Решение № 16501 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16501 гр. С, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110120192 по описа за 2025 година

Предявени са следните искове от В. Н. И., ЕГН: **********, адрес: гр. Г, ул. „О М“ № 24, срещу „К“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ц.

Ш." № 115 Е, ет. 5: по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № ***********/30.10.2023 г. – поради противоречие на закона, а при условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор с неправилно посочев ГПР с оглед неустоечната клауза, която противоречала на закона и добрите нрави, което го заблудило и относно размера на ГЛП, доколкото неустойката представлявала скрита лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете, тъй като неустойката била действителна и не следвало да бъде част от ГПР.

В срока по чл. 131 ГПК са предявени следните насрещни искове от „К“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ц. Ш.“ № 115 Е, ет. 5, срещу В. Н. И., ЕГН: **********, адрес: гр. Г, ул. „О М“ № 24: главен частичен иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1580 лв. – част от главница от 2800 лв. по договор за потребителски кредит № ***********/30.10.2023 г., ведно със законната лихва от 04.12.2025 г. до окончателното изплащане, а при условията на евентуалност; евентуален иск в случай на прогласяване нищожността на процесния договор по чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 1580 лв. – неизплатената част от чистата стойност по договор за потребителски кредит № ***********/30.10.2023 г., ведно със законната лихва от 04.12.2025 г. до окончателното изплащане.

1

Насрещният ищец признава сключването на процесния договор, като претендира с частичен иск главницата, а в случай на прогласяване недействителността на договора - неизплатената част от чистата стойност по процесния договор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете и прави възражение за прихващане с платени суми в съответен размер.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По първоначалните искове на В. И.:

Начинът на съединяване на предявените за съвместно разглеждане искове зависи от естеството на материалните правоотношения, независимо от това как са посочени в исковата молба. Когато се иска една сделка да бъде призната за недействителна на няколко основания в едно производство, съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок, като първо се произнесе по основанията във връзка с несъвместимостта с установения правен ред в страната поради противоречие със закона или заобикалянето му по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, след което да прецени дали са налице пороците, свързани с отделни елементи на сделката, уредени в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При иск за недействителност на сделка, основанието му се определя от твърденията за съответния порок и, когато основанията (правопораждащите юридически факти) са повече от едно, ще е налице обективно съединяване на искове, като то е в евентуалност, независимо от поддържаното от ищеца, и съдът дължи разглеждане в поредност, съответна на естеството на поддържания порок. Нищожната сделка не съществува за правния мир и след като това е признато, няма правен интерес от установяване на същото, но на друго основание. По-тежкият порок изключва по-лекия (Решение № 307 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2024 г., III г. о.; Решение № 50093 от 7.08.2023 г. на ВКС по гр. д.

№ 2529/2022 г., IV г. о.; Решение № 62 от 9.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2055/2021 г., IV г. о.; Решение № 52 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о.;

Решение № 248 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4193/2018 г., IV г. о.; Решение № 226 от 8.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2016 г., III г. о.; Решение № 117 от 31.05. 2016 г. на ВКС по гр. д. № 5673/2015 г., III г. о.). Поради това главен е искът за прогласяване нищожността на процесния договор поради противоречие на закона, а евентуален е искът поради накърняване на добрите нрави независимо от заявеното от ищеца с молба от 22.08.2025 г.

По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, а ответникът – че процесният договор съдържа валидни и равноправни клаузи, както и своите възражения.

С окончателния доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването между страните на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, по който на ищеца е отпуснат заем от 2800 лв.

Съдържанието на сключения между страните договор за потребителски кредит се установява и от приложените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит № ***********/30.10.2023 г., видно от който ответникът „К“ ЕООД се задължил да предостави на ищеца В. Н. И. сумата от 2800 лв., а последният се задължил да върне получената сума, ведно с възнаградителна лихва, при ГПР от 58,30 % и фиксиран ГЛП от 47 %, на 18 бр. месечни вноски, от които 4 бр. вноски от 2 по 109,67 лв. и 14 бр. вноски от по 263,62 лв., съгласно погасителен план, с падеж на първа вноска 30.11.2023 г. и падеж на последна вноска 30.04.2025 г. и обща сума за плащане по кредита в размер на 4129,36 лв.

