Решение № 11 от 20.03.2026, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Тервел , 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20253250100212 по описа за 2025 година

Предявени са искове от С. Г. М. ЕГН**********, адрес: **********, Ю.

Г. М., ЕГН**********, адрес: ********** и С. Х. Д., ЕГН**********, адрес:

********** чрез адвокат Р. Б., от ДАК, адрес за кореспонденция и съдебен адрес: гр. Тервел, ул.„Св. св. Кирил и Методий" №7, ет.0, офис срещу И. М. И.

/И.С./, ЕГН**********, адрес: **********, Н. М. Д. /Н.Ч./, ЕГН**********, адрес: **********, Н. М. И. /Н.С./, ЕГН**********, адрес: ********** и Ф. Р.

А., EГН**********, адрес: **********, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, във вр. чл.79 ал.1 от ЗС и обективно и субективно съединени два иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД.

Предявени са следните искове:

1.

Да се признае за установено по отношение на страните, че ищците са собственици на недвижим имот. находят се в УПИ VII - 55 /седми . петдесет и пети/ с площ от 1070 кв.м.. попадащ в кв.1, по РП на с. ****, придобит по наследствено правоприемство и придобивна давност.

2.

Да се прогласи за нищожен нотариален акт вписан в службата по вписвания гр.Тервел, вх.р. №150, акт №78, том 1, дело 71 от 06.02.2025 г. на основание чл.26. ал.2 от ЗЗД, поради липса на валиден предмет.

3.

Да се прогласи за нищожен нотариален акт вписан в службата по вписвания гр.Тервел, вх.р.№202, акт №97, том 1, дело 87 от 18.02.2025 г. на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на валиден предмет.

В исковата молба ищците твърдят, че по време на изселническата вълна през 1989-1990год. Техен съселянин от с.****. общ.Тервел — М.И. е български имена М. И. заминал за Република Турция със семейството си и заживял в Ескишехир. Преди да тръгне М. провел разговор е баща им А. и го помолил до му купи имота по РП на село ****, а именно дворно място с къща и навес. Баща им се съгласил, но не разполагал е исканата сума и помолил М. да му я плати по-късно. През 1992 год. родителите им влезли в имота, находящ 1 се в **********, а през 1995 год. М. дошъл на гости и получил парите за имота, но нотариален акт не се изготвил защото М. нямал документ.

Навремето купил имота без документ и затова в разписния лист името му било изписано с молив. В село **** всички се познавали и всеки купувал имот без договор. През 1997 год. за данъчни цели е приет, но не – одобрен Кадастрален план по ФАР, в който бил записан като собственик бащата на ищците. Същите сочат, че от 1992 год. баща им и майка им владяли имота съставляващ УПИ VII - 55 /седми, петдесет и пети/ с площ от 1070 кв.м. попадащ в кв.1. по РП на с. ****, общ. Тервел. а след тяхната смърт ищците продължили да владеят процесния имот явно, непрекъснато, спокойно и необезпокоявано, като собственици без да са притежавали документ за собственост. Този имот бил по- голям така както е заснет по ФАР, а именно 1876.24 кв.м., но по РП на селото е с по- малка площ, предвид, че през 1988 год. имало влязло в сила решение за изменение в кв.1.

Твърдят, че в момента къщата била съборена от ответника Ф. А..

Ищците твърдят, че за имота от 1998 год. плащали данъци, първоначално техните родители, а по-късно те. През 2022 год. получили уведомление от Община Тервел за служебно установяване на задължения, които били заплатили. Преди около пет години на Ю. се е обадил Б. от **** и попитал дали в имота могат да влязат да живеят пастори, които дошли от друг район. Те се съгласили при условие, че си заплащат текущите разходи по имота. Считат, че след като владението на имота е продължило над 30 години и упражняваме фактическа власт върху имот в срока по чл.79. ал.1 от ЗС същият са придобили по наследствено правоприемство и придобивна давност.

Сочат, че първите трима ответници от 1990 год. не са идвали в имота и не са упражнявали каквито и да е права като собственици на имота. Издаденият в тяхна полза нотариален акт вписан в службата по вписвания гр.Тервел, вх.р.

