Решение № 2860 от 01.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2860 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100510492 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20148708/29.06.2021г. по гр.д. № 2046 по описа за 2020г. са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2000983/16.01.2020г. на П. С. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. С. К., гр. София, бул.

„******* срещу Е. В. С., ЕГН ********** и С. А. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. П. В., гр. София, ул. „******* с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от 2000лв., представляващи обезщетение за претърпени вреди , като П. С. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Е. В. С., ЕГН ********** и С. А. А., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 400лв.

Срещу така постановено решение е депозирана възивна жалба вх. № 25122351/23.07.2021г. по регистъра на СРС от ищеца П. С. Д., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Посочила е, че превратно били тълкувани събраните гласни доказателства, игнорирани били писмените доказателства. Свидетелят А. не била заявила факти, посочени от СРС – че само ищцата била нанасяла някому щети.

Показанията на св. Д. не кореспондирали с посоченото от св. А., показанията му в отделни части били в обратния смисъл на тези на показанията на св.А..

Заявеното от св. Д. било в подкрепа на защитна теза на ответници, че ищеца 1 имала капацитет да застраши с поведението си две жени и един мъж, намиращи се в разцвета на силите си. Уврежданията по ищеца били установени от приетото съдебно-медицинско удостоверение, те съответствали на заявеното от св. А.. Заявеното от св. Д., че придружил ищеца до банкомата, защото не искала да върне ключовете, дори не се твърдяло от ответниците.

Св. Д. бил заинтересован от изхода на делото и показанията му не следвало да се кредитират, те били нелогични и противоречиви. Спорът между страните довел до ескалация на отношенията бил за дължимостта на 200лв. за разбиване на вратата, а не поведението на ищеца. Твърденията на ответниците за механизъм и причини за разбиване на вратата не били доказани. Доказано било, че ответниците подложили ищеца на психически натиск и на физическа агресия да плати претендираната сума, за да може да напусне жилището, като си вземе личните вещи. СРС не бил обсъдил численото превъзходство на ответниците , подкрепата им от присъствието на св. Д., обкръжаването й от тримата и препятстването въпреки волята й да напусне жилището с вещите си преди да заплати за бравата, поставения ултиматум да я придружат до банкомат, за да набави претендираните средства, това било психически натиск. Изборът й да я придружи непознат мъж вместо някой от ответниците доказвал, че ищцата е изпитвала уплах и смущение от присъствието на ответниците поради осъщественото от тях посегателство, изразяващо се в скубане, дране, дърпане с цел да се предотврати напускането на жилището от ищеца. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете Е. В. С., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е, че решението е правилно. Посочила е, че твърденията и исканията в исковата молба били противоречиви , исковата молба не била редовна, исковете били насочени срещу лица, които не били пасивно материално правно легитимирани да отговарят по тях.

Неправомерното поведение на ищеца, нанесъл щети върху имота на наемодателя предизвикало спора между страните, който ищцата твърдяла, че и нанесъл вреди, не ставало ясно каква е връзката между поведението на страните и претендираните последствия.

Събраните доказателства не установявали верността на твърденията на ищеца. Правилно били кредитирани от СРС показанията на св. Д., който бил пряк свидетел на събитията, докато св. А. само слушала интерпретации на ищеца. Св. А. посочила височина на ищеца 150-160см., а медицинското удостоверение сочело, че е 173 см висока с правилно и съразмерно за възрастта телосложение, тоест била добре сложена. Свидетелят Д. е посочил, че ищцата е по-висока от него, набита като спортист, нормално било неспортуващ мъж да възприеме атлетична жена за по-висока и едра жена. Назоваването на св.

А. от ищеца като „брокерката” доказвало, че между тях има финансови отношения, поради което и тя била заинтересована. Всеки ответник бил висок около 165см. и с тегло около 45кг. Дори св. А. дала съвет на ищеца да плати нанесените от нея щети. Нямало спор между страните че ищеца дължи на наемодателя заплащане на разноски за смяна на ключалката, това било 2 записано от ищеца в документ за разноските. Разговорът за парите бил не дали се дължат , а кога и как ще бъдат платени от ищеца, по предложение на ищеца те трябвало да се платят на ръка след изтеглянето им от банкомат.

