Решение № 938 от 13.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20261000500057 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение рег. № 5562 от 03.09.2025 г. по гр.д. № 6219/2023 г. Софийски градски съд, ГО, I-27 състав осъдил „ПИК НЮЗ“ ЕООД, ЕИК 202235999, да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на разгласените обидни и клеветнически твърдения на 07.10.2022 г. в публикация „Защо К. от „Възраждане“ пропусна БТВ и Нова“ в електронното издание на „ПИК НЮЗ“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на разгласяването – 07.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за разликата над 10 000 лв. до 25 500 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

С определение рег. № 23597 от 24.11.2025 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 116985/09.10.2025 г.

1 от ответника „ПИК НЮЗ“ ЕООД, който го обжалва в частта, с която искът е уважен за сумата от 10 000 лв. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не били установени предпоставките на чл. 49 ЗЗД, в частност противоправно поведение. Дори да се допуснело, че епитетът „ибрикчии“ е твърде обиден и носи негативна конотация, то той бил насочен не индивидуално, а групово спрямо категория лица, които имали един изключително негативен принос към поставянето в зависимост не само на самите тези лица, но и на обществото и публиката като цяло. Това били зависими хора, които получавали изгода, за да манипулират мнението и възприятието на читателите си към интересите на трети външни лица, субекти и организации. Това грубо нарушавало както журналистическата етика и стандарти, така и интересите ни като народ и нация. В този случай било допустимо коментарите да са по-остри и илюстративни, дори открито предизвикателни, за да се предизвика справедлива реакция срещу явлението. Нямало никакво значение съотношението между информационния повод (пресконференцията на К.) и последващия анализ на това събитие, а твърдението не било клеветническо.

По отношение на израза „подсъдима олигархия“ поддържа, че това била неюридическа квалификация, а поименното споменаване на ищеца се адресирало единствено до израза „проблеми със закона“, не до предявяването или не на обвинителни актове. Евентуално поддържа, че определеният размер на обезщетението е завишен - несъответно висок спрямо евентуалната компенсационна необходимост и несъобразен със сходната съдебна практика, като обезщетението съдържало и наказателна компонента, обоснована с „повторност“, присъща на административно-наказателната правна логика.

Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, евентуално – да намали размера на присъденото обезщетение. Не претендира разноски.

От ищеца С. Г. Д. е подадена насрещна въззивна жалба вх. № 145040/02.12.2025 г. срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 25 500 лв. Наведени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд не 2 определил справедливо обезщетение за всички причинени от процесната публикация неимуществени вреди, не оценил справедливо и обективно засягането на конституционно защитените лични права във всички сфери на житейската реализация. Съдът правилно приел, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД, но не оценил в пълнота пораженията от публикацията върху чувствата, душата и поведението на ищеца във всички сфери на проявление, като от издание с висока посещаемост ищецът бил подложен на публична, тенденциозна, невярна, обидна и клеветническа журналистическа тирада. По тези и други подробно изложени съображения моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и вместо това постанови друго, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 15 000 лв. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

От ищеца С. Г. Д. е подадена и частна въззивна жалба вх. № 145038/02.12.2025 г. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение рег. № 23597 от 24.11.2025 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. За да не присъди адвокатско възнаграждение на ищеца съразмерно с уважената част от иска съдът приел, че в договора не е посочен начин на плащане, като се позовал на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, макар че именно в това тълкувателно решение било посочено, че договорът служи за разписка за извършеното плащане, а не за начина на плащане – в брой или по банков път. Договорът за правна помощ бил приложен в оригинал, в него била вписана цената на адвокатската работа.

Плащането по този договор било извършено с преводно нареждане от 21.07.2023 г., видно от авизо местен превод, приложено към частната жалба.

Считал, че при констатираната неяснота съдът трябвало да насрочи открито съдебно заседание и да уведоми страната за информация, за да изясни въпроса, възникнал при постановяването на този акт. Атакуваното определение било незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли въззивния съд да го отмени и да присъди на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна по подробно изложени съображения.

3

С отговора на насрещната въззивна жалба въззивникът-ответник взема становище и по частната жалба. Счита същата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 25 500 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на разгласените обидни и клеветнически твърдения на 07.10.2022 г. в публикация „Защо К. от „Възраждане“ пропусна БТВ и Нова“ в електронното издание на „ПИК НЮЗ“ ЕООД. Претендирана е и законната лихва от датата на увреждането – 07.10.2022 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 05.10.2022 г., при провеждане на пресконференция на ПП „Възраждане“ в залата на БТА, обявена в емисията на агенцията за предстоящо събитие ден по-рано и тема: „Изборните резултати на партия „Възраждане” и политическата ситуация в страната след вота“, председателят на ПП „Възраждане“ К. К. в самото начало на брифинга анонсирал, че от партията му не изпращат съобщения за предстоящите пресконференции на медиите „Капитал“, „Дневник“, „Клуб Z“ и „Медиапул“, и казал: „Нашият морал, принципи и ценности не ни позволяват да общуваме с подобни жълтокафяви отходни канали на Американското посолство“, повторил: „Не желаем да имаме нищо общо с представители на жълто-кафяви медии, които се финансират от чужди посолства“ и „Вие не сте медии, вие сте фалшиви 4 новини“. След това помолил журналистите на изброените медии да напуснат брифинга според агенция „Фокус”, БГНЕС, „DW”, „Свободна Европа”, БНТ, Нова ТВ и много други медии, и брифингът бил осуетен с излизането му пред сградата, където отговарял на въпроси на журналисти. С тези цитати и в тази рамка били информациите в цитираните по-горе издания.

