Решение № 43 от 15.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. И. като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110203836 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „***“ ООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, против НП № 780722-F776627/29.07.2024год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на ТД е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год..

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, издадено е при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

На първо място сочи, че НП е издадено след изтичане на давността за налагане на наказание по чл. 52 от ЗАНН. На следващо място сочи, че АУАН и НП били издадени в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН като в същите липсвало описание на нарушението по начин по който можело да се установи каква точно била фактическата обстановка установена АНО, не били посочени необходимите факти които квалифицирали деянието като административно нарушение и това препятствало правото на защита. Твърди, че нарушението по чл. 33 от Наредба № Н-18 било недоказано. В условията на алтернативност излага доводи за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното производство въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Д. И., която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации отразени в НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на 1 основанията изложени в жалбата като навежда доводи и за некомпетентност на издателя на НП. Моли НП да бъде отменено като алтернативно моли за предупреждение съобразно нормата на чл. 28 от ЗАНН. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Счита, че нарушението е безспорно доказано, а наложеното наказание е в минимален размер. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

На 15.06.2024год. в 01:22часа, служители на НАП след които и св. Г., съвместно със служители от други институции извършили проверка в търговски обект – коктейл-бар „Пунта Кана“, находящ се в гр. Варна, Южен плаж и стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката проверяващите установили, че в обекта са въведени в експлоатация 4 фискални устройства и предприели действия по засичане на касовата наличност на всяко едно от тях. Изведен бил междинен финансов от отчет от фискално устройство модел Tremol FP-03 с ИН ZK081519 и ФП 50147750, при проверката на който било установено, че реализирания дневен оборот в обекта до момента на проверката е в размер на 438.07лв., че плащанията в брой са 423.10лв., а плащанията отчетени чрез ПОС терминал са 14.97лв.

Констатирано било също така, че във ФУ е отразена промяна на касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“, а именно: като служебно въведени била вписана сумата от 29лв., а като служебно изведени суми била посочена сумата от 357.18лв. Изброена била и фактическата касова наличност като се установило, че същата възлиза на 135.10лв. При съпоставка между фактическата касовата наличност и тази отразена на ФУ проверяващите установили положителна разлика от 40.18лв., която не била отразена на касовия апарат като „служебно въведени“ суми. При засичането на останалите четири ФУ не били установени разлики.

Констатациите от проверката били обективирани в КП № 0148661/15.06.2024год..

На 03.07.2024год. св. Св. Г. съставил срещу въззивното дружество АУАН № F776627, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.

Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството, който го подписал вписвайки, че ще представи възражения в писмен вид.

2

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмени възражения срещу АУАН в които изложил доводи за липса на виновно противоправно действие или бездействие от страна на дружеството и отправил молба да не бъде издавано НП.

Възражението не било прието от АНО и на 29.07.2024год., въз основа на акта, началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал атакуваното НП № 780722 – F776627 като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ и на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1000лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В същото време обаче констатира, че както в АУАН така и в НП липсват обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен нарушението вменено на въззивното дружество.

С АУАН на въззивното дружество е повдигнато обвинение за нарушение на чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ. Съгласно посочената разпоредба извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В случая в обстоятелствените части на АУАН и НП е посочено единствено че при проверката на въззивното дружество, при отчитане на едно от ФУ е била констатирана положителна разлика, която не била отразена като служебно въведени суми. Факти обаче които да сочат на какво се дължи тази разлика, съответно факти, че тя не е резултат от реализирани продажби, не са изложени. Нещо повече видно от показанията на актосъставителя, който е и извършил проверката на място той е съставила АУАН за разликата в касата и изобщо не е изследвал въпроса на какво се дължи тя, в частност дали е резултат от неиздадени касови бележки.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено и при какви приети за 3 установени факти. Освен горното, в редица решения на АС Варна е посочено, че за да се приложи разпоредбата на чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС както е в случая, то следва да са посочени и факти, дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи, каквито факти липсват в обжалваното НП. В този смисъл Решение № 11628 от 27.10.2025 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 1624/2025 г. и мн. др. Установяването на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението едва в с.з. е недопустимо, тъй като от една страна същите императивно следва да фигурират в НП, а от друга страна съдът не следва да подменя волята на АНО, която следва да е ясна и категорична.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение за това, че НП било издадено след изтичане на давностния срок за налагане на наказание предвиден в нормата на чл.52 от ЗАНН то не се споделя от съда първо защото нормата на чл. 52 от ЗАНН не регламентира давностни срокове. Същата визира инструктивен срок за произнасяне от

АНО по административнонаказателната преписка. Давностните срокове са предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН (в този смисъл са и задължителните тълкувания дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд) като конкретно в нормата на ал.3 от същия член е посочено, че адм.наказателното производство се прекратявана ако НП не е издадено в 6 месечен срок от съставянето на АУАН. В случая този срок е спазен. Видно от АУАН същият е съставен на 03.07.2024год., а НП е съставено на 29.07.2024год.

Твърденията изложени в жалбата за антидатиране на НП останаха недоказани от въззивника.

В контекста на изложеното по-горе съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения.

За пълнота на мотивите обаче съдът намира за нужно да отбележи, събраните в хода на съдебното следствие доказателства не сочат по безспорен и категоричен начин на извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/2006год на МФ. И това е така защото единствения безспорно установен в хода на съдебното следствие факт е наличието на положителна разлика в размер на 40.18лв. На какво се дължи обаче тази разлика не бе установено по безспорен и категоричен начин. От една страна св. Г. сочи, че той изобщо не е изследвал този въпрос, а от друга събраните по делото доказателствата досежно този факт са противоречиви. В тази връзка следва да се посочи, че към момента съставяне на описа лицето изброило парите в касата (Св. К.) е посочила, че разликата е от бакшиш. От показанията на същата в съдебно заседание обаче се установява, че тя е управител на заведението и не отговаря за въпросната каса (отговорник е бил пом. управителя). Сочи, че заведението е било пълно, че е била притеснена, че до момента на заведението са били правени много проверки, но подобен случай не е имала и не е знаела какво 4 трябва да напише. Заявява, че й е било подсказано да напише бакшиш. Сочи, че в същност разликата е от грешка при фактическо извеждане на пари от касата в предходен момент и отразяване на това извеждане на ФУ (отразени били като изведени повече пари от действително изведените).

В края на краищата доказателства които по безспорен и категоричен начин да установят на какво се дължи разликата в касата, в частност, че тя не се дължи на нерегистрирани продажби, по делото липсват, поради което и обвинението повдигнато на въззивното дружество е недоказано. НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон.

По разноските.

Разноски се претендират от двете страна в процеса, както от въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно.

При този изход на спора (НП подлежи на отмяна) искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. В този смисъл разноски не й се дължат.

По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. В тази насока са представените по делото Пълномощно с което е упълномощил да го представлява адв. Д. И., както и договор за правна помощ видно от който въззивното дружество се задължава да изплати възнаграждение на адв. И. в размер на 400лв. като в договора изрично е посочено, че той има характер на разписка за получената сума.

С оглед на горното и при липса на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счете, че на въззивникът следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.