Решение № 120 от 06.07.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. М., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231600600067 по описа за 2023 година Производството пред МОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест от зам. Районен прокурор на РП – М., против Присъда №260001 от 25.01.2023г. с която подсъдимия С. А. К., от село К., обл. М. е признат за невинен в това, че на неустановена дата в периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г. в село К., обл. М., ул. „Р.“ № 1 при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство неустановено към момента, да е отнел чужди движими вещи - 10 бр. греди с размери 300x16x16 см. по 10 лв./бр. общо на стойност 100 лв. и 15 бр. дъски с размери 200x20x2 см. по 5 лв./бр. общо на стойност 75 лв., всичко на обща стойност 175 лв., от владението на А.А., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. За това и на основание чл. 304 от НК въззиваемият е оправдан по така предявеното обвинение. Съдът е разпоредил на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените разноски на досъдебното производство в размер на 80.00 лева, както и направените разноски на съдебното производство в размер на 670.92 лева, да останат за сметка на Държавата.

Оплакванията в протеста са за процесуалноправна и материално правна незаконосъобразност- съдът е третирал неправилно фактите, неправилно е анализирал писмените и гласни доказателства и не е приложил правилно материалния закон. Отбелязано, че към момента на постановяване на присъдата не е ясно, какво е приел съда да за я постанови, но след изготвяне 1 на мотивите ще бъдат изложени допълнителни съображения. Такива не са депозирани. Участващият във въззивното производство прокурор, подържа протеста по основанията изложени в него. Моли МОС да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение.

Защитникът на подсъдимия счита протеста за неоснователен, а оправдателната присъда за правилна и подробно мотивирана.

ОС М. констатира следното:

Протестът е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от прокурор, а разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:

Свидетелят А.А. живее в гр. С.. През 2018 г. закупил имот в село К., обл.

М. от св. В.Е.. Същата решила да продаде имота след смъртта на баща си Е.А. през 2017 г. Преди да продаде имота (в който имало къща, тухлена сграда, предвидена за животни, работилница и две стопански постройки - стаи за инструменти), предоставила ключовете на св. Й.М. от същото село. Целта й била той да наглежда парцела, като му заявила, че може да вземе каквото му е необходимо. М. наглеждал имота и взел за себе си от плевнята дъски, стари греди, столове и дървен материал. След това имотът бил продаден на А.А.. На 31.01.2020 г. последният отишъл до имота си и установил липсата на греди и дъски от едната от селскостопанските постройки в двора. На съседната улица имало полицейски автомобил, тъй като била извършена кражба. А. поискал съдействие от полицаите, а св. В.Б., който бил с него, заявил, че от С. К. са му предлагани греди и дъски. А. си тръгнал без да подава жалба в ОД МВР М., тъй като преценил, че органите на реда няма да положат достатъчно усилия за разкриване на кражбата. След като се прибрал в гр. С., сигнализирал СДВР, откъдето преписката била препратена на РУ – Лом по компетентност. С Постановление на прокурор при ЛРП е образувано досъдебно производство.

В хода на разследването са разпитвани свидетели, извършен е следствен експертимент, като разследващите полицаи стигнали до извода, че извършител на престъплението е С. К.. Изготвена е оценителна експертиза, според която стойността на 10 бр. чамови греди и 15 бр. дъски (описани като предмет на престъплението) е общо 175.00 лв.

С Постановление от 26.11.2020 г. С. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.

194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

2

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ МОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на: обясненията на подсъдимия С. К.; показанията на всички свидетели, дадени в хода на съдебното следствие; от проведените очни; писмените доказателства.

ЛРС изключително подробно и прецизно е мотивирал верификацията на доказателствата и настоящият състав, като я приема безкритично, се присъединява към изложеното и намира за ненужна да го преповтаря детайлно. В тази насока МОС ще посочи, че правилно ЛРС е приел за логично структурирано, последователно и правдиво звучащо изложеното в показанията на св. Й.М.. Правилно съдът не е намерил основание да не кредитира показанията на този свидетел. Той не е роднина, нито близък на подсъдимия и не се установява по никакъв начин да е заинтересован по някаква причина от изхода на делото. Показанията му са обективни, добросъвестно дадени и съдействат за разкриване на обективната истина по делото. Тези показания изцяло съответстват на дадените от св. В.Е..

Безспорно се установява, че св. Е., преди да продаде имота си на св. А., е предоставила възможност на св. М. да вземе от имота и постройките каквото му е необходимо. Именно това и е направил Й.М. – взел е за себе си всичкия дървен материал от селскостопанската постройка. Това е станало преди имота да бъде продаден, така че свидетеля не е бил ощетен.