№150, акт №78, том I, дело 71 от 06.02.2025 г. по обстоятелствена проверка е извършен в противоречие с материалния закон - липсва реално владение на имота, което е задължително условие за издаването на такъв акт. С оглед на изложеното нотариалният акт е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради „Невъзможен предмет и липса на фактическо основание”.

Нотариалният акт бил нищожен и на основание чл.26, ат.1 от ЗЗД. В него е записано, че И. М. И. /И.С./. ЕГН**********, Н. М. Д. /Н.Ч./, ЕГН********** и Н. М. И. /Н.С./, EГН********** са признати като собственици на имота по наследство и давностно владение. Този имот няма как да са го придобили по наследство от техния баща, защото баща им е бил жив и в нотариалното производство не е представено удостоверение за наследници, защото такова няма. Сделките върху неоткрити наследства, като основание за нищожността на сделките - това е специален случай, който от една страна накърнява императивна законова норма, а от друга - добрите нрави, т.е. това са случаите, при които се засяга една имуществена съвкупност, което зависи от смъртта на наследодателя, а той е все още бил жив.

Считат, че след като се установи, че първите трима ответници не са собственици на имота и че нотариален акт вписан в службата по вписвания гр.Тервел вх.р. №150, акт №78, том I, дело 71 е нищожен, то и нотариален акт за покупко - продажба вписан в службата по вписвания гр.Тервел вх.р. №202, акт №97, том I, дело 87 от 18.02.2025 г., също е нищожен поради липса на валиден предмет.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищците редовно 2 призовани, не се явяват. Представляват се от адв.Р.Б.-АК гр.Добрич, чрез която заявяват, че поддържат предявените искове и молят същите да бъдат уважени. Молят и за присъждане на всички сторени по делото разноски, включително адвокатски хоН.р.

Ответниците И. М. И. /И.С./, Н. М. И. /Н.С./ и Н. М. Д. /Н.Ч./- редовно призовани не се явяват, представляват се от особения представител адв. М. П. от ДАК, както със своя писмен отговор така и в съдебно заседание молят искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен поради това, че не е осъществявано владение от ищците по смисъла чл.79 от Закона за собствеността. Най общо се сочи, че ищците са държали имота, а не са го владяли.

Ответника Ф. Р. А. редовно призован, лично се явява и с адв.М. К. от ДАК, редовно упълномощен. В своя отговор оспорва твърденията на ищците.

Сочи, че владение от ищците и техния праводател баща им не е осъществявано. Сделка за закупуването на имота не е имало и няма доказателства за това. Твърди се, че заплащането на данъци не е елемент, който да сочи за осъществено владение от ищците. Сочи, че имотът никога не е продаван и не е имало намерение за извършване на такава сделка. Твърди, че същият се ползвал, като вместо наем следвало да заплащат данъците и да се грижат за имота, по уговорка между собственика М.И. и ползвателя А. Х..

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени разноските по делото.

По делото са приети заверени преписи на: заверено копие на удостоверение за наследници на А. А.; Регистър на имот по ФАР с. ****, и разписен лист; скица за изменение на квартал; Уведомление за служебно установяване на задължение; заверено копие на нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давност на нотариус Добромир Пъков вписан в службата по вписвания гр. Тервел вх.р. №150, акт №78, том І, дело №71 от 06.02.2025г.; заверено копие на нотариален акт за покупко - продажба на нотариус Добромир Пъков вписан в службата по вписвания гр. Тервел вх. №202, акт №97, том I, дело 87 от 18.02.2025г.; 1бр. данъчна оценка на УПИ VII55 с площ 1070 кв.м. в кв. 1 по РП на с. ****; 1бр. скица на имота; 1бр. пълна история на имота от СВ гр. Тервел, заверени копия от нотариално дело №38/06.02.2025г. на Нотариус Добромир Пъков и нотариално дело №45/18.02.2025г. на Нотариус Добромир Пъков, писмо от Община Тервел с изх. № P2-25-5051 #1 от 05.12.2025г.

