Решение № 4085 от 22.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4085 гр. София, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110135523 по описа за 2021 година

Ищецът М. Т. Д. с ЕГН ***, гр. С., ул. В., е предявил осъдителен иск срещу Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша № 2 за сумите:

- 2400лв. – обезщетение за имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение, настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение по ДП №366 БОП 3/2015г., пр.пр.354/2015г. по описа на СП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр. ал.2 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.

№1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 23.2.2018г. до окончателното плащане;

- 17000 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие стрес, притеснение, негативно отражение върху социалните му контаки, трудовата му дейност и цялостното му психическа състояние, настъпили по причина повдигане и поддържане на незаконно обвинение по ДП №366 БОП 3/2015г., пр.пр.354/2015г. по описа на СП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр. ал.2 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 23.2.2018г. до окончателното плащане;

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че: бил привлечен като обвиняем по ДП №366 БОП 3/2015г., пр.пр.354/2015г. по описа на СП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр. ал.2 НК; бил оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав; преживял болки и страдания от незаконното обвинение; заплатил на адвокат разноски за правна защита по наказателното производство в общ размер от 2400лв.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер, като твърди, 1 че посочените от ищеца болки и страдания, както и извършването на процесуални действия от страна на упълномощения адвокат, не са доказани, както и че претендираното обезщетение е прекомерно завишено. Сочи, че по отношение на ищеца в процесния период са водени и и две други наказателни производства – ЗМ13132/2013г. на Икономическа полиция – В. Т. и ЗМ1096/2017г. на РУ-Б. и вредите са в причинна връзка и с тях. Прави възражение срещу размера на прекомерност на претендираните имуществени вреди за адвокатска възнаграждение и възразява срещу датата, от която е поискана законна лихва, като сочи, че оправдателната присъда е влязла в сила не на посочената ищеца дата – 23.2.2018г. , а на 9.10.2019г.

Моли исковете да се отхвърлят.

Предявени са искове с правна квалификация чл.2, ал.1,т. 3 ЗОДОВ.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че срещу него е водено наказателното производство, което е приключило с оправдателна присъда, вследствие на което е преживял болки и страдания, както и че е платил възнаграждение по посоченото производство в претендираните размери.

Страните не спорят, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр. ал.2 НК, както и че е бил оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав.

Спори се относно настъпването вреди, причинно-следствената връзка, размерът на справедливото обезщетение, прекомерно ли е възнаграждението за адвокат, заплатено в наказателното производство, от коя дата следва да се присъди законна лихва.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД: „държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.“

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви.

Не е спорно и от писмените доказателства и приложените наказателни производства се установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №366 БОП 3/2015г., пр.пр.354/2015г. по описа на СП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр. ал.2 НК, както и че е бил оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.

№1268/2017г. по описа на СПНС, 16 състав.

В кориците на по н.о.х.д. №1268/2017г., 10 състав, СпНС се намира 1бр. договор за правна защита и съдействие (договор №. от 15.06.2017 г.), видно от който ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения в размер на 2000лв. на адв. Д.Д. за защита пред първоинстанционния съд.

От приложеното Досъдебно производство № №366 БОП 3/2015г., пр.пр.354/2015г. по 2 описа на СП е видно, че досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 НПК с постановление от 19.08.2015 г. от прокурор в Специализирана прокуратура. Ищецът е привлечен като обвиняем в досъдебна фаза с постановление за привличане на обвиняем по чл. 219, ал. 1 НПК от 16.09.2016 г. На същата дата лицето е задържано с постановление на прокурора за срок от 72 часа. След внесено от Специализирана прокуратура искане до Специализирания наказателен съд, спрямо ищеца М.Д. е взета най-тежката мярка за неотклонение - „задържане под стража“. В продължение на 12 дни обвиняемият Д. е бил задържан в следствен арест, като след обжалване Апелативният специализиран наказателен съд е променил мярката „задържане под стража“ в по-лека. Развило се е съдебно производство по НОХД № 1268/2017 г. по описа на Специализиран наказателен съд пред първа инстанция, завършило с оправдателна присъда за подсъдимия М.Д., постановена в открито съдебно заседание на 23.02.2018 г. Присъдата не е била протестирана от прокуратурата или обжалвана от подсъдимия и поради това е влязла в сила в 15-дневен срок от постановяването ѝ или на 10.3.2018г.

Следователно ищецът е бил ангажиран с участие в наказателното производство в периода 16.09.2016 г. – 23.02.2018 г.

От свидетелски показания се установява, че ищецът е претърпял болки и страдания вследствие от незаконното обвинение, изпаднал е в депресия, страхувал се да не го осъдят, изпитал е чувство на неудобство, притеснение и затвореност. Във връзка със задържането под стража не е могъл да вижда детето си по време, в което е оперирано, поради което е изпитвал допълнително притеснения за живота и здравето на своето дете и душевни страдания от раздялата с детето си. След приключване на делото подсъдимият не можел да си намери работа, а наказателното дело се оказва негативно и на семейния бизнес.

