Решение № 504 от 28.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Варна, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20213110105145 по описа за 2021 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 ЗЗД, чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД с искане съдът да постанови решение с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК 202527347, седалище и адрес на управление гр.София, ул.Панайот Волов“ 29, ет.3 има следните вземания от ответника Н. П. Н., ЕГН ********** по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на РС Варна по чгр.д.№ 9673/2020 г., както следва: останала и непогасена главница в размер на 4716.82 лв.; останала и непогасена договорна лихва в размер на 2013.86 лева за периода от 02 юни 2018 г. до 22 април 2020 г.; 1500.88 лв. неустойка; 355.90 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от 23 април 2020 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 19 юни 2020 г. ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът моли ответникът да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК.

Обстоятелства от които ищецът черпи права:

Кредиторът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок Н. П. Н. е възразила срещу същата, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК заповедният съд му е указал да предяви иск по чл.422 ГПК.

1

Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 5436931 от 04 май 2018 г. между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и Н. П. Н. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 септември 2019 г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК 201995287 и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК 202527341, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

„Вива Кредит" ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

С Уведомление за извършена цесия от името на „Вива Кредит" ООД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, приложено към исковата молба моли да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Позовава се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.

12/2009г. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, ищецът моли съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С 2 оглед на изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр.д. № 867/2011 г. и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр.д. № 788/2013г., ТК.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 5000 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в брой при сключване на договора. С подписването на договора, Н. П. Н. удостоверява, че е получила от Заемодателя заемната сума от 5000 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 7342.56 лева, ведно с договорната лихва на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 305.94 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). Следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.

По договора за паричен заем, Н. П. Н. е извършвала плащания в общ размер на 749 лв.

Към датата на подаване на заявлението дължимата главница е в размер на 4716.82 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5436931 от 04 май 2018 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 2013.86 лева за периода от 02 юни 2018 г. - датата на първата вноска до 22 април 2020 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1638.00 лева.

Претентидараната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор.

Клаузата за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но 3 в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява.

Следва да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й.

Дължимата към момента неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 1500.88 лв.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 22 април 2020 г. -последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 355.90 лева от 23 април 2020 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 19 юни 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

В случай, че дружеството бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника, на основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, моли съдът да задължи ответницата и упълномощения по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN,BIC/, като им се укаже, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД като интституция по чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър.

Получената информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се явяват платени от клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.

Посочва своя банковата сметка по която ответникът може да заплати задължението при уважаване на иска: IBAN: BG75 BPBI 79401083971603 BIC: BPBI BG SF, открита при „Юробанк България", титуляр „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Н.Н. е подала отговор на исковата молба чрез процесуален представител адв.С. от ТАК. Счита, че подадената от ищеца искова молба, на осн.чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 ЗЗД, чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД против доверителката му е допустима, но частично основателна.

Признава твърденията в молбата, че ответницата дължи по приложения договор 4 от ищеца сумата от 4716.82 лв. – главница и договорна лихва.

Счита, че неоснователно ищецът претендира неустойка в размер на 1500.88 лв. като неустойка за недаване на обезпечение по кредита в посочения в договора срок.

Такава неустойка е незаконосъобразна и противоречи на ЗПК и др. нормативни актове в страната. Прави възражение за нищожност на договора в частта за неустойката като заявява, че същият противоречи на ЗПК и на добрите нрави.

Твърди, че ищецът не е представил погасителния план по договора за паричен заем от който да е видно каква е погасителната вноска на месец и включена ли е тази неустойка като част от погасителната вноска.

Ако съдът приеме тази клауза на договора за паричен кредит за нищожна, то в този случай признава само остатъка от задължението по договора. Моли да й се присъдят направените разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

Между страните няма спор, че между ответницата и праводателя на ищцовото дружество „Вива кредит” ООД е бил сключен договор за паричен заем от 04.05.2018 г.