В чл. 3, ал. 3 от договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени: падеж на вноската; компонентите на погасителната вноска и размерът на всеки от тях; размерът на погасителната вноска без включена неустойка,, като в този случай като общ размер на задълженията по кредита е посочена сумата 4129,36 лв.; както и размерът на погасителната вноска с включена неустойка, като общ размер на задълженията по кредита е посочена сумата 9594 лв. Като общ размер на лихвата е посочена сумата 1329,36 лв., а като общ размер на неустойката - сумата от 5464,64 лв.

В чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено, че кредитополучателят се задължава в срок до 2 (два) дни от сключването на договора да предостави с поне едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период на сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви, или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2 при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не помалко от два пъти минималната работна заплата за страната; 2.3. да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; 2.4. да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласни справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размер на получавания от тях доход.

В чл. 18 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл.

6, ал. 1, вр. ал. 2 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 5464,64 лв.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ответникът е отпуснал на ищеца заем в размер на 2800 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 47 % и годишен процент на разходите от 58,30 %. Главницата в размер на 2800 лв. е била усвоена от ищеца на 30.10.2023г. Установява се, че договорната лихва за периода на заема е била в размер на 1329,36 лв., а уговорената неустойка при непредоставяне на обезпечение от страна на потребителя – в размер на 5464,64 лв. Общо дължимата сума по процесния договор е в размер на 9594 лв., която включва главница в размер на 2800 лв., договорна лихва в размер на 1329,36 лв. и неустойка в размер на 5464,64 лв., платима на 18 бр. погасителни вноски всяка в размер на 533 лв. Вещото лице е установило, че стойността на начислената неустойка не е включена при изчисляване на ГПР, който е посочен в договора, а последният е изчислен единствено на базата на договорната лихва. Експертът е изчислил, че действителният размер на ГПР по процесния договор, като се включи в него и предвидената в договора и включена в погасителния план неустойка, е в размер на 625,77 %, т.е. 9,54 пъти над максималния размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който 3 към датата на сключване на процесния договор бил 65,60 %. От заключението се установява, че по процесния договор са били извършени плащания в общ размер на 1220 лв., както следва: на 08.12.2023 г. сумата от 548 лв., която била отнесена за погасяване на следните задължения: 15 лв. – такса, 423,33 лв. – неустойка и 109,67 лв.

– лихва; на 01.03.2024 г. сумата от 572 лв., която била отнесена за погасяване на следните задължения: 115,33 лв. – такса и 456,67 лв. – неустойка; и на 24.01.2025 г. сумата от 100 лв., която била отнесена за погасяване на такса.

Не е спорно, че ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. При това процесното правоотношение попада в регулационното поле на ЗПК и ЗЗП. В уредбата на потребителските договори са предвидени императивни правила относно съдържащите се в тях неравноправни клаузи. За неравноправния характер на клаузите в потребителски договор, респ. за неговата нищожност, съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК и следва да се произнесе, независимо дали такива възражения за въведени от страните, респективно съдът не е обвързан и от конкретно изложените основания за недействителност на договора или отделни клаузи от него. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 1/ 27.04.2020 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. С оглед гореизложеното съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на ЗПК и ЗЗП, както и съответствието на договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД. При установено несъответствие на договорните клаузи с повелителните законови норми, уреждащи потребителските договори, съдът е задължен да приеме, че уговорките, сключени в нарушение на закона, не са породили правно действие.

Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 5464,64 лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка от договора въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката е в размер над 195 % от отпуснатия заем. С оглед на това, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.