Спорът между страните възникнал от факта, че с влизането си в дома ищцата започнала да крещи, че са и накърнени правата със заключената врата, което явно било част от предварително подготвена реч. Вратата имала две ключалки, ищцата избрала да влезе в момент, в който знаела, че хазяите не са в дома им. Механизмът на разбиване на вратата бил ясен-вратата била разбита, като на нея имало отпечатък от крак, което означавало, че е разбита с шут. Ищцата знаела, че на врата е поставена втора ключалка, че в конкретния момент те не са в дома си, а са на кръщене. Уплахът на ищеца би следвало да я мотивира да се обади на близките й, а не на брокера. Обстоятелството, че ответниците са имали нужда от подкрепа на св.Д. доказвало, че ищцата не е била беззащитна. Изборът св. Д. да придружи ищеца до банкомата бил продиктуван от желанието на ответниците да останат в апартамента, за да успокоят намиращото се в него малкото дете – внуче на едната ответница и дете на другата ответница. Доказано било, че нямало физически контакт от страна на ответниците и ищцата. Вина можело да се предполага само по отношение на конкретно поведение, такова в случая не било доказано да е проведено от ответниците. Медицинското удостоверение не доказвало че ответниците са нанесли описаните щети от ищеца. Телефонните обаждания не били пряко доказателство. Времето на записа от разговора на тел. 112 не кореспондирал с процесния случай, а от разговора се установявало, че ищцата към него момент не е считала че има травми, които да й причиняват страдание. Претендирала е разноски. Процесуалният представител е претендирал възнаграждение от 370лв. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият- ответник по исковете С. А. А., ЕГН ********** е оспорила жалбата-. Посочила е, че решението в обжалваната част е правилно.

С писмената защита е посочила, че ответниците били подложени на тормоз от ищеца, а не обратното, че ищцата разбила вратата, че на 07.10.2019г. още с пристигането си започнала да крещи за да предизвика агресия от ответниците, последните не били нанесли физически увреждания на ищеца, ищцата била с есенно яке. Медицинското удостоверение не установявало твърденията на ищеца за начина по който са и нанесени уврежданията, нито времето на същото. Телефонен разговор с МВР също не установявал тези обстоятелства.

Претендирала е разноски. Процесуалният представител е претендирал възнаграждение от 370лв. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2000983/16.01.2020г. на П. С. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. С.

К., гр. София, бул. „******* срещу Е. В. С., ЕГН ********** и С. А. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. П. В., гр. София, ул. „*******, с която е поискала от съда на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответниците 3 да и заплатят солидарно на сумата от 2000лв., ведно със законната лихва от

07.10.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответниците, проведено на 07.10.2019г. в гр. София. Навела е твърдения, че по договор за наем от 15.04.2019г. сключен с наемодателя Е. С. й било предоставена за ползване една стая с ползване на кухня и сервизно помещение в имот в гр. София, ул. „******* за срок от една година., нанесла се в началото на май 2019г. и изпълнявала задълженията си по договора, плащала и консумативи, макар да не била съгласна с размера им и с начина на определянето им. В края на юни 2019г. в имота се нанесли дъщерята на Е. С. – С. А. и внучката й А. Д.а, където останали до края на август 2019г. Била платила наема до 14.10.2019г., но на 29.09.2019г. Е. С. и връчила писмено предизвестие за прекратяване на договора, което не било подписано, срок на предизвестие изтичал на 29.10.2019г. Посочила е, че предприела действия по намиране на нова квартира и поетапно изнасяне на вещите си, на 06.10.2019г. отивала към жилището пред кооперацията срещнала Е. С. и се уговорили допълнително да поговорят, С. излязла от двора на кооперацията, ищцата продължила към жилището при опит да отключи вратата с дадения й ключ установила, че тя не се помества, опитала повторно да извади ключа и да го постави в ключалката, която обичайно ползвали, този път вратата се отворила, но насрещникът и част от дървената каса, към която бил прикрепен паднали на земята. Тогава предположила, че вероятно проблемът е в поставената от наемодателя втора ключалка на вратата, която ищцата никога не ползвала и за която нямала ключ, опитала да се свърже по телефона с наемодателя но не успяла, оставила писмен отговор на предизвестието, взела си част от багажа и заключила жилището както обикновено. За случилото се съобщила на брокера си Б. А. и на тел.112 които я уверили, че не е направила нищо нередно, оставила съобщение на телефон на наемодател че на 07.10.2019г. към 11,00ч. ще си вземе и останалите вещи от жилището, подготвила и подписала предварително приемо-предавателен протокол, сочещ съгласие предоставения депозит от 250лв. да остане за покриване на консумативи и на работи за отстраняване на повреда на входната врата.

