Решение № 899 от 25.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Пловдив , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330200863 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 819/04.11.2020 г. на ** на „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на Г.Д. П. с ЕГН **********, с адрес ** на основание чл. 30, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред /Наредбата/ е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата.

Жалбоподателят чрез процесуалния му представител моли да се отмени НП.

Възраженията са свързани с липсата на материална компетентност за издаване на актове за установяване на административни нарушения (АУАН) у актосъставителя, така и наказателни постановления от административнонаказващия орган. Оспорва се да е категорично установено авторството на нарушението, предвид лисата на качество на ** на жилището, в което е установено нарушението. Посочва се още, че актът не съдържа правна квалификация на нарушена норма, както и че не са налице безспорни доказателства да е извършено нарушение. В заключение моли процесния случай да се приеме за маловажен и да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата, като се акцентира върху липсата на установеност именно жалбоподателката да е автор на нарушението, предвид и присъствието на други лица на мястото и по време на установяване на нарушението, както и че тя няма връзка с имота. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Община Пловдив чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното. Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по 1 същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът прие следното:

Вечерта на 10 срещу 11.10.2020 г. жалбоподателката П., нейният приятел Д.Г. и приятели, сред които бил и свидетелят А.Н. излезли да се забавляват. По-късно част от тях, включително и тримата посочени по-горе се продължили забавлението в жилището на Г., което се намирало в ** Повечето били употребили алкохол. Слушали музика от безжична тонколона. Н. чул да се позвънява на входната врата, а жалбоподателката излязла от стаята.

На 11.10.2020 г. бил получен сигнал от органите на реда за нарушаване на нощната тишина на ** Около 5:50 ч. пристигнал екип на полицейски служители от Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, сред които бил и С.Ю., **, тъй като вече бил подаден и втори сигнал за нарушение. При пристигането си полицейските служители чули шум от висока музика и забавление от горните етажи на жилищната сграда.

Качили се до жилището, от което идвало музиката и виковете на хора, които се забавлявали. Няколко пъти позвънили и потропали на входната врата на жилището, тъй като от вътре не ги чували. Най-сетне им отворила млада жена, която се представила за домакин. Без да влизат в жилището полицейските служители пристъпили към проверка като отправили покана към нея да намали музиката, тъй като в 6 ч. сутринта не е нормално такова нещо. Жената, която им изглеждала да е употребила алкохол, отвърнала, че та има повод за празнуване. Свидетелят Ю. я поканил отново да намали музиката, като тя отвърнала, че купонът едва започвал. Тогава свидетелят изискал личната й карта и я поканил да слезе до патрулния автомобил. Установил, че това е Г.Д. П., жалбоподателката. Тъй като практиката при такива случаи била да бъдат първо предупреждавани нарушители, Ю. й дал последен шанс да намалят музиката и да не се пристъпва към съставяне на акт, на което жалбоподателката отвърнала, че това не я притеснява. Полицейските служители за целите на проверката не извършили замерване със специализирана техника на нивото на шум.

Затова полицейските служители съставили акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № КТ 036229/11.10.2020 г. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителката. От последната не е постъпило възражение. В акта било отбелязано, че нарушението е свързано з нарушаване на обществения ред за времето от 23 ч. до 08 ч.

За извършеното нарушение било издадено НП, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл. 30, ал. 1 от Наредбата. С постановлението на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН било коригирано, че нарушението е за неспазване на обществения ред за времето от 22 ч. до 08 ч.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С.Ю. актосъставител, и

А.Н., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, разписка за връчване, заповед № 19ОА-1401/18.06.2019 г. и заповед № 19ОА-1407/18.06.2019 г. на Кмета на Община Пловдив.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение посочва, че към момента на установяване на нарушението полицейските служители лично чули силната музика. В подробности посочва лицето, което му се е представило за домакин, проведения с него 2 разговор и начинът, по който се е стигнало до съставяне на АУАН, въпреки предупрежденията му. Неговите показания за наличието на музика, събралите се хора да се забавляват и употребата на алкохол се потвърждават от показанията на свидетеля Н.. По тази причина съдът оцени с доверие показанията и на двамата свидетели, доколкото са непротиворечи си, вътрешно непротиворечиви, подробни, последователни и логични. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелят Н. преди всичко към момента на проверката е бил вече консумирал алкохол, а от друга страна не споменава в показанията дали музиката е била силна или слаба, за да не се даде вяра в тази има част. Единственото, което споделя е, че никой нито е намалял музиката, нито я е увеличавал, а в била за фон.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице съгласно заповед № 19ОА-1401/18.06.2019 г. на Кмета на Община Пловдив и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение, а именно чл. 4, ал. 1 от Наредбата, в която връзка съдът намери възражението от жалбата за неоснователно. Не е ограничено правото на жалбоподателката по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Спазени са изискванията на чл. 40 от ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и жалбоподателката, като й е предявен и та не е отправила своите възражения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съгласно заповед № 19ОА-1407/18.06.2019 г. на Кмета на Община Пловдив, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези

