Решение № 4112 от 21.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4112 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100510836 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20045028/28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 12460/21 г. по описа на СРС, 178 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, че ответникът Н. И. С. дължи на Българска федерация на силовите атлети „А.м.“ сумата в размер на 9500 лв., представляваща неотчетена и непредадена на ищеца сума, изтеглена от ответницата на 15.07.2013 г., по силата на неформален договор за поръчка с изрично издадено в нейна полза пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3867 от 31.10.2012 г. на нотариус Д.Н. с рег. № 609 на Нотариалната камара, която не е била отчетена на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.04.2018 г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 25852/18 г. по описа на СРС, I I ГО, 178 състав. С решението Н. И. С. е осъдена да заплати на Българска федерация на силовите атлети „А.м.“ на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1680 лв. – разноски в производството, от 1 които – 1325 лв. – разноски в заповедното производство и 355 лв. – разноски в исковото производство.

Подадена е въззивна жалба от Н. И. С. срещу решение № 20045028/28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 12460/21 г. по описа на СРС, 178 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че не е установено по делото, че процесната сума е лична на ответницата, е неправилен, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че преди ответницата да внесе лични средства по процесната сметка, в нея не е имало никакви други суми. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е ценил показанията на св. К. при условията на чл.

172 ГПК. Поддържа, че от показанията на св. К. се установява, че ответницата е организирала състезания от името на сдружението на силовите атлети, както и че е заплащала всички разходи по провеждането му – „пътни разходи, работници, всичко останало“. Счита, че поисканата и присъдена сума в размер на 9500 лв. не кореспондира със сумата, изтеглена от банковата сметка на ищцовото дружество – 9000 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемият - Българска федерация на силовите атлети „А.м.“ не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът Българска федерация на силовите атлети „А.м.“ твърди, че е сключил с ответницата Н. И. С. устен договор за поръчка и я упълномощил с нотариално заверено пълномощно с рег. № 3867/31.10.2012 г. на нотариус с рег. № 609 на НК да представлява федерацията и да тегли средства от сметката му. Посочва, че в изпълнение на уговорката на 15.07.2013 г. ответницата е изтеглила в кръга на упълномощаването сумата в размер на 9500 лв. от сметка на дружеството. Твърди, че посочената сума не е била 2 отчетена и предадена на представител на ищеца, а е била изцяло усвоена от ответницата без тя да има право на това. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 25852/18 г. по описа на СРС, по което е била издадена заповед за изпълнение за заплащане на процесната сума, както и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесната сума.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 9500 лв., представляваща неотчетена и непредадена, изтеглена от ответницата на 15.07.2013 г. по силата на неформален договор за поръчка с изрично издадено в нейна полза пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3867/31.10.2012 г. на нотариус с рег. № 609 на НК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.04.2018 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответницата Н. И. С. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че между страните по делото не е налице правоотношение по договор за поръчка и упражняването на представителната власт по пълномощното не представлява конклудентно действие за приемане на предложение за сключване на такъв устен договор. Счита, че изтеглянето на процесната сума е осъществено в кръга на даденото й пълномощно, както и че с упълномощаването не е възникнало мандатно правоотношение между страните и правилата на договора за мандат не намират приложение, в т. ч. че не е имала задължение за отчитане на средствата. Твърди, че изтеглените парични средства в размер на 9500 лв. са нейна лична собственост. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

От представения заверен препис от решение № 140/16.01.2007 г. по ф. д. № 1258/2000 г. по описа на ОС – Благоевград се установява, че в регистър 5 на юридическите лица с нестопанска цел, том /стр. 1/ 175, парт. № 35 по партидата на Сдружение с обществено – полезна дейност „Българска федерация на силовите атлети – А.м.“ е вписан нов състав на управителния съвет, както и че сдружението се представлява от Председателя на УС – М. Й.

Й..

