Определение № 12618 от 02.10.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12618

Варна, 02.10.2026 г. по входящ номер № 18651 от 03.09.2026 г.

Административният съд - Варна - XXVI състав, в закрито заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РАЛИЦА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Ралица Андонова административно дело № 384/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.107 ал.3 вр.чл.156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба от „Логус 2008“ ЕООД – [населено място], обл.Варна, чрез управителя Й. П. Л., против АУЗ № АУЗД5311000119-1/04.11.2025г. на мл.инспектор в Отдел „Местни данъци“ при Община Провадия, с който на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2021г, 2022г, 2023г и 2024г и 2025г в общ размер на 4 814.61 евро главница и 1186.42 евро лихва за собствените им 14 бр. недвижими имоти в [населено място], ЮПЗ.

С определение № 11729/14.09.2026г производството по делото е прекратено на осн.чл.159 т.8 вр.чл.155 от АПК – поради предприетото с молба с.д.№ 18567/02.09.2026г оттегляне на жалбата от дружеството-жалбоподател чрез пълномощниците му адв.Г. Н. и адв.Г. Г. – двете от АК – Варна. С това определение съдът е указал, че по отношение на молбата на ответника за присъждане на разноски ще се произнесе с отделен акт, след изслушване становището на жалбоподателите относно претендирания размер на адвокатското възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, предствен с молба с.д. № 18651/03.09.2026г.

Прекратителното определение е надлежно връчено на страните по делото и не е обжалвано от тях пред касационната инстанция до настоящия момент.

За да се произнесе по въпроса за дължимите между страните разноски по реда на чл.143 от АПК, съдът съобрази следното:

Настоящото съдебно производство е образувано на 10.02.2026г, като до 14.09.2026г по него са проведени общо три открити съдебни заседания – на 24.03.2026г, на 21.04.2026г и на 02.06.2026г. В периода 10.02.2026г – 06.05.2026г всички становища на ответника са изготвяни и подписвани лично от него (вкл. подробно мотивирано становище с.д. № 8097/20.04.2026г, молби за представяне на доказателства и др. подобни), а в откритите съдебни заседания той не се е явявал и не е бил представляван. Пълномощно в полза на адв.Р. Т. е постъпила по делото на 07.05.2026г (стр.79 по делото), а с молба с.д. № 9570/08.05.2026г тя е изразила становище относно поставените от дружеството-жалбоподател четири въпроса към технико-икономическата експертиза, чието допускане са поискали. По-късно с молба с.д. № 11574/02.06.2026г адв.Т. е поискала отлагане на о.с.з. на същата дата поради внезапното й заболяване, за което е ангажирала и доказателства.

Постъпилата със с.д. № 18567/02.09.2026г молба с пр.осн.чл.155 от АПК от пълномощниците на дружеството-жалбоподател е връчено на адв.Р. Т., която с молба с.д. № 18651/03.09.2026г и с молба с.д. № 18987/09.09.2026г е заявила, че не се противопоставя жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено, както и че поддържа искането на ответника със становището от 20.04.2026г за присъждане на разноски, като конкретно сочи какви процесуални действия е извършила самата тя в качеството си на пълномощник, и настоява на осн.чл.78 ал.4 от ГПК да бъде присъден в полза на О. А. изплатен адвокатски хонорар в размер на 700 евро, въз основа на представени доказателства – списък по чл.80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие с О. П. от 19.05.2026г, и платежно нареждане от 21.05.2026г в нейна полза на договорената сума от 700 евро (1 369.08 лв.) (стр.197-199 по делото).

С отговор с.д. № 20387/28.09.3036г дружеството-жалбоподател чрез пълномощниците си прави възражение за прекомерност на така претендираното възнаграждение, като се позовава на Решение по дело С-438/22 от 25.01.2024г на СЕС, чл.78 ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК, ниската фактическа и правна сложност на делото, реалното участие на адв.Т. в него, и не на последно място – на факта, че О. П. разполага с юрисконсулти, т.е. за ответника не е съществувала необходимост да извършва допълнителни разходи и да наема адвокат. С тази аргументи настоява претендираното от администрацията възнаграждение да бъде намалено съобразно принципа за пропорционалност и практиката на СЕС.

Въз основа на изложената фактология съдът на първо място приема, че искането за присъждане на разноски в полза на ответника с оглед прекратяване на производството на осн.чл.159 т.8 вр.чл.155 от АПК е доказано по основание в хипотезата на чл.143 ал.3 от АПК, предвид липсата на твърдения, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Според цитирания текст юрисконсултското възнаграждение в този случай се определя съгл.чл.37 от Закона за правната помощ. В случая обаче процесуалното представителство е осъществено чрез адвокат, т.е. липсва основание за безусловно приложение на този ред, посочен изрично за определяне на юрисконсултско възнаграждение. Не е такова основание и възражението, че ответната О. П. разполага с юрисконсулти, които да защитават интересите й в съда. От една страна то е недоказано, а от друга – липсва законоустановена забрана административният орган да ангажира адвокат като пълномощник по конкретно дело при наличие на щатен юрисконсулт. Поради изложеното съдът счита, че възнаграждението в случая следва да бъде определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004г за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед материалния интерес по делото от 11737.10 лв. = 6001.09 евро, приложимият чл.8 ал.1 от Наредбата препраща към нейния чл.7 ал.2 т.3, според която при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – адвокатското възнаграждение е в размер [рег. номер]. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв., или 1456.34 лв. (1300лв. + 156.34лв.) = 744.61 евро, която е дори по-висока от претендираната в случая сума от 700 евро. Тази сума обаче би била дължима при завършване на съдебното производство до крайната му фаза, т.е. при проведено и завършило със съдебен акт по същество първоинстанционно производство. Настоящият случай не е такъв – макар да са проведени две открити съдебни заседания, производството по делото е прекратено преди да са извършени действия по събиране на доказателства под формата на експертиза и други такива, различни от принадлежащите към административната преписка по издаване на оспорения акт, преди съдебните прения и изслушване на становища на страните по същество. Конкретно участието на адв.Т. се изчерпва с изготвено мотивирано писмено становище относно въпросите към СТЕ, формулирани от дружеството-жалбоподател. Поради това при съобразяване на продължилността и обема на реално положения от адв.Т. квалифициран юридически труд по същество на делото, неговата невисока фактическа и правна сложност, не на последно място – и при съобразяване на приетото с Решение по дело С-438/22 на СЕС, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро е достатъчно да овъзмезди участието й в конкретното производство.

Настоящото определение не прегражда пътя на производството и не подлежи на самостоятелно обжалване, но доколкото е неразделна част от акта на съда за прекратяване на същото, на страните следва да бъде дадена възможност да го оспорят в същия 7-дневен срок – или по реда на чл.176а от АПК при липса на касационно обжалване на прекратителното определение, или заедно с касационното му обжалване.

Предвид изложеното и на осн.чл.143 ал.3 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА „Логус 2008“ ЕООД – [населено място], обл.Варна, [ЕИК], да заплати на О. П. адвокатско възнаграждение по адм.д. № 384/2026г на АС – Варна, ХХVІ с-в, в размер на 300 (триста) евро.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи да се връчат на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