Решение № 549 от 03.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Пловдив, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова С.а при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300500761 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца по спора „ Заложна къща – Уинн Стандарт „ ЕООД, ЕИК ***** срещу Решение № 260 020 от 05.01.2022 г., пост. по гр.д. № 1038/2020 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за осъждането на ответното „ Венис 2017 „ ООД, ЕИК ***** да му заплати сумата 5 000 лв., представляваща невърнат паричен заем по сключен между тях договор за заем от 08.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане и съответно на този резултат въззивникът – ищец е осъден да заплати на ответното дружество направените от последното деловодни разноски в размер на 630 лева.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и уважаване на иска. Претендират се направените за двете инстанции деловодни разноски.

Ответникът по жалбата и по спора „ Венис 2017 „ ООД е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за въззивното производство – възнаграждение за един адвокат.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ Заложна къща – Уинн Стандарт „ ЕООД, ЕИК ***** срещу „ Венис 2017 „ ООД, ЕИК ***** иск с правно основание чл.240 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за паричен заем от 08.01.2018 г. му предоставил сумата от 5 000 лв. –предадена в брой, която последният не е върнал на падежа и към датата на предявяване на иска, поради което претендира за осъждането му да заплати / върне / заемната сума в горепосочения размер, ведно със 1 законната лихва от предявяването на иска.

Към исковата молба е представен договора за заем от 08.01.2018 г., сключен между ЗК Уинн Стандарт ЕООД – заемодател чрез управител К. К. и Венис 2017 ООД – заемател чрез управител същото физическо лице. В чл.1 от облигацията е посочено че страните се съгласяват заемодателят да предостави на заемателя сумата от 5 000 лв. за задоволяване текущи нужди на дружеството, че сумата ще бъде предоставена от първия на втория при поискване – чл. 2, и че следва да бъде върната в срок до 1 година, ведно с 5% лихва.

Ответникът е депозирал отговор, с който заявява да не призвана иска, поддържайки следните възражения срещу него:

1/ Договорът за заем е нищожен като привиден. Страните не са имали воля за процесната облигация, нито за каквато и да е друга действителна такава, прикрита чрез нея.

Договорът бил сключен с цел договарящия за ответното дружество К. К. да прикрие присвояване на парични средства от дружеството като си съставял „ основание „, според което тези средства постъпвали в дружеството по привидно легален начин“.. В тази насока се твърди че за периода 19.04.2018 г. – до 21.06.2019 г. К. е изтеглил от банковата сметка на дружеството парични средства в общ размер от 15 200 лв., които не е отчел за какво са разходвани, съответно липсват разходно – оправдателни документи за тях, като към датата на смъртта му - 31.12.2019 г., другият съдружник и управител В.Т. е установила наличност по сметката в размер на само 739, 08 лева. Липсвала каквато и да е документация на дружеството, като достъпа на Т. до офиса на регистрирания адрес на управление на търговеца / личният адрес на К. / бил препятстван от неговите наследници и до момента не е осигурен.

2/ Договорът за ответника е сключен от лице без представителна власт – К. е приет за съдружник и управител на Венис 2017 ООД след датата, посочена в представения договор за заем и конкретно от 23.01.2018 г., с вписване в ТР на 29.01.2018 г., като хипотеза на чл. 301 от ТЗ не е налице, тъй като дружеството узнало за договора с връчване на преписа от настоящата искова молба и веднага – с депозирания отговор по чл. 131 от ГПК, се противопоставило на същия. Поддържа се също и че договорът няма достоверна дата.

3/ Заемната сума не е предадена, поради което договорът като реален такъв не е породил правно действие.

Същите възражения се поддържат от Венис 2017 ООД и в отговора му на депозираната от Заложна къща – Уинн Стандарт ЕООД въззивна жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска.

След анализ на събраните по делото доказателства районният съд е намерил иска за неоснователен, като е приел че ищецът – при лежаща върху него доказателствена тежест, не е провел пълно и главно доказване на правнозначимия за спора факт предаването на заемната сума.

Във въззивната жалба се поддържа този извод да е неправилен с доводи, че договорът е осчетоводен при ответника на датата на неговото сключването му / т.е. от едноличния собственик и управител на дружеството към тази дата В.Т./ и този факт сам по себе обосновава несъмнен извод за получаването на заемната сума.

Безспорно установено е че към датата на сключване на процесния договор К. К. не е бил съдружник и управител на ответното дружество. Същият е приет за съдружник по силата на протоколно решение от 23.01.2018 г. на едноличния собственик на Венис 2017 ЕООД В.Т. и договор по чл. 12 9 от ТЗ от същата дата, а по силата на решение на ОС на дружеството – вече ООД, също от 23.01.2018 г. е избран и за управител, заедно и поотделно с досегашния такъв Т.. Горните обстоятелства вписани в ТР на партидата на дружеството на 29.01.2018 г..

2

Установено е от заключението на приетата по делото ССчЕ че сумата от 5 000 лв. е била осчетоводена във Венис 2017 ЕООД на датата на сключването на договора – 08.01.2018 г., като осчетоводяването е по дебита на счетоводна сметка 501 „ Каса в лева „ и по кредита на счетоводна сметка 499 – Други кредитори – аналитичност ЗК – Уинн Стандарт „ и е била включена в счетоводния баланс на дружеството за 2018 г., като на 31.12.2019 г. е взета счетоводна операция „ сторно „ със знак минус на счетоводната операция от 08.01.2018 г. на основание „ липса на първичен счетоводен документ – ПКО, разписка или друг документ за получаване на сумата“.

