Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 998 от 12.11.2025, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 3162/2024
Вид
Решение № 998
Подписан
12.11.2025
Състав
Деница Божидарова Петкова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Добрич, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20243230103162 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК: 201196810, гр. София, ***, партер, установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу С. М. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Д., жк „***” №***, вх.***, ет.***, ап.***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №1671 /2024г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №831 от 04.06.2024г. а именно: 1000.00 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №454009/14.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 115.41 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 14.09.2023г. до 12.03.2024г., 27.96 лв. - лихва за забава за периода от 12.03.2024г. до 23.05.2024г.,

Претендират се сторените по делото разноски, вкл. по заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства:

Между ищеца, в качеството на кредитодател, и ответника по делото, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 454009. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР . Пояснява се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.mini7.aem.bg.

На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и 1 маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в които се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента провежда видеоразговор с цел идентификация и потвърждаване на сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер:

*** и следния имейл: Tribal3r0to@gmail com. Активиращият код е 2466.

Договорът е оформен надлежно съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ. Поддържа, че заемната сума от 1 000 лв. е усвоена от длъжника чрез превод по сметка на кредитополучателя при "Easypay". Уговорената между страните договорна лихва е в размер на 40,15 %.

Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1000 лв. е дължимо на 6 вноски, първите 5 от които в размер на 166.67 лв. и 6-та последна вноска в размер на 166.65 лв. за периода 14.10.2023г. — 12.03.2024г.. Няма плащания за главницата. Цялото вземане е падежирало преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ответникът , чрез назначен от съда особен представител, е представил писмен отговор, с който настоява за отхвърляне на предявените искове в цялост. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът предявява насрещен иск за установяване нищожността на процесния договор за кредит. Оспорва се сключването на договор за кредит с описано в исковата молба съдържание.

Сочи се, че лицето заявил кредит не е идентично на лицето, представящо се за С. М. с ЕГН ********** . Оспорва се сумата от 1000 лева реално да е предадена в заем на ответника. Навеждат се твърдения, че процесният договор е нищожен, като всички негови клаузи противоречат на закона и морала, в т.ч. и клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение.В допълнение се сочи, че договорът за кредит и общите условия към него не са изпълнени с изискуемия по закон шрифт "Times new roman", размер 12.

Ищецът и ответник по насрещния иск оспорва насрещната искова молба като недопустима и неоснователна, като твърди, че искът е предявен от нелегитимиран субект - особен представител на кредитополучателя. Оспорват се всички доводи за недействителност на договора за кредит, като се сочи, че в случая неустойка не се претендира, както и че договорът е сключен от разстояние, поради което не е приложимо изискването за шрифт "Times new roman", размер 12.Навеждат се и твърдения за злоупотреба с процесуални права. В обобщение се настоява за прекратяване на производството по насрещния иск, а в условията на евентуалност за отхвърлянето му.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и 2 доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. №1671 по описа за 2024 г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 04.06.2024 г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът С. М. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Д., жк „***” №***, вх.****, ет.***, ап.***, в качеството на кредитополучател по договор за предоставяне на кредит от разстояние №454009/14.09.2023г., сключен между длъжника и заявителя, да заплати на кредитора „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седА.ще и адрес на управление: гр.София, ***, партер, представлявано от управителя Б. И. Н., сумите от: 1000.00 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №454009/14.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 115.41 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 14.09.2023г. до 12.03.2024г., 27.96 лв. – лихва за забава за периода от 12.03.2024г. до 23.05.2024г., както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК .

С разпореждане от 12.09.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 27.09.2024 г. Исковата молба е подадена на дата 03.10.2024 г., при изтичащ срок 28.10.2024г. , поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са след успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК , в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 415, ал. 4 от ГПК, след указание на съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК .

Насрещният иск е с правна квА.фикация чл. 26, ал.1, предл 3 от ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: нА.чие на вА.дно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, размера на претендираната главница и договорна лихва, изпадане на длъжника в забава и началната дата на същата.

По иска по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжниците в забава, в условията на пълно и главно доказване.

Ответникът следва да докаже нА.чието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства .

Като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.

В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с 3 потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни освен ако не са уговорени индивидуално, като в А.нея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.

Между страните на 14.09.2024 г. е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 454009, по силата на който на ответника, в качеството на заемател, е предоставен от страна на „Изи Финанс“ ЕООД заем в размер на 1000 лева, при ГЛП от 40,15 % и ГПР 48,44 %., с краен падеж 12.03.2024г.

Сумата е предоставена на ответника чрез платежната система на "ИЗИПЕЙ" АД, за което е издадена разписка № 0700019779950701/14.09.2023г. В чл. 3 от Договора е уговорено, че в срок до пет дни потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или две физически лица - поръчители, като при неизпълнение на това задължение, потребителят дължи неустойка в размер на 443,76 лв. Падежът и размерът на вноските са посочени в погасителния план по чл. 4, ал. 3 от Договора. В договора за кредит в ал. 3 е посочено, че независимо от предходното, размерът на неустойката не може да надвишава ½ от размера на главницата по ДПК, а в случай, че в даден договор е уговорена по - висока, то тя следва да се счита уговорена на ½ от главницата.

В договора е инкорпориран погасителен план с и без неустойка. При представяне на обезпечение ответникът е следвало да върне сумата на 6 вноски – 5 с размер от 166,67 лева и последна изравнителна – 166,65 лв., вкл. главница и лихва. При непредставяне на обезпечение по чл. 3 от договора – към всяка от месечните вноски е дължима и неустойка в размер на по 73,96 лева.

Съдът намира за основателен единствено предявения иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лв., главница по Договор за Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 4

454009/14.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.