Решение № 3282 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3282 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. М. УРУМОВ като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110206021 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5255314, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Н. Д. Ц., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

Недоволен от ЕФ е останал Ц., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен. Оспорва се изцяло фактическата обстановка, като се твърди, че той не е бил собственик на автомобила към момента на извършване на нарушението. Сочи, че собственик на автомобила била съпругата му, която към момента е починала и той нямал представа кой е управлявал същия. Иска се отмяна на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява в съдебното заседание и не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 08.04.2021 г. в 16:09 часа, жалбоподателят Ц. управлявал лек 1 автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № РК **** ВТ, в гр. София, по бул.

„Никола Вапцаров“ с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул.

„Черни връх“. Срещу сградата на НСО автомобилът се е движил със скорост от 93 км/ч при ограничение от 50 км/ч, която се зачита като 90 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето с АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

Към посочения момент (на извършване на нарушението), в действителност собственик на автомобила е била Правда Ц.а. Именно затова на нея бил издаден електронен фиш за извършеното нарушение – с № К 4709353. Той обаче бил анулиран, защото в нарочна декларация по чл. 189, ал.

5 от ЗДвП лицето подало декларация, че в посочените ден и час автомобилът бил управляван от жалбоподателя Н. Ц., като същата предоставил и двустранно копие на свидетелството за правоуправление на МПС на последния.

Ето защо, издаденият фиш бил анулиран и бил издаден нов (процесният), с който била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: електронен фиш, ведно със снимковия материал; справка за собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС, протокол от обучение на служителя Бенчев, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП от собственика на автомобила, анулирания фиш с № К 4709353, както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Относно всички подлежащи на доказване обстоятелства по делото доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и логично последователна, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.

Доколкото жалбоподателят оспорва авторството на деянието, то съдът 2 следва да отбележи, че няма спор, че към момента на нарушението автомобилът е бил собственост на съпругата на жалбоподателя, но това няма никакво значение по делото, защото тя самата е посочила, че именно Ц. е управлявал в посочените ден и час посоченото моторно превозно средство и е предоставила копие на неговото СУМПС, както изисква законът. Ето защо, съдът намира, че авторството на нарушението е доказано по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.

Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден режим на работа.

Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 93 км в час, а водачът е наказан за скорост от 90 км в час.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 08.04.2021 г. в 16:09 часа, жалбоподателят Ц. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № РК **** ВТ, по бул. „Никола Вапцаров“ с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“, като до сградата на НСО автомобилът се е движил със скорост от 90 км/ч, при ограничение от 50 км/ч, важащо за населено място.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Ц. не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да съобрази скоростта си на движение с максимално позволената в рамките на населено място (50 км в час).

3

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на изрично ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в закона.

Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Доколкото разноски от въззиваемата страна не са претендирани, то съдът не следва да присъжда такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ), серия К, № 5255314, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Н. Д. Ц., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4