Решение № 4911 от 25.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4911 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20221100504031 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20213414/18.11.2021г. по гр.д. № 15994 по описа за 2016г. н а Софийски районен съд, 38-ми състав е признато за установено по отношение на Е. Т. Д., ЕГН *******, М. Д. Д., ЕГН ********** и И. Х. И., ЕГН ********** всички с адрес: гр. София, ж.к. *******, че Й.И. Х.а, ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. „*******, И. К. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* ******* и В. К. Н. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Бояна, ул. „******* всички със съдебен адрес: адв. Л. К., гр. София, ул. „******* са собственици на реална част , попадаща в имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, район Овча купел, в.з. Люлин, представляващ УПИ III-208, кв. 4 по плана на ви лна зона „Люлин Горна баня“, целият с площ от 831 кв.м. , която реална част съставлява поземлен имот /бивша ливада/ с площ от 0,747 дка с № 6057 по кадастралния план от 1958г., находящ се в землището на Горна баня, местност „При тополите“, заключена между точки А, 6, 5, 4, 3, Е, Г, Д, А със зЕ. защриховка съгласно изготвена комбинирана скица към заключението 1 по съдебно-техническата експертиза, лист 269 от делото на СРС, неразделна част от решението , като Е. Т. Д., ЕГН *******, М. Д. Д., ЕГН ********** и И. Х. И., ЕГН ********** всички с адрес: гр. София, ж.к. ******* са осъдени да заплатят на Й.И. Х.а, ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. „*******, И. К. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* ******* и В. К. Н. , ЕГН ********** на основание на основание на чл. 78, ал.

3 от ГПК сумата от 2609,91лв. , представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх.№ 25178383/20.12.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 14.12.2021г. от ответниците по исковете – Е. Т. Д., ЕГН *******, М. Д. Д., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са, че неправилно било прието от районния съд, че Решението № 156/02.06.2008г.легитимирало ищците като собственици на имота. Това било решение по чл. 18 ж от ППЗСПЗЗ и за да бъде довършен фактическия му състав и да породи същото правни последици било нужно да е придружено със скица и удостоверение по чл. 13, ал. 3 и ал. 5 от и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, издадени от техническия отдел на общината, а такива не били представени по делото. Приложенията към техническата експертиза представени от вещото лице не можели да се ценят като такива, защото вещото лице не можело да представя доказателства по делото. Отделно представените от вещото лице скица нямали дата и номер, печат, поставената бланкетно 2002г. не била възможна, защото решението на ОСЗ било от 2006г.

, тази скица не индивидуализирала имота-дали и доколко е застроен, каква част се възстановява и на кого. В скицата освен наследодателят на ищците бил посочен и брат му – П.Н., което потвърждавало тезата им, че имотът не бил поделен реално и не било ясно дали тази част от имота се следва на К. или на брат му П.. Удостоверението по чл. 13 , ал. 5 от ППЗСПЗЗ сочело скица, която не била представена по делото. Претендирали са разноски.

Приложените към заключението по техническата експертиза заповеди били взаимоизключващи се, не ставало ясно коя от тях и на какво основание е приложима, сочели различни имоти и площите им, като заповедта от 2009г. сочела, че процесния имот е застроен. Вещото лице посочило, че не му било 2 представено удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ, но районният съд приел обратното, без да излага мотиви. Не била спазена процедурата по чл.

18Г, чл. 18Д и чл. 18 е от ППЗСПЗЗ , поради което и решението № 156 не било постановено съобразно чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 18 ж от ППЗСПЗЗ. В имота имало построена от И. И. законна сграда, за същата имало надлежни строителни книжа. Обстоятелството, че сградата била построена след 1991г. не обосновавало извод, че няма пречки по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ , защото съгласно тази разпоредба и ако има отстъпено право на строеж и строежът е започнал преди 01.03.1991г. Неправилно районният съд не взел предвид писмото от главния архитект на „******* РНС“ № 4683/30.09.1970г. , издадено на името на д-р Д. за строеж на вила в парцел III, кв. 4, в.з.

„Люлин“ ведно с виза за проучване и проектиране на гърба на писмото. В имота имало постройки още в началото на 70-те години на 20-ти век, за което били събрани и гласни доказателства, като тази постройка била реновирана със строителни книжа, приети по делото. Имотът не бил индивидуализиран.