На 07.10.2022 г. в изданието на Агенция ПИК - pik.bg, в рубрика „Горещо”, излязла публикация под заглавие „Защо К. от „Възраждане“ пропуска БТВ и Нова” на адрес: https://рik.bg/%D0%B7%D0%B0%Dl %89%D0%BE- %D0% BA %D0%B E%D 1% 86%D0%B5%D 1% 82%D0% BE%D0%BE%D 1% 82- V % D 0% B 2% D 1% 8A % D 0% B 7% D I % 8Q% D 0%

B 0% D Q% B 6% D Q% B 4% D Q% B 0% D Q% B D % D Q% B 5-% D 0% B

F% D 1% 80% D 0% B E% D 0% B F% D 1% 83% D 1% 8 1% D Q% B D % D

O% B O- % D O% B 1% D 1% 82% D O% B 2-% D O% B 8-% D O% B D % D

Q% B E% D O% B 2% D O% B0-news 1133456.html. Твърди се, че материалът имал 94 304 посещения, както и призив „следвайте ПИК вечe и в Телеграм“.

За автор на публикацията бил посочен г-н Н. Н.. Според текста, авторът на тази публикация ползвал събитието и отразяването на изявленията на председателя на ПП „Възраждане“ и излизал извън пределите им с неверни и изключително обидни и клеветнически твърдения, които засегнали в максимална степен личността и професионалната дейност на ищеца. С остър и злонамерен език на заклеймяване и омраза, с дори цинични словосъчетания обругавал името, смачквал честта и достойнството на ищеца пред обществото и в света, неограничено във времето и пространството, със следния текст:

„Моля, не бъркайте предубеждението си към К. от „Възраждане“ с истината, която дръзна да изрече за „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Зет“ и останалите ибрикчии на „Америка за България“ и подсъдимата олигархия.

Крайно време е да се прозре, че огромното мнозинство от „независимите“ и деклариращи обективност български медии са притежание на олигарси с обвинителни актове и проблеми със закона - И. П., С. Д., О. Д., Ц. В., Б.... Те ползват медиите като щит пред правосъдието, ползват ги за рекет. Крайно време е да се забрани на чуждестранни НПО-та да финансират медии и правосъдни органи - съд, прокуратура, адвокатура. В България медии, издавани и притежавани от журналисти, се броят на пръстите на едната ръка нескромно казано, агенция ПИК и вестник „Ретро“, „Афера“ и нещо не мога да си спомня други. Каква велика „случайност“, че именно тези медии от 5 близо година са подложени на зверски хакерски атаки. Като цяло К. е прав, с малка подробност, към „Капитал“, „Медиапул“, „Клуб Зет“ бе длъжен да добави БТВ и Нова. Те са двете най-отровни глави на медийната ламя, контролирана от мафията, защото достигат до най-широка аудитория и години наред манипулират съзнанието на „драгия зрител“ в полза на корпоративните си господари.“.

Ищецът твърди още, че с публикацията се уврежда името му, засяга се честта му, а определяйки го като ибрикчия на „Америка за България“ (слуга, отговорен за подмиването на интимните части на султана, служител на султана, който сам извършва действията по подмиването и подсушаването на задните части на господаря си), го унижава. Използваната словоформа била обидна, не съответствала на морала и принципите на ищеца в живота и в работата. Посочването на ищеца като част от подсъдима олигархия било позорящо обстоятелство, тъй като не бил осъждан и срещу него нямало повдигнато обвинение, но на читателите се внушавало обратното. Вестник „Сега“, чийто едноличен собственик бил ищецът, както и електронното издание Sega.bg, били независими и имали собствена политика, която следвали, но директно и поименно се разпространявали неверните твърдения, че „…са притежание на олигарси с обвинителни актове и проблеми със закона - ... С. Д. … Те ползват медиите като щит пред правосъдието, ползват ги за рекет… чуждестранни НПО-та да финансират медии и правосъдни органи – съд, прокуратура, адвокатура“. В процесната публикация били направени внушения, че ищецът е зависим от политически кръгове, че се е поставил в служба и подчинение на чужди интереси, които насажда и провежда чрез изданията си и ги ползва за рекет и щит срещу правосъдието, че финансира правосъдните органи - съд, прокуратура, адвокатура и медията с тези средства. Твърденията в публикацията били унизителни и клеветнически и с тях се увреждало доброто име, честта и достойнството на ищеца, имиджа му, които били от особено значение в работата му - за реномето на бизнеса му, в контактите с наши и чужди контрагенти, за колектива и семейството му, доколкото доверието било гаранция за успеха на неговата работа, за комфорта и обществения прием, а подозрението било цената на срива на бизнеса му и най-вече на авторитета в семейството, трудовия колектив и обществото.