Решение № 92 от 01.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002902027 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. В., чрез процесуалните му представители адв. Д. Д. и адв. В. С., против решение № 138/20.06.2024 г. по гр.д.№ 101/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 694/20.12.2023 г. по гр.д.№ 320/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново и е отхвърлен предявеният от касатора иск против ЗК „Лев Инс„ АД, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на неговата баба по майчина линия – С. Й. П., настъпила при ПТП от 23.05.2018 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Необоснован, според касатора, е извода на въззивния съд, че не установява материалноправна легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди, като лице извън кръга на легитимираните, очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. , съобразно задължителните указания в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Намира за достатъчно установена по делото дълбоката му и трайна емоционална връзка с починалата, както и търпимите от загубата й продължителни и значителни по интензитет болки и страдания. Преимуществено възпроизвеждайки съдържанието на свидетелските показания, касационната жалба акцентира на безпротиворечивото установяване на факта, че полаганата от починалата 1 грижа за ищеца, като нейн внук, по същество е била почти изцяло заместваща родителската грижа, при фактическо отсъствие на баща в семейството и наложило се по икономически причини - изцяло поета от майката издръжка на семейството - непълноценно присъствие на същата в живота на детето й, вкл. с отсъствие от страната за определен период от време. Подчертава се, че грижата не е била ограничена до физическото отглеждане и битово обслужване на ищеца, а починалата е формирала личността му, благодарение на нейната любов и подкрепа е израснал пълноценен, полезен за обществото човек. Показател за изградената помежду им дълбока и трайна емоционална връзка на обич и доверие е обстоятелството, че поемайки собствения си път ищецът е продължил да общува ежедневно с баба си и да полага грижи за нея, с напредване на възрастта й. Касаторът счита, че независимо от преценката им в съответствие с чл. 172 ГПК, показанията на майка му няма причина да се приемат за недостоверни, доколкото изцяло се потвърждават от другите гласни доказателства. Намира, че главно и пълно е доказано наличието на изключение относно материалноправната легитимация за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди, с цитиране на изобилна практика на касационна инстанция.

Ответната страна – ЗК „Лев Инс„ АД – оспорва касационната жалба.

Намира, че доколкото ПТП е настъпило преди постановяване на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, то същото не намира приложение, а ищецът не обосновава материалноправна легитимация, съгласно ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г..Страната се позовава на ТР № 1/24.01.2022г. по тълк.дело № 1/2018г. на ОСНК и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според които, последващи тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента на постановяването им и обявяване по съответния ред. Дори да се сподели приложимост на ТР № 1/ 2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, разрешението на въззивния съд, според ответника, не е в противоречие със същото.

С определение № 3401/13.12.2024г. , касационното обжалване е допуснато по въпроса за : „предпоставките за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лица, от причинена смърт на техни близки, когато не попадат в кръга, очертан с ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г.“, при допълнителен селективен критерий, обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по т.д.

№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. За относими са посочени и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по т.д.№ 2458/22 г.,т.д.№ 2760/21 г., т.д.№ 2401/21 г. на І т.о. и т.д.№ 1505/2016г., т.д.№ 1275/2019г., т.д.№291/2020 г.,т.д.

№ 597/21 г., т.д.№ 2090/21г., т.д. № 1720/22 г. и т.д. № 1199/2015 г. – всички на ІІ т.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

В обосноваване на материалноправната си легитимация по иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като внук на починалата при ПТП С. Й.

2

П., в исковата молба ищецът се позовава на следните факти / изключая наведените оценъчни изводи за съдържанието и характера на съществувалата приживе с починалата връзка / : Родителите му се разделят / фактическа раздяла /, когато е едва двегодишен, а няколко години по-късно се развеждат.

Още от фактическата раздяла ищецът и брат му остават да живеят при майка си, която трудно се справя с отглеждането им, доколкото се налага да осигурява издръжката на семейството и при това работи на смени.

Независимо, че е живеела отделно, С. ежедневно е пребивавала в дома им, изцяло поемайки грижите за децата, в отсъствието на майката, като много често и преспивала при тях. Когато ищецът е на 13г. / 1996 г. / майка му заминава да работи в Гърция и пребивава там повече от 10 години. През това време ищецът и брат му остават изцяло на грижите и възпитанието от баба си.

Контактите на децата с майка им са само по време на отпуските й. Ищецът твърди, че се е образовал, възпитал и формирал като личност благодарение единствено на грижите на баба си, бидейки изцяло лишен от друга родителска грижа. Започвайки работа, след завършване на средното си образование, ищецът продължил да общува с баба си, в свободното си време я посещавал и й помагал в стопанството, което поддържала, направил ремонт на къщата й, за да я пригоди към нуждите на възрастта й, водел я на лекар когато се налагало, пазарувал й, изцяло бил отдаден в грижите си за нея, като за човек, който реално е заместил родителите му и го е отгледал. Ищецът твърди, че бил много привързан към баба си, животът им бил хармоничен, белязан с много любов и взаимна подкрепа. Загубата й се отразила тежко върху емоционално – психическото му състояние, тъй като внезапно бил лишен от помощта и подкрепата й, на които винаги можел да разчита. При това починалата, въпреки възрастта си, била много жизнен и деен човек, все още много полезна, лъчезарна, добронамерена и отзивчива и към другите. Загубата се отразила на ежедневието на ищеца, ограничавайки социалното му общуване.