Делбеният протокол сочел, че в дял на наследодателя на ищците бил поставен ½ ид.ч. от ливада, м. „При тополите“ с площ от 2 дка. Реална делба нямало и така не било възможно да се установи безспорно къде са 1 дка от тях, посочените съседи не съответствали на тези, посочени в решението на ОСЗ. В този смисъл било и заключение по експертиза по административното дело.

Съдът следвало да упражни косвен контрол по реда на чл. 17 от ГПК по отношение на решението на ОСЗ. В решението на ОСЗ като съседен на имота се посочвал самия имот, ако това било техническа грешка, то тя следвало да бъде отстранена по съответния ред, а доказателства за същото не били представени. Така процесният имот не бил надлежно индивидуализиран.

Въззивниците били закупили имота, имали нотариален акт за сделката, той бил годен да ги направи собственици. Така дори да се приеме, че не бил законно застроен, то валидната сделка на въззивниците била друга пречка за реституцията на имота. Решение № 156 на ОСЗ сочело, че се постановява на основание на чл. 18ж и чл. 18з от ППЗСПЗЗ, което означавало, че дали в имота е изградена сграда било без значение. Разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в редакцията към ДВ бр. 122/19.12.1997г. разрешавала колизията между права на бившите собственици на имоти, включени в ТКЗС и лицата, на които тези имоти са продадени, като се зачитат правата на приобретателите. Изключението по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ било едно от 3 изключенията на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Не било доказано ищците да са провели успешно иск по § 4 и по ПЗР на ЗСПЗЗ, а същото било необхоД., за да се признаят правата им по предявения по делото установителен иск.

Неправилно било прието от СРС, че придобивната давност била 10 години, вместо кратката такава от 5 години. Отделно ответниците владеели имота от покупката му 05.02.1969г.от д-р Д.- съпруг на Е., до продажбата му на 12.11.1999г., като към своята придобивна давност присъединявали тази на И.

И. , който на 22.03.2011г. го продал на Е. Д.. През този период те се грижели за имота, застроили го, облагородили двора, садили овощни дървета, явно и необезпокоявано го владели, оградили го, плащали данъци и такси.

Владението било добросъвестно като придобито на основание на сделка , придобивната давност започнала да тече на 21.11.1997, тоест повече от 19 години преди подаването на исковата молба. Нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ въвеждала специална хипотеза на прекъсване на придобивната давност, имала ретроактивно действие, защото заличавала изтеклата до този момент давност В тази хипотеза съгласно ТР № 10/05.12.2012г. ако заличената давност била 5 годишна и е започнала да тече при наличието на правно основание, годно да направи владелеца собственик, то и новата давност , която започвала да тече след 21.11.1997г. била 5 годишна. В случая територията била урбанизирана, имотът попадал във вилна зона още от 1960г., при продажбата му през 1969г. имал статут на самостоятелен имот, така той не бил земеделска земя и не бил обобществяван. Така нямало пречка придобивна давност да тече преди Решение № 156 /02.06.2008г. на ОСЗ. М.

Д. бил продал имота на И. И. и иск срещу него бил недопустим. Преди да бъде постановено процесното решение на ОЗС имало друго решение на

ОСЗ, с което било отказано възстановяването на собствеността му на ищците поради това, че имот не бил внасян в ТКЗС. Това решение било получено от К. Н., нямало данни да е обжалвано. Заповедта, въз основа на която било издадено удостоверението по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, била нищожна признание за което имало в жалбата на К. Н.. Заповед № 319 била от 12.11.2009г. и получена от К. Н. на 26.11.2009г., не ставало ясно как Решение на ОСЗ е влязло в сила на 02.07.2008г., след като то било издадено въз основа на тази заповед. Преписката от ОСЗ била непълна. Претендирали са разноски.

Въззиваемите – ищци Й. И. Х.а, ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв.

Горна баня, ул. „*******, И. К. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

4

„******* ******* и В. К. Н. , ЕГН ********** са оспорили жалбата.

