Решение № 1019 от 26.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1870/2026
- Вид
- Решение № 1019
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 105, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 1, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Правилник за прилагане на” и
РЕШЕНИЕ
№ 1019 гр. Бургас, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120201870 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. А. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 26-4058-****** от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР - Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на жалбоподателката на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 49,99 лева/25,56 евро и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева/102,26 евро.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
За административнонаказващия орган, редовно уведомен, представител не се явява, като съпроводителното жалбата писмо изразява становище наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 15:10 часа жалбоподателката управлявала в гр.
Бургас, по бул. „С.С.“ до *** с посока на движение към бул. „Н.П.“ лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № *******. Автомобилът бил спрян за извършване на проверка от полицейски служители на сектор „СПС“ към ОД 1 на МВР - Бургас, в това число и свидетелят А. Б. на длъжност старши полицай. Полицейските служители измерили светлопропускливостта на стъклата с техническо средство фотометър „Транспи-1“ с фабричен № ****.
При извършване на проверката се установило, че предните странични стъкла на автомобила са с ограничена видимост, а именно с 3 % светлопропускливост, вследствие на допълнително поставено затъмнително фолио. Свидетелят Б. съставил срещу жалбоподателката АУАН за това, че стъклата са били с ограничена видимост, както и че е било нарушено качеството им при натрошаване, парченцата от счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален - нарушения по чл. 105, ал. 1 ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Впоследствие на ******** г. било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля Б. са логични, последователни, обективни и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
В изпратената до съда преписка не се съдържат доказателства за датата на връчване на НП, поради което съдът приема, че жалбата е била депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.
По нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В чл. 1, ал. 2 от ЗДвП е регламентирана целта на закона, както и обществените отношения, които се охраняват с постигането на тази цел, а именно опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, 2 да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Т.е. въведените от законодателя забрани и изисквания към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, отворени за обществено ползване са насочени към защита на изведените от законодателя ценности живота и здравето на участниците в движението. Безспорно, забранявайки да се ограничава видимостта на водача към пътя през челното, задното и страничните стъкла на автомобила е мярка, целяща безопасността на движението, тъй като при намалена видимост е налице реална заплаха водачът да не възприеме случващото се на пътя и да допусне настъпване на ПТП.
Според настоящия състав няма съмнение, че забраната за намаляване на прозрачността на стъклата, също е насочена към недопускане ограничаване на видимостта на водача, тъй като имайки предвид целите на ЗДвП, посочени погоре, това изискване категорично е въведено за да се избегне поведението на водача на такъв автомобил (с намалена прозрачност на стъклата) да причини ПТП, или да не може да съобрази действията си с възникнала опасност за настъпване на ПТП по вина на друг участник в движението. Именно по тази причина законодателят е забранил намаляване на прозрачността на конкретно изброените стъкла на автомобила, които осигуряват видимостта на водача предно, задно и предни странични. Т.е. според съда намалената прозрачност на стъклата неизменно води и до намалена видимост през тях на водача, което е предпоставка за настъпване на инциденти, застрашаващи живота и здравето на участниците в движението или тяхно имущество.
В случая от събраните по делото доказателства - писмени и гласни, се установява, че на ******** г. жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 “ с рег. № *******, с допълнително поставено затъмнително фолио на предните странични стъкла на автомобила. От доказателствата по делото се установява, че след измерване с техническо средство на светлопропускливостта на предните странични стъкла те са с ограничена видимост, а именно с 3 % светлопропускливост. В чл. 105, ал. 3 ЗДвП е допуснато от законодателя изключение на забраната по ал. 1 на същата норма, а именно намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
В посоченото правило в Приложение 21, Разпоредби за монтажа на безопасни стъкла на превозни средства, в т. 4.1.1 е предвидено, че нормалната светлопропускливост на предните стъкла трябва да бъде не по-малка от 70 %.
След като в конкретната хипотеза е било установено от контролния орган, че предните странични огледала са били с намалена видимост, а именно 3 % светлопропускливост на предните стъкла на автомобила на жалбоподателката, което не съответства на изискването от 70 %, следователно не е било спазено Правило № 43 на ИКЕ на ООН при поставяне допълнително фолио на стъклата на автомобила. По делото не е представен документ от техническа служба, че намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила на жалбоподателката е в границите на стойностите на Правило № 43 на ИКЕ на ООН.
3
От показанията на свидетеля Б. се установява, че светлопропускливостта на предните странични стъкла на процесния автомобил, върху които е имало допълнително залепено фолио е била измерена с техническо средство Фотометър „Транспи-1“. Не се споделя от настоящия съдебен състав възражението на жалбоподателката за неизправност на техническото средство.
В преписката е приложено писмено доказателство - протокол от последваща проверка № 001/22.01.2026 г. (л. 10 от делото), което удостоверява техническата годност на процесното техническо средство Фотометър „Транспи-1“ с фабр. № ****. При така установеното по делото съдът приема, че при извършеното от свидетеля Б. измерване на пропускливостта на предните стъкла на процесния автомобил, не е било допуснато нарушение на процедурата. Било е използвано годно техническо средство, което съответства на изискванията на БИМ ГД „НЦМ“. Видно от писмено доказателство протокол (л. 11 от делото) свидетелят Б., който е извършил замерването е бил запознат с ръководство на потребителя, техническите характеристики и принцип на работа на устройството за измерване на прозрачността на стъклата на МПС. Ето защо съдът приема измереният резултат от 3 % пропускливост на предните странични стъкла на автомобила за точен и достоверен. След като не е съобразил изискванията на Правило № 43 на ИКЕ на ООН при намаляване на прозрачността на предните стъкла на автомобила, което е довело и до ограничаване на видимостта на водача, жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП.
За извършеното нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП, на жалбоподателката е било наложено наказание „глоба“ в размер на 49,99 лева/25,56 евро при правилното приложения на относимата санкционна норма от АНО.
По нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Видно от съдържанието на нормата на чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, законодателят е предвидил множество повреди и неизправности, групирани в 12 точки, които определят МПС като неизправно. В случая от обстоятелствената част на АУАН и НП, потвърдена по делото от събраните доказателства, полицейските служители са установили при извършване на проверката, че на предните странични стъкла на автомобила на жалбоподателката е било залепено допълнително фолио. По делото не са били ангажирани доказателства от жалбоподателката, които да установяват, че поставеното допълнително затъмнително фолио отговаря на стандартните изисквания на Правило № 43 на ИКЕ на ООН. Съгласно т. 6. 1 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. В т. 6. 2 се посочва, че материалите за безопасно 4 остъкляване трябва да бъдат и достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В настоящото производство жалбоподателката не е доказала, че поставеното допълнително фолио на управлявания от нея автомобил е било съобразено с предписанията на Правило № 43 на ИКЕ на ООН. Следователно автомобилът е технически неизправен по смисъла на чл.
10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на изискванията за безопасно остъкляване съгласно стандартизационните документи, което нарушава качеството на стъклата при натрошаване, рискът от нараняване от парченцата да е минимален. Този вид техническа неизправност е определена като значителна в т. 3.2, б. „б“ от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните технически прегледи за техническата изправност на МПС. В този смисъл е Решение № 246/18.01.2023 г. по к.а.н.д. № 255/2022 г. на Административен съд - Сливен.
След като на ******** г. жалбоподателката е управлявала технически неизправен автомобил, същата е осъществила състав на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
При така установеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, АНО е приложил относимата санкционна норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и на жалбоподателката е било наложено наказание „глоба“ от 200 лева/102.26 евро, който размер е фиксиран от законодателя и не подлежи на изменение.