(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за вдигането на шум от домашни дейности и от съседи в жилищните сгради за определеното в нормативните актове време.

Възражението за липса на материална компетентност на актосъставителя и наказващият орган съдът прие за неоснователно предвид представените заповеди на кмета на Община Пловдив и разпоредбата на чл. 25 от Наредбата.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е 3 на становище, че правилно, наказващият орган, е квалифицирал поведението на жалбоподателката като нарушение на посочената разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредбата и правилно е ангажирал отговорността й като субект на административнонаказателното постановление. С посочената разпоредба За осигуряване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите и за осигуряване на подгранични стойности на шум, както и за спазване изискванията на ЗЗШОС в тихите зони и урбанизираните територии на община Пловдив, се забранява вдигането на шум от домашни дейности и от съседи в жилищните сгради от 14.00 ч. до 16.00 ч. и от 22.00 ч. до 08.00 ч., а във вечери, предхождащи почивни дни от 23,00 до 10,00 ч.

Безспорно се установява, че на 11.10.2020 г. в гр. Пловдив на ул. ** при извършена проверка около 5:50 ч. се вдига шум от силна музика извън позволеното за това време. Фактическият състав на нарушението изисква то да е извършено в жилищна сграда, каквато е проверената от полицейските служители. Още с пристигането си те чули шума от пети етаж на сградата, както и забавляващи се хора, така и пред входната врата на жилището. Установява се това да е извън рамките позволени от Наредбата. Така и свидетелят Н. потвърждава, че са слушали музика, макар и да не конкретизира дали е силна или не. Затова съдът намира, че щом полицейските служители са възприели още с идването си музиката, то вдигането на шум от домашни дейности като част от обективната страна на нарушението се установява. Не се изисква от нормативния акт определен праг на този шум, така че да се измерва със технически средства. Това просто не е част от фактическия състав на нарушението. Именно със слушането на силна музика са нарушени условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите.

Независимо, че както актосъставителят, така и наказващият орган неправилно са посочили часовите рамки на задължението по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, съдът намира, че това не представлява нарушение на правилата. Това е въпрос на правоприлагане и правораздаване, като същественото е установения час на нарушението в установените от нормативния акт граници ли е. Конкретното вечерта на 10 срещу 11.10.2020 г. е такава, която е срещу почивен ден, доколкото 11.10.2020 г. е неделен ден.

Следователно забраната важи от 23 ч. до 10 ч. Доколкото се установи, че нарушението е около 5:50 ч., то определено попада във времето, когато е забранено вдигането на шум от домашни дейности. По тези причини и възражението в тази част не се прие.

Относно авторството на нарушението съдът прие, че не се изисква субект на административнонаказателна отговорност да е непременно собственикът на определения имот. Забраната е обща и може да се наложи наказание на всяко лице, което я нарушава. В конкретния случай жалбоподателката се представила на полицейските служители като домакин на жилището, независимо че там живеел нейния приятел. Освен това и свидетелят Н. потвърждава, че тя оставала да спи при приятеля си. Именно като домакин тя следва да се съобразява с осигуряване на спокойствие на останалите живущи в сградата. Или пък да посочи лицето, което е домакин или което извършва нарушението, на органите на реда, за да може да бъде проведена административнонаказателна процедура срещу него. В конкретния случай тя е посочила себе си като това лице, затова и законосъобразно е възприета за субект на нарушението. Освен всичко друго и органите на реда не притежават нормативно предвидени правомощия за конкретното нарушение да установяват собственост върху жилището или правно основание за държането или ползването му, което както е известно е в правомощията единствено на съда. Затова като неоснователно се прие възражението за липсата на установеност на авторството на нарушението.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f753108-a9ae-47c5-91d6-2b731e203e48