За установяване на тези обстоятелства са допуснати и разпитани свидетели. Св. Р. П., майка на ищеца , потвърждава заявеното в исковата молба, че след тежкия развод със съпруга си, при който й било присъдено упражняването на родителските права върху двете им деца / за което имала куража да настоява, точно предвид подкрепата на родителите си /, майка й - С.

П. - поела грижите за Р., чиято възраст предполагала постоянни грижа и внимание, които работата й на смени не позволявала, до приемането му в детска градина. Но и насетне, до завършването на училище, се наложило майка й да се грижи за детето, тъй като тя поела работа на три смени. Твърди, че майка й поела почти всички грижи, като негов родител, за да може свидетелката да работи и „да поеме икономическата част на нещата„. Тъй като С. живеела на село, постоянно пътувала. Почти всекидневно водела и прибирала ищеца от училище. Не получавали присъдената издръжка от бащата, поради което им било много трудно да се справят. Когато предприятието, в което свидетелката работела, обявило фалит, тя заминала на работа в чужбина, към който момент Р. бил на 13 год.. Тогава майка й поела всички грижи за децата, непрекъснато пътувайки, тъй като учели в Търново, грижела се за домакинството, ходела на родителски срещи и комуникирала с 3 учителите му единствено тя. Организирала абитуриенския бал на Р., както и всички негови празници, винаги изрядно. Свидетелката сочи себе си като „финансовата страна на нещата „, признава неадекватността си като родител и че за Р. С. била като майка. Затова и вече самостоятелен, той започнал да се грижи за нея, особено след смъртта на съпруга й, по начина, по който бил научен от самата нея – на всичко за поддържането на едно домакинство. Чувал я всяка вечер от какво има нужда, пълнел хладилника й, помагал й на село в двора, ремонтирал къщата й, за да й е удобна с напредването на възрастта.

Дори екранната снимка на телефона му е на С.. Смъртта й понесъл тежко и все още я преживява, на погребението, по думите на присъстващи, бил като зомби. Споделя, че Р. живее сам, не е семеен, няма деца.

Свидетелката М. Г., братовчедка на починалата, потвърждава факта за поета от починалата грижа за децата на дъщеря й след развода. Летата били изцяло при нея, а през останалото време пътувала постоянно до Търново, където живеели с майка си и дори често преспивала там. Майката работела на смени и затова „ги предоставила на баба им„. След заминаването й на работа в Гърция, грижите за Р. изцяло поела С.. Ходела и по родителски срещи, организирала бала му, изпращането в казармата. Поела всички грижи и отговорности за него, като родител. Гледала го „като родно дете„. Когато Р. започнал да работи „нещата се обърнали„. Той започнал да се грижи за нея, идвал всяка седмица в Раданово, носел и „разни неща„, помагал й в къщи, подобрил жилището й. На погребението бил неадекватен, „гледал в нищото„ .

Оттогава, при срещите й с Р. той винаги говорел за баба си с любов, продължава да се грижи за къщата й в Раданово, макар че живее в Търново.

Свидетелката посочва, че „ работи при него в Раданово „.

Първоинстанционният съд е уважил иска изцяло, за претендираната сума от 50 000 лева, като е приел, че ищецът установява, по изключение, материалноправна легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди, съгласно ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Материалноправната легитимация на ответника не е спорна – деянието и вината на дееца са установени с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК . Няма спор и относно наличието на застрахователно правоотношение с ответника, по което и към датата на ПТП, МПС на делинквента е застраховано, по задължителна застраховка „Гражданската отговорност„ на автомобилистите.

За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска, възпроизвеждайки съдържанието на свидетелските показания, въззивният съд е приел, че същите – и на двете свидетелки - следва да се възприемат с резерва, съгласно чл. 172 ГПК, поради възможна тяхна заинтересованост, тъй като първата е майка на ищеца, а втората „работи при него“. Съдът е приел за съществено обстоятелството, че ищецът имал брат, по-голям с три години и следователно починалата е полагала грижи и за него, тъй като липсата на голяма възрастова разлика предполага и сходно дължими грижи за всяко от децата. Съдът подчертава, че от доказателствата не се установява пострадалата да е полагала специални грижи за ищеца и да е имала специално отношение към него, различно от това към брат му, което би означавало по4 силна, по-близка и по-особена връзка помежду им. Макар да приема за установено, че починалата е била ангажирана с грижите, възпитанието, вкл. личните празници на внуците си, поддържането на домакинството им и пр., съдът счита, че установените отношения не доказват изключителност на изградената връзка между Р. и С., съдържанието на която да надхвърля рамките на традиционно установените в националния ни бит отношения между деца и прародител. Съдът акцентира и на обстоятелството, че независимо от ежедневната нужда от нея, починалата продължила да живее в друго населено място, не се е преместила да живее при дъщеря си и децата, вкл. след заминаването на майката за Гърция. Няма и доказателства, че след развода и до смъртта на баща им през 2015г., същият не е полагал каквито и да било родителски грижи за Р. и брат му. Не са ангажирани и доказателства, какво е било съдържанието на връзката между ищеца и починалата в периода от навършване на пълнолетие / 2000 г. / и до смъртта на С. / 2018 г. /.