Решение № 92 от 09.12.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000144 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 199/ 12.07.2024 г., постановено по т.д. № 459/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е прогласена нищожността, на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно, заверено с рег. № *** г. за удостоверяване на подписите и рег. № * за удостоверяване на съдържанието, и двете удостоверявания – по описа на нотариус А.А. вписан под № * в НК, с което е била учредена в полза на адвокат Е.Ж.В. представителна власт за разпореждане с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

С.В., одобрен със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на имота * кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - незастроен имот за курортно – рекреационен обект.

Със същото решение е обявен за недействителен, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, договорът за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № *** г. на нотариус Л.Ч. рег. № 600 на НК, между „Валма Ко“ ЕООД, ЕИК 201815166, със седалище и адрес на управление: гр.С.В. 8229, к-с Д.В.4, представлявано от Д.В.С. – управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.

1

„Александровска“ № 16, ет.5, офис 29 – адв. Д. Я., и „Макор 2008“ ООД, ЕИК 200314049, със седалище и адрес на управление: гр. С.В. 8256, ул. „Юг“ № 10, представлявано от ИИ.С. - управител, поради сключването му от лице без представителна власт, по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.В., одобрен със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на имота * кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - незастроен имот за курортно- рекреационен обект.

Със същото решение е прието за установено по отношение на „Макор 2008“ ООД, ЕИК 200314049, със седалище и адрес на управление: гр.

С.В. 8256, ул. „Юг“ № 10, представлявано от ИИ.С. - управител, че „Валма Ко“ ЕООД, ЕИК 201815166, със седалище и адрес на управление: гр.С.В.

8229, к-с Д.В.4, представлявано от Д.В.С. – управител, с адрес за връчване: гр.

Бургас, ул. „Александровска“ № 16, ет.5, офис 29 – адв. Д. Я., е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.В., одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на имота * кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - незастроен имот за курортно- рекреационен обект.

Присъдени са разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Макор 2008“ ООД, в която същото се обжалва като неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон и непълнота на доказателствата. Моли се за отмяната му и отхвърляне на предявените искове изцяло.

Релевират се доводи за противоречие на обжалвания съдебен акт с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва се наличието на посочения порок – липса на съгласие. Сочи се, че упълномощителят е искал и е целял настъпването на правните последици на упълномощаването, а изразената в пълномощното воля съвпада изцяло с желанието му да бъде представляван от адв. Вангелова при продажбата на имота, което се потвърждава и от личното му присъствие при изповядване на сделката.

Твърди се, че приетата по делото съдебно-почеркова експертиза не е 2 установила кой от двамата С. е полагал подписи на документите при учредяване на „Валма Ко“ ЕООД. Твърди се липса на произнасяне от страна на Окръжен съд Бургас по всички наведени от страната доводи и възражения.

Инвокира се необоснованост на решението, в частта, с която съдът е отхвърлил искането за прилагане на разпоредбата на чл.301 ТЗ, като се поддържа, че по делото са представени убедителни доказателства, че управителят на „Валма Ко“ ЕООД е узнал за сделката най-късно през м.септември 2022 г. и това е станало по повод процедура за смяна статута на имота.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от „Валма Ко“ ЕООД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност и се въвежда искане за потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Посочва се, при позоваване на писмените доказателства, приети по делото, и съдебно-почерковата експертиза, че пълномощното от 4.11.2021 г. не е подписано от управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството - прехвърлител Д.В.С., който не се е намирал на територията на Р.Б. по време на заверката.

Изтъква се, че липсата на намерение за продажба на имота се установява и от разпита на свидетелката К.З.. Установено е, че продажната цена не е постъпила по сметка на „Валма Ко“ ЕООД.

Акцентира се на обстоятелството, че задграничният паспорт, описан в пълномощното от горепосочената дата, не е бил издаван от компетентните власти на Р.Ф., а управителят на дружеството „Валма Ко“ не е лицето, което е присъствало в деня на разпоредителната сделка – 27.01.2022 г. и с което са водени преговори за продажба на процесния имот.

Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с императивните изисквания на закона и водещата съдебна практика, както и с приетите разяснения в Тълкувателно решение № 5/ 12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Споделя се изводът на първостепенният съд относно момента на узнаване от управителя на дружеството за продажбата на имота – 2.12.2022 г.

