Определение № 845 от 26.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 845 гр. София, 26.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500421 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу определение № 583 от 13 януари 2025г., постановено по гр. д.

№ 2968/2024г. от Софийски градски съд, ГО, 17 състав, с което съдът е оставил без уважение молба вх. № 138736/13.12.2024г. на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за изменение на решение № 6543/28.11.2024 г. по гр.д.

№ 2968/2024 г. в частта за разноските и изменил, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 6543/28.11.2024г. по гр. д. № 2968/2024г. по описа на СГС, І17 състав в частта за разноските, като осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ № 5 да заплати на адв. Г. Г. Р., с адрес гр. ***, ул.

„***“ № * сумата от 3 438.42 лева, вместо 2 865.35 лева адвокатско възнаграждение.Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Концентрира недоволството си срещу определението върху доводи, че присъденото възнаграждение за безплатна правна помощ е прекомерно с оглед обема и сложността на извършената дейност и защитавания интерес и следва да се присъди в размерите, предвидени в ЗПП, тъй като в противен случай, при присъждане на по–голям размер на възнаграждението, социалната помощ за материално затруднени лица се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, като Наредбата, приета от 1

Висшия адвокатски съвет, следва да се прилага само като ориентир. Изтъква като относим процесуален въпрос и дължи ли се адвокатско възнаграждение и в какъв размер, при положение че исковата молба и допълнението към нея са изготвени с помощта на изкуствен интелект. Иска от съда да отмени определението по чл. 248 ГПК и, изводимо от това искане, да постанови съответно изменение на решението в частта му за разноските чрез намаляване на присъденото възнаграждение за безплатна правна помощ.

Ответникът по частната жалба - адвокатът, на когото е присъдено адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, е подал отговор на частната жалба, с който я оспорил основателността й.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба, която е допустима, е неоснователна поради следното:

С решението, постановено по делото, СГС е осъдил на основание чл.

432, ал.1 КЗ по предявените преки искове ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от застрахован при ответника водач на МПС със застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв., както и сумата 269, 14 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва; осъдил ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на съда разноски ; осъдил ответника да заплати на представителя на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2 865, 35 лв. и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото. За да определи размера на адвокатското възнаграждение на представителя по пълномощие на ищеца в присъдения размер, съразмерно на сумата 5 000 лв. без ДДС, съдът е посочил, че е взел предвид вида и характера на спора, броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. В производството по чл. 248 ГПК, образувано по молби на представителя по пълномощие на ищеца – с искане за изменение на решението в частта му по разноските чрез присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение, което адвокатът счита, че следва да се калкулира върху присъдената сума; - както и по молба на ответника, оспорена от насрещната страна, – с искане да се измени решението чрез отмяната му в частта, в която е присъдено адвокатско 2 възнаграждение за безплатна правна помощ поради непосочване на основанието за оказване на безплатна правна помощ, евентуално за намаляването му поради прекомерността му с оглед обема и сложността на извършената дейност, различните режими, при които се предоставя правна помощ на социално слаби лица, уредени в ЗПП и в ЗА, и фактически прехвърлянето на тежестта на насрещната страна, както и неприложимост на Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, която може да служи само за ориентир /част от доводите са преповторени в процесната частна жалба/, СГС е приел, че искането на адвоката, оказал безплатна правна помощ, за начисляване на ДДС върху присъденото възнаграждение, е основателно, а искането на ответника е неоснователно – в договора за правна помощ е посочено основанието, на което се оказва правната помощ, а размерът на възнаграждението е определено на основание посочените в решението критерии и няма основание сумата 5 000 лв. да бъде намалена.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението (определението) е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

