Определение № 269 от 25.03.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 189/2022
- Вид
- Определение № 269
- Подписан
- 25.03.2022
- В сила
- 25.03.2022
- Състав
- Теодорина Димитрова, Илина Гачева, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269 гр. Велико Търново, 25.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Йордан Воденичаров
Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско дело № 20224100500189 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл.130 ГПК.
Предмет на подадената от адв. К.Г. Т. - ВТАК, действащ в качеството на назначен на основание чл.29, ал.2 вр. чл.47, ал.6 ГПК, особен представител на Н. ВЛ. Н. с ЕГН ********** - длъжник по ИД № 20167260400024 при ЧСИ Димитър Бойчев, рег.№ 726, с район на действие ВТОС, частна жалба, е Определение от 09.03.2022г. по гр.д. № 593/2022г. по описа на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е върнал подадената искова молба като процесуално недопустима и е прекратил производството по гр.д.
№ 593/2022г. по описа на РС - Велико Търново.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя искане за отмяна, като неправилно на Определение от 09.03.2022г. по гр.д. № 593/2022г. по описа на РС - Велико Търново, и връщане на така подадената искова молба за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.
По така изложените в частната жалба твърдения, съoбразно с преценката на фактите и обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.
274, ал.1, т.2 във вр. с чл.130 ГПК, а именно определение, за което е изрично предвидено, че се обжалва от лицата, имащи правен интерес, с частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.
На основание чл. 279 вр. чл. 273 вр. чл.130 ГПК, в отклонение от общите 1 правила, препис от подадената частна жалба за връчване на насрещната страна не се изпраща.
Съобразно с установените правомощия на настоящата съдебна инстанция, установени в чл.278 ГПК, съдът намира, че няма необходимост от разглеждане на процесната частна жалба в открито съдебно заседание, поради което ще се произнесе в закрито заседание, по същество на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна жалба е неоснователна, а постановеният първоинстанционен акт - правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от адв. К.Г. Т.
- ВТАК, действащ в качеството на назначен на основание чл.29, ал.2 вр. чл.47, ал.6 ГПК, особен представител на Н. ВЛ. Н. с ЕГН ********** - длъжник по ИД № 20167260400024 при ЧСИ Димитър Бойчев, рег.№ 726, с район на действие ВТОС. Подадената искова молба е с правно основание чл.439 ГПК.
С подаването на същата се цели искова защита на правния интерес на длъжника по горепосоченото изпълнителното производство, а именно лицето Н. ВЛ. Н..
Изцяло правилни са съображенията на първоинстанционния съд по отношение на допустимостта на така подадената искова молба. Лицето, подало последната /адв. К.Г. Т. - ВТАК/, е било назначено като особен представител на длъжника, с цел гарантиране и защита на интересите на длъжника, но в рамките на образуваното и водено срещу него - изпълнително производство. Правото на иск /в неговата материалноправна и процесуалноправна същина/, принадлежи на конкретно определен правоспособен правен субект. Упражняването на същото може да стане лично от неговия носител /в случай, че същият е и дееспособен/ или чрез изрично предоставяне упражняването на това право от друг правен субект /по пълномощие или по силата на изрична законова разпоредба/. В настоящата хипотеза не е налице надлежно учредена и възникнала представителна власт у лицето, сезирало първоинстанционния съд с процесната искова молба.
Същото лице, без наличието на такава представителна власт не може да брани правния интерес на този от името, на когото е подадена исковата молба /длъжникът по изпълнителното производство/.
Особеното представителство като институт на гражданското съдопроизводство е изрично уредено, като са регламентирани и хипотезите, при които същото намира приложимост. Приложението на този институт извън изрично уредените хипотези е изключено. В настоящата хипотеза особеният представител на длъжника е бил назначен за целите на друго, различно производство /изпълнителното такова/. Последното обстоятелство по никакъв начин не предоставя правната възможност особеният представител да брани правния интерес на същото лице извън производството, по което е назначен, в т.ч. чрез предявяването на искова претенция от името и за сметка на същото лице.
По отношение на наведеното с представеното писмено становище с вх. № 2369/22.03.2022г., искане за допускане на обезпечение на предявения иск с 2 правно основание чл.439 ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че доколкото с настоящия съдебен акт споделя изцяло аргументите на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания му акт, за недопустимост на подадената искова молба, то не следва да се произнася по така направеното искане. Още повече, че същото е отправено в рамките на въззивно частно производство с предмет въззивен контрол върху постановен първоинстанционен съдебен акт по движението на производството, а не по съществото на спора, поради което за настоящата съдебна инстанция липсва правно основание за произнасяне по същото.
Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Определение от 09.03.2022г. по гр.д. № 593/2022г. по описа на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е върнал подадената от от адв. К.Г. Т. - ВТАК, действащ в качеството на назначен на основание чл.29, ал.2 вр. чл.47, ал.6 ГПК, особен представител на Н. ВЛ. Н. с ЕГН ********** - длъжник по ИД № 20167260400024 при ЧСИ Димитър Бойчев, рег.№ 726, с район на действие ВТОС, искова молба с правно основание чл.439 ГПК, като процесуално недопустима и е прекратил производството по гр.д. № 593/2022г. по описа на РС - Велико Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3