дати на получаване е изпаднал в забава и се дължат лихви. Следвало е да съобрази, че съгласно чл. 33, ал. 1 1 от приложимите общи условия задължението за плащане е възниквало в 30-дневен срок от публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача, като съгласно чл. 33, ал. 4 оттогава е следвало да се начислява обезщетение за забава, като изравнителните сметки е следвало да бъдат заплащани в този срок след публикуването им. В този смисъл, не били представени доказателства от коя датата ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите. Не било установено по делото какъв е броят на живущите физически лица в недвижимия имот, поради което и съдът не е следвало да кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза в частта, касаеща изчисленията за топла вода на база повече от едно лице. На следващо място, недължима била главницата от 109,11 лева за дялово разпределение, тъй като не били представени доказателства за наличието на възлагане на събирането на тази сума от „Т.С.“ ЕООД в полза на ищеца. В този смисъл, ищецът не бил легитимиран да предявява иска. Неоснователен е и искът за обезщетение за забава върху тази сума.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него предявният иск да бъде отхвърлен. Претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия. След приключване на устните състезания е постъпило становище от процесуални представител, в което е заявено становище по съществото на спора.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 49954/2017 г. по описа на СРС, 38 състав е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Д. ХР. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 102307. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.

Твърди, че ответникът са имали задължение да заплати дължимите от него суми в 30дневен срок от датата на публикуването на задължението на интернет страницата на 2 продавача. Твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия, но не е заплатил нейната стойност в срок. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр.

София, ж.к. ****, абонатен № 102307. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2014-м. 04.2016 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 945,74 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 109,11 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2014 – 09.06.2017 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 4,60 лева и 27,78 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба. Моли ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и направените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. ХР. Б., с който заявява, че оспорва предявените искове. Не оспорва твърдението, че е придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот по силата на договор за покупкопродажба и наследствено правоприемство, както и че е открита партида за имота абонатен № 102307. Оспорва твърдението, че дяловото разпределение в сградата етажна собственост, в която се намира притежавания от него имот, се осъществява от „Т.С.“ ЕООД. Оспорва твърдението на ищеца, че до имота е доставена топлинна енергия в твърдяното количество, тъй като не е ясно въз основа на какви данни е определена неговата стойност, а предоставените данни са от фирма, която не е избрана да измерва количеството на индивидуалното потребление. Освен това, поддържа, че няма задължения към ищеца, тъй като не е получавал нито една нормална и законна фактура за извършена услуга или доставка. Поддържа, че дружеството, въпреки спирането на парното в апартамента, натрупва вземания от ответника, без значение дали той иска да ползва услугата или не. Твърди, че монтираната в абонатната станция апаратра не била снабдена с необходимото оборудване, не била настроена и не отговаряла на изискването за прилагането на температурен график при доставката разпределението и отчитането на топлинна енергия. Оспорва верността на предоставените данни от измервателните уреди, както и определянето на прогнозния дял за следващ отоплителен сезон. Оспорва и дължимостта на претендираните лихви.

При условията на евентуалност е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземането за част от исковия период. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както и заключение на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза от които се 3 установява следното:

Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) и сумите по изравнителната сметка в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Не е спорно между страните, че Д. ХР. Б. е собственик на апартамент № 94 в гр.

София, ж.к. ****, за който не е спорно, че е топлоснабден и е открита партида с абонатен № 102307.

Видно от представения Протокол от Общо събрание на собствениците в сграда в гр. София, ж.к. **** е, че са избрали „Т.С.“ ЕООД като дружество, което да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

По делото са приети изравнителни сметки, изготвени от третото лице – помагач - „Т.С.“ ЕООД, както и протоколи за извършен отчет, които не са оспорени от страните.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно - техническа експертиза, от което се установява, че топлинната енергия е отчитана ежемесечно в 24 часа на последния ден от месеца. Установява се, че за процесния период е начислявана сужебна енергия при метрологична проверка на топломерите през 08. 2016 г. Приспаднати са технологични разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия, а остатъкът топлинна енергия се разпределя между потребителите за отопление (имот, сградна инсталация) и БТВ. Вещото лице установява, че в процесните периоди за имота е начислявана топлинна енергия за 4 отопление по данни от три радиатора с уред за ДР на ТЕ ( имота имало затапени 3 броя отоплителни тела), изговени били два редовни отчета, подписани от потребител.

Установява, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислено по данни от два водомера, съгласно чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от 2007 г. Установява се, че сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в Наредба № 16-334/2007 г. върху пълната отопляема кубатура 183 куб.м., съгласно акт за определяне на кубатурата, представен на вещото лице. Вещото лице дава заключение, че изравнителните сметки били изчислени в съответствие с действащата Наредба 16-334/2007 г. Установява се, че общата сума по фактури, изготвени по прогнозни цени е 3284,33 лева, като изравнителната сума за процесния период е 430,43 лева за възстановяване.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за ТЕ, касаещи процесните суми. За периода от м. 05.2014 г. до 04.2016 г. прогнозно фактурираните суми за топлинна енергия начислени за партидата на абонатния № 102307 за топлофициран имот в гр. София, ж.к. **** са на стойност 3176,25 лева, а изравнителните сметки да двата отоплителни периода по стойност са в размер на 430,39 лева, с които са намалени задължения за исковия период. Вещото лице установява, че в процесния период са направени погасителни вноски по издадените фактури в общ размер на 1908,19 лева, с които са погасени вноски за главница и лихви в процесния период. След осчетоводяване на сумите за възстановяване, както и платените суми дължими са останали 945,74 лева – главница за топлинна енергия и за услугата за дялово разпределение 109,11 лева.