Решение № 2023 от 05.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2023 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110113362 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена във ВРС на 22.10.2024 г. от ищеца „Ю. Б. „АД с ЕИК *** /правоприемник на „***"/, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Ш. - Изпълнителен директор на „Ю. Б.“ АД и П. Н. Д. - Изпълнителен директор на „Ю. Б.“ АД, чрез адв. М. Ц., АС Д. и съдружници, имейл адрес: ***: *** ; със съдебен адрес: *** срещу ответника Е. О., ЕГН:

**********, с адрес: ***.

Предявените ОСИ специални установителни искове са с цена на иска: 607,50 лв. и правно основание: чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК /заявени във връзка с указания за предявяване на иск по ч. гр. д. № 5867/2023 г. по описа на Районен съд Варна/.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

На основание Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Ю. Б.“ АД, Районен съд - Варна издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу Е. О., ЕГН ********** по ч. гр. д. № 5867/2023 г. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което с Определение № 10342/16.09.2024 г. по ч. гр. д. 5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, на „Ю. Б.“ АД било указано да предяви иска за вземането си по реда на чл. 422 ГПК. Видно от изложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр, с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за „Ю. Б.“ АД се твърди да е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му чрез отправяне на настоящата претенция.

Е. О. сочи ищецът, че ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Ю. Б.“ АД Договор № OV98801 за предоставяне на овърдрафт по сметка. На дата 21.01.2022 г. настъпил падежа по Договора, с оглед на който факт вземанията по кредита станали изискуеми в техния пълен размер като вземания с настъпил падеж. Към датата на настоящата искова молба длъжникът не изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Ю. Б.“ АД, което обуславяло правния интерес на Банката от предявяване на иск за установяване на вземането. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до 1 окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът на Банката е регистрирано по ДДС лице. Към датата на входиране на Заявлението по чл. 417 ГПК задължението по кредита било в общ размер на 607,50 лева, от които: 460.00 лева, дължима главница за периода от 21.01.2022 г. до 05.03.2023 г.; 19.14 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 21.10.2021 г.. до 21.01.2022 г.; -128.36 лева, дължима мораторна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 05.03.2023 г.

С исковата си молба ищецът претендира вземането по договора за кредит, като вземане с характер на настъпил падеж. С оглед на същото дължимата по договора сума се твърди, че е станала изцяло изискуема. Към датата на депозиране в съда на Заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. 5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна и към датата на настоящата искова молба задължението по кредита към Банката не било заплатено, което обуславяло и правния интерес от предявяване на исковата молба .

С оглед на горните твърдения ищецът е отправил и искането си до съда по см.на чл.127 , ал.1 т.5 ГПК :

Да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че „Ю. Б.“ АД има срещу Е. О., ЕГН: **********, валидно и изискуемо вземане в общ размер на 607,50лв., както следва: СУМАТА от 460.00 лева, представляваща дължима главница за периода от 21.01.2022 г. до 05.03.2023 г.по Договор за кредит № OV98801, кредитна сделка № 4962265 ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2023г. (датата на подаване на заявлението) до пълното погасяване на задължението; СУМАТА от 19.14 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 21.01.2022 г.;

СУМАТА от 128.36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 05.03.2023 г., на осн. чл.422 , ал.1 , вр.чл.415 ,ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД .

Във връзка с произнасянето по въпрос 12 от TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ищецът моли исковия съд да се произнесе с осъдителен диспозитив относно сумите за държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатски хонорар в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 5867/2023 г. по описа на Районен съд – Варна. Във връзка с доказване на вземането и установяване на претендираните суми, ищецът е обектирвирал доказателствени искания. С оглед становището на ответника ищецът е посочил, че ще ангажира допълнителни доказателства. Отправено е искане от ищеца съдът да присъди на ищеца направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство за държавна такса и договорен адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв. с ДДС, за което е посочено, че ще се представи списък по чл. 80 от ГПК, моли да бъде изискано ч. гр. д.

5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна за прилагане към настоящото исково производство, с оглед намиращите се в кориците му доказателства относно допустимостта и основателността на иска. Ищецът е посочил и банкова сметка за доброволно плащане: ***. В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е приложил и моли по делото да бъдат приети като доказателства:1) Договор № OV98801 за предоставяне на овърдрафт по сметка 2) Извлечение от счетоводните книги на банката. Пълномощно на изготвилите го лица и Служебни бележки; 3) Пълномощно; 4) Фактура за платено адвокатско възнаграждение; 5) Препис от исковата молба за ответната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на искова молба. Видно от лист 44 - ти ответникът е бил уведомен по телефон от деловодителя на съдебния състав, като ответникът е заявил, че няма възможност да се яви в деловодството на съдебния състав във ВРС и да получи книжата, поради което и съдът е приел на основани чл. 44, ал. 2 ГПК надлежно връчване на книжата на дата 29.1.2025 г. От всички книжа по делото, касаещи връчването на преписа от искова молба е видно, че ответникът не може да бъде открит на адресите, на които е регистриран, а и работодателят му е отказал да приеме книжата .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 16.05.2025 г. ищцовата страна редовно призована, не е изпратила представител. В писмена молба с рег. № 40623/08.05.2025г. депозирана от адв.Д.Г. в качество на процесуален представител на ищеца 2 е обективирал искане за разглеждане на делото и постановяване на Решение при условията на чл.238 ГПК . Обективирано е искане и за присъждане на разноски.

