Решение № 2002 от 03.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2002 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100505804 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк. К.Р. срещу решение № 20036444/17.05.2022 г. на СРС, 28 състав, постановено по гр.д. 48 399/2020 г. в частта, в която е признато за установено наличието на задължение в размер на 211, 23 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за сумата от 382, 67 лв. – разноски в производството, заповедно и исково. В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Заявени са твърдения, че обезщетените вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и същите не са причинени именно при процесното събитие. Заявени са твърдения, че първоинстанционният съдебен състав е игнорирал събраните гласни доказателства, поради което е достигнал до погрешен извод. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част като бъде постановено ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в 1 първоинстанционното производство ЗД „Евроинс“АД, чрез юрк. В.К., в което са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в производството съдебни разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство пред СРС е по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което заявеният иск е процесуално допустим. Същият е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск по чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Страните са формирали спор относно правно-релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната отговорност, касаещи механизма на ПТП и причинно-следствената връзка на 2 вредите в задна лява врата с процесния пътен инцидент.

Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд, IV-Д състав, намира следното:

Съобразно изслушаното заключение на САТЕ пред СРС, процесното ПТП е осъществено на прав участък от пътя и гараж, намиращ се във вътрешен двор. Вещото лице е посочило, че водачът на лек автомобил „Опел Астра“ е спрял на улицата пред входа на гаража за извършване на десен завой като автомобилът е лек под наклон към гаража. Посочено е, че водачът на лек автомобил „Пежо 107“ е предприел маневра по заобикаляне на лек автомобил „Опел Астра“ вляво, но не е успял да подсигури достатъчна странична дистанция и е ударил автомобила в заден ляв калник, стоп и задна броня ляв край. Обоснован е извод от вещото лице, че описаните части са в зоната на удара и повредите върху тях са в причинно-следствена връзка от процесното ПТП. Установеният механизъм на ПТП изцяло кореспондира със събраните по делото свидетелски показания по делегация на свидетелите Н.М.Г. и К.А.Г., водачи на леките автомобили, участвали в процесния пътен инцидент.

Вещото лице е обосновало извод, че увредените части от лек автомобил „Опел Астра“ в задна лява странична част са в причинно-следствена връзка от процесното ПТП като техническата възможност за тяхното осъществяване е обосновано с факта на закрепване на задна лява врата на този автомобил между задна лява колонка и средна лява колонка и продължаване движението на увредения автомобил след удара обратно на часовниковата стрелка. По отношение на тази увреда липсват данни в протокола за разпит по делегация, свидетелите да са дали показания за липса на увреда в дясна лява врата, изразяваща се в „усуркване“ каквито са заявените твърдения във въззивната жалба. Показанията на свидетеля К.Г., водач на лек автомобил „Пежо“ са в насока за липса на спомен по отношение на същите, което по никакъв начин не опровергава изводите на САТЕ за наличие на причинно-следствена връзка.

Относно размера на регресния дълг страните не са формирали спор, а и той е определен по средни пазарни цени на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие.

Предвид което, жалбата се явява неоснователна първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. и

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на 3 въззиваемата страна се следва сумата от 100 лв. – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20036444/17.05.2022 г. на СРС, 28 състав, постановено по гр.д. 48 399/2020 г. в частта, в която е признато за установено наличието на задължение в размер на 211, 23 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените съдебни разноски.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата от 105 лв. – съдебни разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

В останалата си част, решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4