Решение № 72 от 12.03.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. гр. Димитровград, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610101977 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между В. Т. Г., ЕГН ********** и „Сити Кеш" ООД, ЕИК *** е сключен договор за кредит №1253221 с главница 750 лв. и период от 17 месеца.

На 02.12.2025 г. ищецът е упражнил правата си по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК като е отправил искане към кредитора да му бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем.

Ответното дружество е изпратило извлечение, приложено към настоящата молба, от което са видни претендираните от ищцата суми.

В случая ответното дружество признава, че ищецът е заплатил до момента сума в общ размер на 807 лв. и претендира допълнителни 370.53 лв. по процесния кредит.

Сочи, че в договора за кредит кредиторът е включил клауза с която кредитополучателят се задължава да предостави в изключително кратък срок практически невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител, ползващ се от услугите на т. нар. „бързи кредити“, а именно – банкова 1 гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия. В резултат, при непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислява неустойка в огромни размери, която макар и именувана неустойка е по същество скрита възнаградителна лихва.

Твърди, че тази клауза е нищожно, тъй като неустойката не е включена в ГПР.

Счита, че сумата от 57 лв. от общо платените 807 лв. е платена при изначална липса на основание предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди „Сити Кеш" ООД, ЕИК *** да заплати на В. Т. Г., ЕГН ********** платените при изначална липса на основание 29,14 евро /57 лева/ предвид недействителността на сключения между тях Договор за кредит №1253221.

Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество ,,СИТИ КЕШ“ ООД е подало писмен отговор, с който оспорва исковете по изложените по-долу съображения:

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните. И в случая е договорена под отлагателно условие – чл. 2 от Споразумението, сключено между страните.

Между страните изрично и детайлно е уговорено при какви конкретни обстоятелства и в кой конкретен момент потребителят ще дължи неустойка.

Страните са се споразумели, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя в 6-дневен срок от 2 сключване на договора, ще бъде дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение.

В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: - след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение; - само в случай че заемополучателят не е предоставил обезпечение; - и при наличие на непогасено и активно задължение към кредитодателя.

Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр,

Признава получаването на сумата. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Претендира разноски.

В становище е направено възражение по чл. 78. ал. 5 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и видно от представения по делото договор за потребителски кредит №1253221 от 24.02.2025 г., сключен между ищцата В. Т.

Г. в качеството на кредитополучател и ,,Сити Кеш‘‘ ООД, в качеството на кредитор, като ответникът е предоставил на ищеца сумата от 750 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 49 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 64 %, със срок на погасяване 17 седмични вноски с размер на погасителната вноска 3 вноски в размер на 7,15 лева и 14 вноски в размер на 57,48 лева и посочена в договора обща сума за връщане 826,17 лева.

Договорът е с крайна падежна дата 23.06.2025 г.

В чл. 6 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от шест дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение: поръчител, който да отговаря на посочените условия.

3

В чл. 1 и 7, ал. 5 от договора кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора неустойка в размер на 312,83 лева. Кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 312.83 лева, дължима в пълен размер от денят след изтичане на уговореният между страните срок за предоставяне на обезпечение.

По делото е представен и погасителен план към договора за паричен заем, видно от който всяка една от погасителните вноски е с различен размер, посочен в плана и включваща главница, лихва и неустойка.

По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителски кредити.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Ответникът "Сити Кеш‘‘ ООД, представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В този случай е безспорно, че процесния договор за паричен заем попада в дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и чл. 143- чл.148 ЗЗП.

Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит са изброени в чл. 22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо същият да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал.

2 ЗПК.

В исковата молба е направено главно възражение за недействителност на процесния договор за паричен заем поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл. 19, 4 ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Действително е налице противоречива съдебна практика относно въпроса – дали за да е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК следва да е посочен годишния процент на разходите по кредита като цифрово изражение и общата сума, дължима от потребителя, както е в случая или следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР към ЗПК, който се включва. Настоящият съдебен състав счита, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не следва извода, че всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва в ГПР. Вече когато в хода на производството се установи, че неправилно е посочен този процент и че в него не са били включени разходи, които е следвало да бъдат включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая следва да се преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22 ЗПК или на клаузата, с която е уговорен ГПР – чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор, че се дължи неустойка в размер на 312,83 лева, поради това че в 6-дневен срок от подписването му потребителят не е представил на кредитора обезпечение, е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение, от което пряко обаче не произтичат никакви вреди за кредитора.

Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнението на това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели 5 само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузите, с които е уговорена са нищожни, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Изложеното от съда е в унисон с Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители или банкова гаранция или непредставяне на документ, удостоверяващ доходите на потребителя, т.е. неговата платежоспособност, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до 6 допълнително увеличаване на размера на задълженията. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се провери това, респ. да се поиска обезпечение и след това да се да отпусне кредита, която практика би съответствала на изискванията на Директивата.