Обвинението се е базирало основно на първоначално заявеното от св. А. на св. Р.А. и на служителите на полицията, че гредите, които А. е закупил от подсъдимия, са на свидетеля А.. Това му твърдение правилно е констатирано от първостепенния съд, че е в противоречие със собствените му показания, дадени впоследствие. Факт, че нито в даденото на ДП сведение, нито при разпитите му в съдебно заседание, нито при проведената със св. Й.М. очна ставка, свидетеля А. не потвърждава това. Напротив – сочи, че не е броил гредите, нито може да ги разпознае. Категоричен е единствено (при провеждане на очната ставка), че е „имало липсващи греди“.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимия С. А. К. не е осъществил вмененото му във вина деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т.

4 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като на неустановена дата в периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г. в село К., обл.

М., ул. „Р.“ № 1 при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство - неустановено към момента, да е отнел чужди движими вещи - 10 бр. греди с размери 300x16x16 см. по 10 лв./бр. общо на стойност 100 лв. и 15 бр. дъски с размери 200x20x2 см. по 5 лв./бр. общо на стойност 3

75 лв., всичко на обща стойност 175 лв., от владението на А.А., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

За да постанови оправдателен съдебен акт, решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, а именно, че присъдата не може да почива на предположения, както и правилото, че съдът признава подсъдимия за виновен, само в случай, че когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тук въззивният съд ще посочи, че установената в мотивите на съда фактическа обстановка отговаря напълно на събраните, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, доказателства. Обосновано, след прецизен и верен обективен анализ на доказателствената съвкупност ЛРС е приел, че по делото не са налице безспорни доказателства относно авторството на деянието, неговото извършване и вината на подсъдимия, както и че в случая е налице хипотезата на чл. 303 от НПК, и обвинението не е доказано по несъмнен начин. Поради което правилно е признал подсъдимия за невиновен в извършването на деянието, за което е бил предаден на съд.

Настоящият въззивен съд също намира, че по делото не е налице онази доказателствена съвкупност (нито от преки, нито от косвени доказателства), позволяваща да се направи непротиворечив и безспорен извод относно виновността на подсъдимия в извършването на конкретното деяние. Тук следва да се посочи, че съобразно принципите за непосредственост и устност на процеса (чл. 18 и чл. 19 от НПК) ЛРС е подложил на проверка и изследване събрания по делото доказателствен материал, така както го задължава разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, а представителя на прокуратурата е имал възможност да запълни делото с несъбрани доказателства, ако е искал това. Ето защо МОС счита, че правилно и обосновано при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства ЛРС е приел обвинението за недоказано. Въззивният състав ще отбележи, че обвинението следва да е подкрепено с конкретни доказателства, събрани по съответния процесуален ред факти за времето, мястото и начина на извършване на деянието, а в конкретния случай това не е така.

Прецизно ЛРС е посочил, че от проведения на ДП следствен експеримент, не се доказва с категоричност, че подсъдимия е отнел именно посочения брой дъски и греди от имота на свидетеля А.. Правилно съдът е констатирал, че в протокола за следствен експеримент е описано, че „В единия край на постройката се намериха струпани греди…“ В конкретния казус е необорим изводът, че местата за фиксиране и пироните на „намерените“ струпани греди са съответствали с мястото, където са били, не доказва, че С. К. е отнел греди от въпросната постройка, тъй като с оглед презумпцията за невинност (очертана в чл. 16 от НПК) и съгласно чл. 303, ал.

1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения.

Точно ЛРС е посочил и, че предишните осъждания и престъпното минало на К. не означават непременно, че е отнел чужди вещи от владението на А.. Тезисът относно личността на подсъдимия не може да подмени тезиса за авторството на деянието.

4

Съгласно чл. 103 от НПК тежестта на доказване на обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи и обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Тук следва да се посочи и това, че присъдата е съобразена и с постоянната съдебна практика, съгласно която при липса на доказателства, обосноваващи в пълнота обвинителната теза, съдът прави окончателния си извод въз основа на събраните доказателства, като в случай на недоказване на обвинението по несъмнен начин – постановява оправдателна присъда. Безспорно прав е решаващият съд, че защитната теза не е оборена по категоричен начин от обвинението въпреки положените усилия, а са налице единствено предположения и догадки за обратното. Сам „пострадалият“ – сочи, че не е броил гредите, нито може да ги разпознае. Категоричен е единствено, че е „имало липсващи греди“.

С оглед извършената обоснована преценка на всички събрани по делото доказателства, МОС намира за неоснователни оплакванията във въззивния протест и счита, че поради липсата на други основания за отмяна на присъдата при служебната й проверка, същата следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Окръжен съд М.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260001 от 25.01.2023г, постановена по НОХД № 58/2021 г. по описа на Районен съд – Лом.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5