Определение № 1222 от 22.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1222 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501294 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД с ЕИК:

131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез пълномощника му юрисконсулт П.П. , срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1321 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.02.2023г. по ч. гр. д. № 2011/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, XII гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. И. А., ЕГН:

********** от *********************, за сумата от 606.96 лева – неустойка за едностранно прекратяване по вина на абоната и 159.04 лева мораторна лихва върху тази сума за периода от 18.02.2020г. до 27.01.2023г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за сумата от 606.96 лева – неустойка за едностранно прекратяване по вина на абоната и 159.04 лева мораторна лихва върху тази сума за периода от 18.02.2020г. до 27.01.2023г., съдът е приел, че това вземане произтича от неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетениечл. 143 от ЗЗП.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

1

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойка по Рамков договор № 505476954 със системен партиден № М 6107655. Съгласно предвиденото в т.7 от приложение №1 към договора, в случай на прекратяването на договора преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния стандартен размер. Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочената клауза да е неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и помалко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора. Горното нарушава принципа за справедливост, а аргумент за това е и разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер. Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1321 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.02.2023г. по ч. гр. д. № 2011/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, XII гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. И. А., ЕГН:

**********, за сумата от 606.96 лева – неустойка за едностранно прекратяване по вина на абоната и 159.04 лева мораторна лихва върху тази сума за периода от 18.02.2020г. до 27.01.2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2