Посочила е, че на 07.10.2019г. отишла в имота сама, отключила и заключила без затруднения, започнала да изнася вещите си до входната врата на апартамента, във всекидневната бил приятеля на С. А.- Д. Д., поздравила го и продължила с багажа, събрала го и тогава на входната врата я пресрещнала С.

А., която заявила, че няма да я пусне докато не й плати 200лв. за вратата.

Присъединили се й Е. С. и Д. Д. , С. й хванала дясната ръка и започнала да увива ръце около нея сякаш изстисква кърпа, Д. през цялото време й викал „спокойно, спокойно”, за да я пусне. С. я пуснала и ищцата се обадила на брокера, който й обяснил, че нямат право да искат от нея 200лв. за вратата още повече че й пречат на достъпа до наетото помещение, в този момент С. А. стояло близо до ищцата за да й попречи да напусне жилището, слушала какво казва брокера й репликирала, че на ищеца не й било позволено да влиза 4 в имота. Д. взел телефона на ищеца и продължил разговора с брокера, междувременно Е. С. четяла изготвените от ищеца протоколи и отбелязвала на лист дължими режийни, претенции за надраскан паркет и за счупена врата.

Ищцата си взела телефона от Д. и без да приключва разговора с брокера се насочила към коридора, но усетила, че я хващат за косата, забиване на нокти в гърба и че я дерат, в следващия момент С. вече държала лявата й ръка и впивала нокти в китката й до кръв докато крещяла нещо, което ищцата от шока не помнела. Ищцата повтаряла „какво правите”, С. на няколко пъти й казала да не вдига шум, за да не събуди детето, брокера през цялото време била на телефонната линия, защото осъзнала че ищцата е в беда и в един момент й казала да намери отнякъде 200лв. и да ги даде срещу разписка , да се маха възможно най-скоро, ищцата я послушала и се съгласила да даде 200лв., но ги нямала в наличност , ответниците искали да я придружат за да не избяга, С. я заплашвала, че й знае имена и ЕГН, къде работи и може да ми създаде сериозни проблеми. Ищцата силно се уплашила от физическа и вербална агресия на ответниците и казала, че ако някой ще я придружава, то това да бъде Д.. Не знаела какво Д. може да й направи и по пътя се държала приятелски с него, той я придружил до дома й, там ищцата набързо направила няколко снимки на нараняванията си, излязла с банкнота от 100лв. и с банкова карта, отишли до банкомат на Ректората, изтеглила още пари и на връщане Д. поел ангажимент да я уведоми за ремонт на вратата, дори си разменили телефоните. Дала сумата от 200лв., дали й разписка и багажа. По съвет на брокера си ищцата се обадила на тел. 112 и си извадила медицинско от УМБАЛ „Царица Йоана” за нараняванията. Поведението на двете ответници накърнили основните й човешки права-тези на физическа неприкосновеност и на свободно придвижване, на чест и достойнство. В следствие на противоправното им поведение ищцата претърпяла физически травми и психически страдания, страх, чувство на безпомощност и унизеност, поставяне в унизително положение и заставена да действа против волята си, включително поради задължителното придружаване до дома й и до банкомата, както и предаването на 200лв. по тяхно настояване. След инцидента се затворила в себе си, често губела концентрация при извършване дори на обичайни служебни и битови дейности, обидата пораждала негативни емоции като страх и възмущение от преживяното дори понастоящем.