За произнасяне по поставения за разглеждане процесуален въпрос, САС изхожда от положението, че съдебните разноски са разходи, които правят страните във връзка с водене на делото, необходими за извършването на поисканите от тях и по инициатива на съда процесуални действия. Кой от насрещните страни е носител на притезанието за разноски, урежда процесуалният закон. Поначало се възмездяват разноските на страната, спечелила делото. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В този смисъл страната (съответно адвокатът, оказал й безплатно правна помощ) се легитимира като носител на вземането за разноски с акт на съда, пред който те са сторени. Според чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В този случай, при уважаване на иска, адвокатът, оказал безплатно адвокатска помощ на ищеца (в случая, с оглед посоченото в договора за правна помощ правната помощ е оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА), е носител на вземането за адвокатско възнаграждение (чл. 38, ал. 2, изр. 1 ЗА ). Въпреки че 3 законът препраща към размерите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /понастоящем Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025г.)/ за определяне размера на възнаграждението за безплатна правна помощ (чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА), съдът не е обвързан от тези размери, определени в наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет, и следва да откажа да я приложи, с оглед постановеното решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС, задължително за националните съдилища. Съгласно това решение (т. 3), член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС (за споразумения, решения и съгласувани практики с цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията), националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При прилагане към разглеждания случай на това разрешение в цитираното решение на СЕС, това означава, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само и единствено като ориентир при определяне на възнаграждението за безплатна правна помощ, без да са обвързващи за съда. Размерът на възнаграждението действително следва да е справедлив и обоснован, като при преценка на цената на предоставените услуги от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и най-вече фактическата и правна сложност на делото. При преценката на тези критерии, настоящият състав счита, че няма основание в конкретния случай да се присъди по-ниско от определеното с решението на първоинстанционния съд възнаграждение за безплатна правна помощ, вкл. няма основание за присъждане на размер на възнаграждението, предвиден в НЗПП. С оглед предявените искове – искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с общ размер на търсената сума от 70 269, 14 лв., уважени до размера от 40 269, 14 лв., и усилията на защитата на ищеца, - концентрирана в исковата молба, и проведена в две открити заседания с оглед и предприетата защита по същество срещу основателността на исковете, с обявено за безспорно между страните единствено наличието на 4 застрахователно правоотношение между сочения за причинител на ПТП и ответника, - за установяване на фактите от основанието и размера на исковата претенция, извършени с оглед справянето с доказателствената тежест, възложена на ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК), чрез събиране на гласни доказателства чрез разпит на 4 свидетели и изслушвания на две заключения на експертизи (авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза ), и въззивният съд намира, че възнаграждение в размер на 2 865, 35 лв. не може да се приеме за необосновано високо в случая. Този извод е валиден, въпреки че след установяване на спорния механизъм на ПТП и поведението на участниците в него, съответно установяване на травматичните увреждания, причинени на ищеца от ПТП, при отчитане и на задължителната сила на одобрено споразумение с последици на влязла в сила присъда, делото не се характеризира с правна сложност при преценка основателността на исковете, по които е формирана и съдебна практика.

Следователно, с оглед изложеното по-горе за спорния предмет на делото и усилията на защитата, вложени в доказване основателността на предявените искове, и конкретната преценка при определяне размера на адвокатското възнаграждение, въззивният съд счете, че в процесния случай няма основание за присъждане на по-нисък размер на възнаграждението за оказаната от адвоката, пълномощник на ищеца, чрез притежаваните от него правни знания безплатна правна помощ, въпреки признанието, направено в ИМ, че е използвана определена технология - „GPT – 4“ при изготвянето на ИМ с цел „оптимизиране“ на съдържанието й. Няма и основание за отмяна на определението в частта, в която е изменено решението чрез начисляване на ДДС върху посоченото възнаграждение за безплатна правна помощ, постановено в унисон с практиката на ВКС, ТК, че за съда възниква задължение да „присъжда“ ДДС върху това възнаграждение, срещу което начисляване не са направени самостоятелни оплаквания в частната жалба, освен такива за недължимост на самото възнаграждение.

По горните съображения САС прие, че частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е неоснователна, каквито са и доводите, релевирани в нея, и я оставя без уважение.

Така мотивиран, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу определение № 583 от 13 януари 2025г., постановено по гр. д. № 2968/2024г. от Софийски градски съд, ГО, 17 състав.

Определението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6