В същото съдебно заседание ответникът се е явил лично, представил пред съда документ за самоличност и заявил , че не оспорва, че е теглил овърдрафт, че не е върнал кредита и че признава иска .

СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, събраните по делото доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото следно от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

Районен съд Варна е сезиран с искова молба ,предявена в съда на 22.10.2024 г. от ищеца „Ю. Б.“ АД, против ответника Е. О., ЕГН ********** , като с исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422 , ал.1 , вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД .

С предявените ОСИ ищецът цели да бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания за които заповедният съд по ч. гр. д. № 5867/2023 г. е издал в полза на Банката-ищец против Е.О. Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК .

Исковият съд, сравнявайки твърденията на ищеца в исковата молба, наведените в исковата молба фактически твърдения и формулиран петитум , спазването на спора по чл.415 ГПК намира, че исковото производство е процесуално допустимо, поради което и дължи произнасяне по същество . Видно от доклада по делото , приет за окончателен , без възражения на страните исковият съд е дал правна квалификация на исковете по чл. 422, ал.

1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД и разпределил тежестта на доказване между страните.

В тежест на ищеца съдът е възложил да установи наведените твърдения, а именно: 1.) че между „Ю. Б.“ АД и ответника Е. О. бил сключен действителен договор за кредит № OV98801, кредитна сделка № 4962265, че е предоставил на ответника договорения размер на кредита, дата и начина по който кредитора е предоставил заетата сума и че длъжникът е получил същата; условията при които е следвало да бъде върната от ответника на ищеца кредитор заетата сума, наличието на действителни договорни клаузи даващи право на ищеца да търси заплащане на възнаградителни и мораторни лихви при забава, 3.) че падежът на задълженията за заплащане на дължимите се месечни вноски по кредита е настъпил, датата на която е падежирала всяка една анюитетна вноска, 4.) че са налице уговорени валидни клаузи за лихви за забава и възнаградителни лихви при неизпълнение на договора респ. и такси за предоставени по договора услуги и/или застраховки, 6.) размера на исковите претенции по пера (за главници, възнаградителни и мораторни Лихви) както и 7). да докаже при условията на пълно и главно доказване точно изпълнение на договорните задължения; да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът поради неизпълнение на договорните задължения по см. на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е изпаднал в забава, началния период на забавата за всяко едно парично вземане , твърдения от ищеца факт свързан с датата и основание на което кредитът е станал изцяло изискуем. 8). В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ДПК е бил сключен при стриктното спазване на закона и в частност ЗПК и ЗЗПтр, вкл. че е предоставил на кредитополучателя преддоговорна информация, проверил платежоспособността на кредитополучателя.

Указано е било на ищеца, че при наличие на неравноправна клауза в потребителския договор, негова е доказателствената тежест да установи, че въпросната клауза е уговорена индивидуално.

В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже възражения имащи правоизключващ, правопогасяващ или правоотглагащ характер. При липса на отговор на искова молба , съдът не е разпределял допълнително тежест на доказване, за факти и обстоятелства които ответникът не е оспорил.

В тежест на ищеца, в условията на евентуалност - в случай , че не докаже че целия кредит е станал предсрочно изискуем, към датата на подаване на заявлението по чл.410 3

ГПК, съдът е възложил и да установи и докаже на коя дата е настъпил падежа и изискуемостта на всяка една вноска, размера на вноската, респ. и вземанията си по размери и периоди за главница, възнаградителни и мораторни лихви за исковия период.В тежест на същата страна е било възложено и да установи и докаже, че по негово заявление е било образувано заповедно производство против длъжника, че в полза на ищеца е била издадена от заповедния съд заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и че във връзка с дадените указания от заповедния съд,а и в срок ,ищецът е предявил специалните си положителни установителни искове с правно осн. чл.422 , ал.1 вр. чл.415 , ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав, запознавайки се с приобщените по делото писмени доказателства : представените с исковата молба заверени копия от : Договор № OV98801/18.11.2020 г. за предоставяне на овърдрафт по сметка; искане за кредит овърдрафт от 18.11.20 г.; искане за кредит овърдрафт от 21.10.20 г.; извлечение от счетоводните книги на „Ю. Б.” АД по кредитна сделка № 4962265, както и материалите по приобщеното частно гражданско дело № 5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав, ведно с приложеното към него частно гражданско дело № 1459/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, намира , че предявените от „Ю. Б.“ АД против ответника Е. О. ОСИ с пр.осн. чл.422 ГПК са не само процесуално допустими , но и доказани.