3

Изразява се позиция, че тъй като пълномощното, посредством което пълномощникът се е легитимирал пред нотариуса, е неавтентично, то сделката, извършена от името на упълномощителя, е извършена при липса на представителна власт. Поради противопоставянето на въззиваемото дружество на разпореждането, висящата недействителност се е трансформирала в окончателна, сочи се в отговора, от което се извежда липсата на транслативен ефект в полза на въззивника.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесени за разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в обективно съединение искове с правно основание чл.26, ал.2, вр.чл.44 ЗЗД, чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.124 ГПК, с които дружеството - въззиваем е атакувало като нищожно пълномощно, създадено на 4.11.2021 г., като относително недействителна сключената с помощта на това пълномощно продажбена сделка на разпореждане с имот собственост на дружеството и е претендирало установяване спрямо купувача по тази сделка правото си на собственост върху същия имот, представляващ поземлен имот в гр. С.В., описан по - горе.

Първоинстанционният съд е установил правнорелевантните факти, установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.

Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.

В обобщение и в аспект на повдигнатите в жалбата оплаквания следва да се отбележи, че дружеството – въззиваем е учредено на 30.11.2011 г., с едноличен собственик на капитала Д.В.С., гражданин на Р.Ф., роден на * г. в 4 гр. М., като при учредяването на дружеството С. се е легитимирал с паспорт № *** издаден на *** г. от ФМС *, Р.Ф., валиден до * г., видно от нотариалното удостоверяване на образеца от подпис, приложен по преписката.

На 25.02.2016 г. дружеството е придобило процесната недвижимост с Нотариален акт № *** г. на нотариус Л.Ч. с район на действие РС Н..

Представен е по делото Нотариален акт № *** г. на нотариус с район на действие РС Н. Л.Ч. в който е отразено, че на посочената дата дружеството – въззиваем, чрез пълномощника си адв. Е.Ж.В., е продало на дружеството – въззивник гореописания имот срещу насрещно задължение за заплащане на цена от 90 000 евро, която пълномощникът е заявил, че е получил по адвокатската си сметка на 24.01.2022 г.

От намиращото се в кориците на делото пълномощно, заверено на 4.11.2021 г. пред нотариус А.А. с район на действие РС Варна, става ясно, че управителят на „Валма Ко“ ЕООД Д.В.С. е упълномощил адв. Е.Ж.В. да продаде от името и за сметка на дружеството правото на собственост върху притежавания от същото имот в гр. С.В., ПИ с идентификатор ***, като представлява дружеството пред нотариуса, подписва договори, получава суми по тях, както и извършва други фактически и правни действия, свързани с конкретното упълномощаване.

В производството пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно - почеркова експертиза, вещото лице по която е изразило категорично становище, че подписът, положен под пълномощното, както и ръкописно изписаният текст с името на лицето не съвпадат с подписите и почерка на Д.С., положени в сравнителния материал, като вещото лице е изложило доводи за наблюдавани признаци на имитация.

От справката за преминавания от Д.С. през ГКПП на Р.Б., издадена от Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, става ясно, че лицето е напуснало територията на страната на *** г. през А.С. и е влязло отново на *** г. през същия ГКПП.

Изложеното обосновава заключението, че пълномощното за извършване на процесната сделка не изхожда от сочения за упълномощител управител на дружеството – собственик на имота, тъй като подписът е подправен, а физическото лице не се е намирало на територията на страната, по време на нотариалното заверяване на пълномощното.

5

Установи се в производството, че паспортът, с който се е легитимирал упълномощителят, представен в препис от Е.В., се различава по своя номер от всички паспорти, издавани през годините от Министерството на вътрешните работи на Р. на Д.В.С., за които по делото е налице официална справка. С висока степен на вероятност може да се заключи, че този документ за самоличност е бил подправен, като му е придаден вид – посредством снимката, че индивидуализира определено физическо лице като Д.В.С., роден на * г. в гр. М., без това да е действителният носител на тези индивидуализиращи белези. Този извод се подкрепя и от данните, предоставени на МВР по линия на международното сътрудничество от Интерпол М., че паспорт № * не е бил издаван от техните власти – писмо изх.

№ *.

Действията, извършени от това лице с фалшива самоличност пред нотариуса по упълномощаване на адвокат за извършване на продажба, не могат да обвържат действителния собственик на имота, тъй като не изразяват волята му, скрепена по валиден начин. Следва да се заключи, че при създаване на процесното пълномощно изобщо е отсъствало изразено волеизявление от орган на дружеството – продавач, което се приравнява на липса на волеизявление. В този аспект, неоснователни са оплакванията в жалбата, че упълномощителят е искал и целял настъпването на правните последици от упълномощаването. Когато изявлението изхожда не от страната, а от някой, който се е представил за нея, то волеизявление няма. Предявеният установителен иск е основателен.

Покупко – продажбата, материализирана в Нотариален акт № *** г. на нотариус с район на действие РС Н. Л.Ч. е извършена, следователно, от лице без представителна власт да представлява прехвърлителя по сделката, като висящата недействителност на това разпореждане следва да се приеме, че се трансформирала в относителна недействителност, доколкото мнимо представляваният не е потвърдил, а се е противопоставил на правните действия.