Съдът намира, че в случая постановеното от наказателния съд решение, с което обвиняемият е оправдан, обосновава отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за причинени на ищеца вреди от неоснователно обвинение, като са налице и останалите предпоставки за това, а именно - настъпили за лицето вреди и причинноследствена връзка между незаконното обвинение и вредите.

Платените разноски за адвокатско възнаграждение представляват имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от наказателното преследване, поради което и подлежат на обезщетяване.

Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, напрежение и стрес от висящото обвинение, както и от дискредитирането му пред семейството и обществото.

Относно възраженията в отговора на исковата молба: Съгласно Тълкувателно решение от 11.12.2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в Наказателен процес.

Видно от приложения в наказателното производство – договор за правна защита и 3 съдействие са изплатени суми от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение за защита на съдебна инстанция. Макар във всички съдебни заседания по НОХД 1268/2017 г. по описа на СпНС ищецът М.Д. да твърди, че адвокат Д. е упълномощена още на досъдебното производство, видно е, че договор за правна защита и съдействие № . е сключен на 15.06.2017 г., по време на първото съдебно заседание по делото. Предметът на договора е правна защита и съдействие по н.о.х.д. 1268/2017 г. по описа на СпНС. Поради това съдът намира, че този договор се отнася само за съдебното производство, а не обхваща и досъдебното. На досъдебното производство обв. Д. е бил защитаван от адвокатско дружество „Д. и Д.“, като в договор за правна защита и съдействие № . от 16.09.2016 г. е отбелязано, че защитата е без хонорар. По НЧХД № 2424/2016 г. по описа на СпНС относно вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и по ВНЧД №248/2016г., в което са обжалвани постановените мерки за процесуална принуда, ищецът М.Д. е бил представляван от адв. И. К. и от адв. Г. С. По никое от делата обаче няма приложен договор за правна защита и съдействие, където да е уговорено възнаграждение за защитниците на ищеца, поради което не може да се докаже и установи заплатено ли е възнаграждение за защита по тези производства и в какъв размер. От протоколите на заседанията н.о.х.д.

1268/2017 г. по описа на СпНС е видно, че по делото са се провели 10 открити заседания, като в 8 от тях участва адв. Д., а в останалите 2 не участва поради обективни причини. За престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2, вр. ал.2 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години. Съгласно действащата към момента на провеждането на наказателното производство разпоредба на чл.13, ал.1, т.3 НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000лв. (когато обвинението е за престъпление с предвидено наказание до 10г. лишаване от свобода), а съгласно чл. 14 от същата Наредба, когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лв. В случая съдебните заседания по делото са били общо 10, от които адвоката се е явил на 8 от тях, като в останалите 2 е била възпрепятствана да се яви поради влошено здравословно състояние, т.е. по обективни причини. От анализа на протоколите на НОХД 1268/2017 г. по описа на СпНС не се наблюдава поведение на защитника, което да е станало причина за забавяне на наказателния процес, поради което съдът намира, че съобразно чл. 13, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 14 от Наредбата, определеният размер на адвокатското възнаграждение от 2000лв. не е прекомерен и до този размер искът за имуществени вреди следва да се уважи.

Относно възражението, че срещу ищеца има и други образувани досъдебни производства – представена е справка от СДВР-МВР, от която се установява образуване на наказателно производство по НОХД 929/2006г. – приключило със споразумение, одобрено на 01.12.2006 г., както и НОХД 67/14г. – приключило със споразумение, одобрено на 17.2.2014г., с което се налага наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, отложено за срок от 3г. И двете наказателни производства са приключили в период преди ищецът да бъде привлечен като обвиняем по процесното наказателно дело. Не се установява в исковия период да са извършвани процесуално-следствени действия с участието на ищеца по други наказателни дела. Следователно вредите са във връзка единствено с процесното наказателно 4 дело.

Относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Ищецът е привлечен като обвиняем на 16.9.2016г., а оправдателна присъда влязла в сила на 10.3.2018г., поради което наказателното производство не е продължило извън разумен срок. В същото време обвинението е за тежко престъпление, извършването на което попада в изпитателния срок на отложеното наказание. По време на наказателното производство ищецът е бил задържан под стража, най-напред по постановление на прокурора за срок от 72часа, а след това и по постановена мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ за 12 дни в следствен арест. Според свидетелските показания, които съдът кредитира като достоверни, ищецът е преживял болки и страдания по време на наказателното производство срещу него, изпитал е чувство на потиснатост и се е страхувал да не бъде осъден, още повече, че по това време е бил в изпитателен срок на предходно отложено наказание. По време на задържането под стража на детето на ищеца е била правена жизненоважна операция, като поради лишаването от свобода М.Д. не е могъл да бъде до семейството си в труден за него момент, което обосновава допълнителни болки и душевни страдания на ищеца.