Решение № 487 от 20.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Бургас, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120200929 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, по повод жалба на Г. А. И., ЕГН: *, против НП № 22-0769-003100/28.11.2022 г. на Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА в която на жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и НП № 23-0769000090/13.02.2023 г. на Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ (след обединяването с дело № 930/2024 г. по описа на БРС), В ЧАСТТА в която на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

С Определение № 579/05.03.2024 г., влязло в сила на 20.03.2024 г., на основание чл.

79б, ал. 2, вр. чл. 63г от ЗАНН, съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу Наказателно постановление № 22-0769-003100/28.11.2022 г., в частта, с която за нарушение на чл. 20, ал.

2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и в частта, с която се иска отмяна на наложеното с постановлението административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП, оставил е без разглеждане жалбата против Наказателно постановление № 23-0769-000090/13.02.2023 г., в частта, с която за нарушение на чл. 150а, ал. 1от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, както и в частта, с която се иска отмяна на наложеното с постановлението административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като е прекратил производството по делото в горепосочените части.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да се сочат конкретни доводи.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се 1 представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, се представлява от юрк. *.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от справките от АИС „АНД“ глобите по двете постановления са платени на 06.02.2024 г., поради което на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП, същите се считат връчени на тази дата, а жалбите са изпратени по пощата на 14.02.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.10.2022 г., във връзка с извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, спрямо жалбоподателят Г. И. била издадена ЗППАМ № 22-3292-000089 от Началника на 04 РУ-Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „б“ от ЗДвП му била наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на притежаваното от него МПС лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № * за срок от шест месеца считано от 01.10.2022 г. Заповедта била връчена на И. на 05.10.2022 г., като били иззети и табелите на МПС.

Отново на 02.10.2022 г., във връзка с извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.

1 от ЗДвП, спрямо жалбоподателят Г. И. била издадена и ЗППАМ № 22-3292-000088 от Началника на 04 РУ-Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му била наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността. Заповедта била връчена на И. на 05.10.2022 г.

На 16.10.2022 г., около 19:18 часа, в Община Бургас, по път III-6009 в посока от кв.

Банево към с. Изворище, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „Хонда Сивик“ с прекратена регистрация, като същият излязъл самостоятелно от платното за движение, ударил се в еластична ограда, след което се преобърнал и се ударил в дърво. И. напуснал мястото на ПТП.

За констатираното, на 20.10.2022 г., св. Е. Д. съставил АУАН с бл. № 485529 за извършени две нарушения по ЗДвП- по 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗдвП и АУАН № 485590 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актовете били връчени на нарушителя, който ги подписал, като записал, че няма възражения.

Въз основа на АУАН с бл. № 485529 на 14.06.2019г. било издадено НП № 22-0769003100/28.11.2022 г. Материалите във връзка с нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП били изпратени на БРП, като с постановление от 19.12.2022 г. било отказано образуването досъдебно производство. Въз основа на отказа било издадено НП № 23-0769000090/13.02.2023 г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. Показанията на св. Д. са последователни и логични.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателните постановления са издадени от оправомощено за това лице – Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а актовете са съставени от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

По отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:

2

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В конкретния случай автомобилът е бил собственост на лицето Г. И., като регистрацията му е била прекратена със ЗППАМ № 22-3292-000089/02.10.2022 г. от Началника на 04 РУ-Бургас на основание чл. 171, т. 2, б. „б“ от ЗДвП за срок от шест месеца, считано от 01.10.2022 г. Посочената заповед има предварително изпълнение, тъй като съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба срещу заповед по чл. 171, т.2 не спира нейното изпълнение. Заповедта е била връчена на И. на 05.10.2022 г., като от този момент той е бил наясно с това, че регистрацията на автомобила му е била прекратена.

Правилно е ангажирана и отговорността на жалбоподателя за управлението на автомобила на процесната дата. Безспорно е че автомобилът е бил управляван, тъй като се установява, че с него е настъпило ПТП. Действително, при пристигането на място, св. Д. не е установил водач. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, жалбоподателят не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила, поради което правилно е била ангажирана именно неговата отговорност. Извън това, в материалите по НАХД № 930/2024 г. на БРС е налице писмено сведение от жалбоподателя, в което посочва, че на процесната дата именно той е управлявал автомобила си.

В обобщение, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна и субективна страна.

Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като съгласно чл. 189з. (ДВ, бр.

109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, т.е. нарупенията по ЗДвП не са маловажни.

Не се установяват изключващи отговорността или вината обстоятелства, както и каквито и да е други обстоятелства, които да изключват съставомерността на извършеното от И..

Съдът намира, че размерът на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ е правилно индивидуализиран в максималния предвиден размер от 12 месеца, тъй като деянието е извършено при най-тежката форма на вина- пряк умисъл, и едва десет дни след като е узнал за прекратяването на регистрацията на автомобила. Това сочи на явно незачитане на правовия ред и сериозно застрашаване на отношенията, свързани с безопасността по транспорта.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Според настоящия състав, в тази част наказателното постановление също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира, че в тази част НП е обосновано. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

3

Вече бе посочено по-горе защо съдът приема, че е налице управление, както и защо приема, че правилно е ангажирана отговорността именно на И..

Установява се и че е настъпило ПТП, като е имало удар в еластична ограда. След това жалбоподателят веднага напуснал мястото на ПТП, тъй като при пристигнаето на св. Д. не е установено водач. Освен това, свидетелят заяви, че е бил извършен оглед на местността в радиус 200-300 метра. Не се събраха никакви доказателства, които да сочат наличието на уважителна причина И. да напусне произшествието. Иначе казано, видно е намерението на жалбоподателя да напусне ПТП, без да съдейства за установяване последиците от същото.

Поради изложеното, съдът намира, че деянието е било правилно квалифицирано, като нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП и правилно е била приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като съгласно чл. 189з. (ДВ, бр.

109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, т.е. нарупенията по ЗДвП не са маловажни.

Не се установяват изключващи отговорността или вината обстоятелства, както и каквито и да е други обстоятелства, които да изключват съставомерността на извършеното от И..

И по отношение на това нарушение, съдът намира, че правилно е наложен максималния предвиден размер от 6 месеца на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ по мотивите, изложени касателно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В обобщение, постановленията следва да бъдат потвърдени в обжалваните части.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.