При така установеното споделя се извода на районния съд за приложимост в случая на хипотеза на чл. 301 от ТЗ - поради липса на противопоставяне на договора от ответното дружество веднага след неговото узнаване. С факта на осчетоводяване на сумата по договора при ответника на датата на неговото сключване / без значение основателно или не / при действащия към тази дата него управител, той и едноличен собственик на капитала В.Т., ответното дружеството е узнало договора на така посочената дата / а не както се поддържа с връчване на препис от исковата молба / и не се е противопоставило. Същото сочи и на извод че договорът не е антидатиран от К. – сключен от него в по - късен момент, след приемането му за съдружник и избирането му за управител. С факта на узнаването и при липса на противопоставяне, ответникът - макар и ненадлежно представляван, става страна по договора – а не трето лице, поради което неоснователно е и възражението му за липса на достоверна дата на облигацията по смисъла на чл. 181 ал. 1 от ГПК. Разпоредба визира третите лица, а не страните по договора, поради което доказване на достоверна дата по смисъла на същата в случая не е необходимо да се провежда.

Споделя се извода на районния съд че при лежаща върху него доказателствена тежест ответното дружество не е установило нищожност на процесния договор за заем като привиден.

Видно от представената компютърна разпечатка от движението по банковата сметка на Венис 2017 ООД за визирания в същата период са нареждани парични средства за превод в полза на Роуд стар и за хотел *****. По делото е представен договор за наем на хотел от 19.01.2018 г. / погрешно посочена 2019 г. /, сключен от Венис 17 ЕООД чрез управителя му В.Т. като наемател от една страна и от друга Х. С. и търговско дружество Роуд Стар ЕООД като наемодатели, с договорена наемна цена 2 300 евро и срок 5 години. В раздел VII от този договор страните са се съгласили че до 10.03.2018 г. наемателят се задължава да извърши реновация на помещенията и тяхното обзавеждане с цел използването на сградата по предназначение по взаимно съгласувани цени на обща стойност не по малко от 38 000 лв. и не повече от 40 000 лв., като стойността на извършените СМР и на обзавеждането ще са сметка на дължимия наем, като 50 % от нея ще се прихваща от дължимия наем, считано от втория месец от срока на договора – по 2 000 лв. месечно, а останалите 50 % - от дължимия наем за последните месеци от срока на договора. Същевременно свидетелят Х. П. Т. депозира показания че през декември 2017 г. е бил заведен от К. К. да види състоянието на хотела и да направи калкулация относно необходимите СМР и тяхната стойност. Свидетелят твърди да знае че Т. и К. имали желание съвместно да наемат и разработват този хотел, че същият към момента на огледа бил в окаяно състояние, че неговия ремонт бил започнат през януари 2018 г. и инвестираните в него парични средства били на К..

Действително, видно от същата компютърна разпечатка за целия горепосочен период от банковата сметка са теглени и пари в брой в общ размер от 15 200 лв. – на АТМ с карта 4598…10 – за която по делото няма данни да е на К. К., съответно тези средства да не са отчетени от него - както се твърди от ответното дружество. Но дори и да се приеме че тези суми са изтеглени от К. и присвоени от същия, по делото не се установява каквото и да е връзка на евентуалните неправомерни негови действия в горната насока с процесния договор за заем и конкретно възведената такава от Венис 2017 ООД под общата и неясна 3 формулировка, че с процесния договор К. К. прикривал присвояване на парични средства на дружеството, като си съставял „ основание „, според което тези средства постъпвали в дружеството по привидно легален начин“.

Относно предаването на сумата

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Спор няма че договорът за заем е реален, което означава че за да произведе действие е необходимо не само съвпадане на насрещните волеизявления на съконтрахентите, но и предаването на заемната сума от заемодателя на заемополучателя.

Показанията на казания по горе свидетел Т. не установяват факта на предаването на заемната сума. Свидетелят заявява да знае от К. че е дал за започналия през януари 2018 г. ремонт на хотела две суми - първо 5 000 лв. и втори път 5 500 лв., но не е присъствал при предаването на парите, нито знае за разговори между К. К. и В.Т. за отпускане на заеми. На свидетелят не е известно и в какво качество К. е дал парите и конкретно това да е станало от името и за сметка на търговското дружество Заложна къща – Уинн Стандарт „ ЕООД.

Напротив показанията на свидетеля – в каквато насока и данните по делото, са че той е инвестирал лични средства с оглед бъдещото си приемане като съдружник и управител във Венис 2017 ЕООД за участие в осъществяваната от дружеството хотелиерска дейност.

Факта на предаването на сумата не се установява и от нейното осчетоводяване при дружеството - заемател, тъй като тази счетоводна операция не е имала своето основание – първичен приходен счетоводен документ за сумата като постъпила в касата на дружеството, и като така правилно впоследствие е била сторнирана. Заключението на ССчЕ установява още че сумата по процесния договор за заем е осчетоводена при заемодателя / по кредита на счетоводна сметка 501 „ Каса в лева „ и по дебита на счет. Сметка 498 „ Други дебитори Венис 2017 ООД/ също при липса на първични счетоводни документи, като и счетоводната операция е извършена година по късно – на 01.01.2019 г., а за 2018 г. дружеството е подало декларация към НСИ че не е осъществяло дейност по смисъла на ЗСчетоводстовото.

При това положение съдът намира че взетите при страните счетоводни операции съответно на 08.01.2018 г. и на 01.01.2019 г. сами по себе си, както и във връзка с показанията на свидетеля Т. не установяват факта на реалното предаване на процесната сума от заемодателя на заемополучателя. Съответно неоснователно е поддържаното от въззивника че осчетоводяването на тази сума от ответника на датата на сключване на договора доказва по несъмнен начин и факта на нейното предаване, независимо от липсата на първичен разходен документ при ищеца, съответно на приходен документ при ответника.