3

От представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3867/31.10.2012 г. на нотариус с рег. № 609 на НК се установява, че М. Й. Й., в качеството на представител на сдружение с обществено – полезна дейност с фирма „Българска федерация на силовите атлети – А.м.“, е упълномощил Н. И. С. – Й.а с правото да представлява сдружението пред Централна кооперативна банка, като тегли и внася суми в неограничен размер по сметка с IBAN: ****, както и да извършва всякакви действия, сделки, прехвърляния и всякакви други операции, без ограничение, по посочената сметка, както и да ги преобразува и закрива, да приема и извършва плащания в границите на наличните по сметките суми, да нарежда и получава плащания, да осребрява всякакви видове чекове, издадени на приносител, и да се разпорежда със сумите по сметките, да получава информация, разпечатки и извлечения от сметките, както и да ги преоформя.

От представеното по делото извлечение от банкова сметка на сдружение БФСА „А.м.“ с IBAN: **** се установява, че ответницата е извършвала тегления и внасяния на суми по посочената банкова сметка.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че на 15.07.2013 г. ответницата Н. С. е изтеглила от банковата сметка на ищеца БФСА „А.м.“ сумата от 9500 лв., за което правно действие е имала изрично пълномощно, както и че изтеглената на 15.07.2013 г. сума от ответницата от банковата сметка на БФСА „А.м.“ не е била отчетена на ищеца.

За установяване на произхода на средствата в размер на 9500 лв., депозирани от ответницата по банковата сметка на ищеца, за какво е изразходвана изтеглената сума от ответницата, както и дали ищецът е уведомен за разходването им, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. И.К.И..

От показанията на св. И. се установява, че познава ответницата и бившия й мъж М. Й., тъй като са били приятелски семейства. Посочва, че през 2013 г.

Н. е организирала състезания от името на сдружението „А.м.“, и че я придружвал на състезания през лятото в гр. София и гр. Кюстендил, за да може да я сменя като шофьор при пътуването. Посочва, че ответницата е плащала за пътните разходи, за работниците и „всичко останало“, както и че не виждал разписки за платените от ответницата суми. Заявява, че му е 4 известно от ответницата, че средствата за организиране на състезанията са били лични нейни средства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че по сключен между страните договор за поръчка ответницата е получила от името на ищеца и за негова сметка сума в твърдяния размер със задължение да я разходва съобразно уговореното или да я отчете. В тежест на ответницата е да докаже или погасяване на дълга, или наличието на основание за задържане на процесната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.

Договорът за поръчка е неформален и за да е налице такъв договор, е достатъчно страните да са постигнали съгласие за съществените му елементи.

С решение № 338/11.01.2016 г. по гр. д. № 1729/15 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е разяснено, че „договорното представителство поражда, както вътрешни отношения между представляван и представител, така и външни отношения между представлявания и третото лице /при пряко представителство/ или между представителя и третото лице 5

/при косвено представителство/. При цялата условност на разделението, вътрешните отношения включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е, или да не е съпроводено от договор за поръчка /или друго правоотношение, от което произтича овластяването/.

Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение /действия и бездействия/ чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия и осъществените бездействия. Ако страните не са обвързани от договор за поръчка /или друго правоотношение, от което произтича овластяването/, за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т. ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт. Когато пълномощието е за извършване на действия или комплекс от действия и бездействия, отношенията между представляван и представител се уреждат само от овластителната сделка, докато представителят бездейства – преди овластяването не е имал и след овластяването няма поведение, което показва воля да поеме задължението да осъществи представителната власт.

Упражни ли представителната си власт /преди прекратяване на пълномощието/, пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат /със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието/, доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя. /Упълномощаването не е предложение за сключване на договор за мандат, а правна сделка със собствени последици. За да породи действие, упълномощаването не се нуждае от приемане, а когато се нуждае от получаване, то може да бъде „оттеглено” без ограничения, както и да бъде „прието” частично – само за някои от действията. Упълномощаването обаче може да е конклудентно действие, с което се приема предложение за сключване на договор за мандат/. Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил и т. н.“. В решението е посочено също така, че „когато представителят получава нещо от името на представлявания, трето лице дава на основание външните отношения с представлявания, а пълномощникът получава на основание вътрешните 6 отношения с представлявания. Пълномощникът получава на правно основание, но това основание е договор за поръчка, сключването и съдържанието на който се доказва от волята, манифестирана чрез поведението, свързано с упълномощаването, което може да е изрично, конклудентно или мълчаливо