Придобили собствеността върху имота на основание на реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство. Решението на ОСЗ било законосъобразно и възстановявало правата им върху имота Правилно било прието от СРС, че правата на праводателя на ответниците произтичат от продажба с ТКЗС, а не от замяна по реда на ЗТСП /отм/, поради което и неприложим бил чл. 18з от ППЗСПЗЗ. Само сделката от 1969г. била преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, останалите две били след 1991г. Установило се, че към 1991г. имотът не е бил застроен, постройка била изградена едва през 2001г. по издаденото разрешение за строеж и констативен протокол, приети по делото. Така правилно било прието от СРС, че няма пречки за реституция по ЗСПЗЗ.

Правилно било прието от СРС, че срокът на придобивната давност е 10 години, дори ако добросъвестното владение било установено 27.11.1997г., защото в тези случаи владението придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е установено при условията на чл. 70 , ал.1 от ЗС Придобивната давност съгласно чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ започвала да тече от 22.11.1997г. По отношение на неприключили процедури по ЗСПЗЗ давността започва да тече от издаване на реституционното решение по ЗСПЗЗ, защото едва от този момент е възможна защита на правоимащото лице. Така по отношение на тях придобивна давност на въззивниците можела да започна да тече едва от 02.07.2008г. Претендирали са разноски.

2. въззивна жалба вх.№ по регистъра на СРС, от ответника по исковете И. Х. И., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че неправилно било прието от СРС , че не може да обсъжда възражения за липса на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците и възстановения имот, невъзможност за обобществяване на ½ ид.ч. от ливада, пречки за възстановяване поради неземеделски характер на имота и невъзможност за земеделска реституция и др. С ТР № 5/2013г. била призната възможността за косвен контрол по чл.

17, ал.2 от ГПК на реституционното решение по ЗСПЗЗ за валидността му и за материалната му законосъобразност, като следва да се прецени и материалната компетентност на ОСЗ. Липсата на несъмненост , че възстановеният имот е бил притежаван от наследодателя на ищците водело до 5 нищожност на постановеното решение на ОСЗ поради издаването му от некомпетентен орган, защото само за действително притежаваните преди обобществяването имоти ОСЗ можело да постанови възстановяване на собствеността, в който смисъл било Решение № 93/07.06.2013г. на ВКС по дело № 883/2012г. СРС ценил само решението на ОСЗ и заключението по техническата експертиза и то безкритично, като не обсъдил останалия събран доказателствен материал. Заявеният имот не бил индивидуализиран. В разписния лист за имот 57 като собственик бил посочен М. С. „ТКЗС?“, въпросителният знак доказвал, че още към 1960г. имало съмнение дали имотът изобщо е обобществен. Делбеният протокол от 1948г. Сочел, че наследодателят на ищците получавал ½ ид.ч. от ливада от 2 дка, нямало реална делба , поради което не било възможно от наследодателя на ищците да е обобществен 1 дка ливада в м. „Тополите“ в ТКСЗ по Примерния устав на ТКЗС. Този имот не бил със земеделски характер към обобществяването му, имот пл. № 57 се установило , че по кадастралния план от 1960г. бил във вилна зона, в нотариалния акт от 1969г. Изрично било посочено, че този имот е в урбанизирана територия, регулиран и за него имало обособен парцел. Не били приети скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ, това водело до нищожност на решението на ОСЗ. Приложенията към техническата експертиза не били доказателства по делото, а и те не удостоверявали наличието на такива удостоверение и скица. Скицата нямала дата, номер, подпис за заверил, посочената година била 2002г. , а решението на ОСЗ сочело че се издава на основание на друга скица- от 13.06.2005г., но такава не била констатирана от вещото лице и не била приета по делото. Скицата от 2002г. не съдържала отразяване дали имот е застроен и доколко, на кого каква част се възстановява. Скицата от 2002г. като правоимащ сочел и братът на наследодателя на ищците, което отново сочело, че ливадата реално не била подЕ. между двамата братя К. и П.Н.и. Заповедите на кмета на район Овча купел от 2002г. , от 2005г. и от 2009г. си противоречали, сочели имоти с различни номера, ако се приемело че заповедта от 2009г. финализира процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ нямало как година по-рано да е постановено реституционното решение в полза на ищците. Такова решение сочело процесния имот, както и че негов съсед е процесния имот, което било невъзможно. Неустановено било по делото как имот № 6057 се е трансформирал в имоти №№ 6057 А, 6057 Б, 6057 В. В нотариалният акт от 6