Съдът като прецени и анализира събраните в тяхната цялост писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете, като предявени от лица разполагащи с активна процесуална легитимация пред надлежния съд се явяват допустими.

Разгледани по същество се явяват неоснователни по следните съображения:

Не е спорно обстоятелството, че до изселването през 1990 г. на М.И. с български имена М. И. и заминаването му в Република Турция със семейството му в Ескишехир, процесния имот е владян, като собствен именно от него и семейството му. През него период в България много граждани, а както твърдят и част от свидетелите по делото и до сега нямат актове за собственост на имотите, в които живеят. Така е било и още има такива в с.

3

****, общ. Тервел, на които по разписни листи е вписван отреден парцел за строителство за жилищни нужди в който живеят и владеят, като собствени.

Спорен е факта, дали по отношение на процесния имот е имало извършено някакво плащане от страна на А. Х., наследодател на ищците към М.И./М. И./ за закупуването на процесния недвижим имот, както и дали е установено владение от семейството на А. Х. по смисъла на чл.68 предложение първо от ЗС.

Освен твърденията на ищците, липсват представени и приети по делото писмени доказателства за извършено такова плащане.

От събраните в хода на производството гласни доказателства, се установиха противоречия. В показанията си свидетелката В.Х.М. братовчедка на ищците сочи, че вуйчо и А. Х. е купил къщата от М.И./М. И./.

Същата твърди, че това го знае от вуйчо си, понеже той и е казал това. В тази насока са и показанията на Б. В. А., който също потвърди, че от А. Х./****/ знае, че е купил процесния имот от М.И./М. И./. Сочи, че А. Х. имал някакъв ръкописно написан документ за покупката, но не знаел какво е написано в него, не го конкретизира като съдържание. Това са и показанията на свидетелите водени и призовани от ищцовата страна. Показанията на свидетеля Н.Р.Г., макар и този свидетел да е воден от ищците по делото, дават сведение за това, че по отношение на процесния имот е имало претенции от страна на ответниците и предвид това, той самият няколко пъти е питал тогавашният кметски наместник – свидетеля Б. В. А., кой трябва да му даде разрешение да гледа собствените си животни – кози в двора на процесния имот. Твърди, че лично е получил разрешение само от кметския наместник, който му казал, че е говорил с един от собствениците на имота и последния нямал нищо против да се ползва за отглеждане на животни.

Втората група свидетелски показания са на свидетелите водени от ответната страна, а именно свидетелите Мустафа М. Юзеир без родствена връзка със страните, Е.Х.С., в сватовска връзка с ответниците, Б.Л.Б. без родствена връзка със страните и Н.И.Ю. братовчед на ответниците. Всички тези свидетели в показанията си твърдят, че не знаят А. Х./****/ да е купил процесния имот от М.И./М. И./. Твърдят, че къщата е собственост на М.И., а А. Х./****/ се е нанесъл да живее там с разрешението на М.И.. В тази насока с най голяма стойност са показанията на свидетеля Е.Х.С., който сочи, че е присъствал на разговора между двамата, когато М.И. е разрешил на А. Х. да влязат и да живеят в домът му, като вместо наем да плащат данъците за имота и да се грижат за него. В показанията на всички свидетели водени от ответниците, двама от които без родствена връзка с тях се сочи, че семейството на А. и А. са живели в няколко къщи в селото. Твърди се, че след като и тази процесна къща е била започнала да се порутва, поради недоброто и поддържане, семейството на А. и А. са се изнесли и от нея, като от тогава никой не е живял и стопанисвал имота, като дори е било и прекъснато електрозахранването. Сочат, че и двамата и А. и А., не са починали в процесния имот, а в други имоти. А. бил починал в **** в жилището на сестра му, а А. била починала в друга къща в с.****.

Съдът кредитира показанията на втората група свидетели водени от ответниците, както и показанията на свидетеля Н.Р.Г., като ги приема за обективни и взаимнодопълващи се. Същите се подкрепят и от единственото писмено доказателство – разписен лист в който за собственик на процесния 4 имот е записан М. И. С., които са българските имена на М.И..