Разпореждане № 301 от 04.09.2025, Окръжен съд - Ловеч

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 301 гр. Л., 04.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20254300200413 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 471 от НПК и е образувано по повод постъпила молба от Република Австрия с молба за личното предаване на С.С. от гр. Л. на формуляр за отговор и предаването на потвърждение за получаване по смисъла на чл. 7, параграф 2 от Конвенция от 1959 г. и чл. 5, параграф 2 от Конвенция 2000.

Съгласно нормата на чл. 471, ал. 1 НПК международна правна помощ по наказателни дела се оказва при условията на сключен международен договор, по който Peпубика България е страна, като това включва и връчване на документи съгласно чл. 471, ал. 2. т. 1 НПК. България и Peпублика Австрия са държави-членки на Европейския съюз и въпросите в областта на взаимопомощ по наказателни дела се регулират от Конвенция, съставена от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за европейския съюз, за взаимопомощ но наказателноправии въпроси между държавите-членки на Европейския съюз, която допълва режима на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправии въпроси от 20.04.1959 г. (ратифицирана със закон от 36-то НС на 27.04.1994 г., в сила за РБ от 15.09.1994 г.) и двата допълнителни протокола към нея.

Съгласно чл. 3, т. 1 от Конвенцията е предвидено помощ да се оказва и по „производства, които са образувани пред административни органи във връзка с деяния, които са наказуеми по националното право на молещата или на замолената държава-членка или и на двете, защото съставляват нарушения на правни норми и решението може да доведе до образуване на производство пред съд, който е компетентен по-конкретно по наказателни дела“. В чл. 24 1 заключителни разпоредби, е посочено задължение на страните членки да посочат органите, компетентни за прилагането на Конвенцията в изрична декларация, като това важи и за компетентните административни органи по смисъла на чл. 3, т. 1 от обсъждания международен договор. В изпълнение на това задължение Peпублика България е депозирала нарочна декларация, инкорпорирана в закона за ратифициране на Конвенцията на ЕС, и изрично е посочила в чл. 1, т. 2 „Декларация по чл. 24, пap. 1“ и конкретно в б. „г“, че за всички останали случаи (извън тези по т. 1, 2, б. „а“ и „в“, които не касаят настоящата хипотеза) компетентните органи по прилагането на конвенцията са районните или окръжите съдилища „съобразно компетентността им по вътрешното законодателство“.

Съдът, като съобрази, че в конкретния случай става въпрос за връчване на покана/известие от административен орган на молещата държава, както и съобразявайки декларацията на РБ по чл. 24, § 1, вр. чл. 3, т. 1 от Конвенцията на ЕС, приема, че компетентен да изпълни поръчката е Районен съд-Л..

Нарушителят е с местожителство в гр.Л., а компетентният съд при обжалване на административни наказания от типа на наложеното в Peпублика Австрия, съгласно вътрешното законодателство на замолената държава (по силата на ЗАНН) е Районният съд.В тази връзка е Определение № 59/11.05.2018 г. на ВКС по ЧНД № 28/201118 г., II н. о и Определение № 59/11 ОС-Л. счита, че в случая Окръжен съд - Л. не е компетентен съд по смисъла на закона, а такъв е Районен съд – Л., поради което РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧДН № 413/2025 година по описа на Окръжен съд – Л..

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Л..

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Л.: _______________________

2

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 301 гр. Л., 04.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20254300200413 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 471 от НПК и е образувано по повод постъпила молба от Република Австрия с молба за личното предаване на С.С. от гр. Л. на формуляр за отговор и предаването на потвърждение за получаване по смисъла на чл. 7, параграф 2 от Конвенция от 1959 г. и чл. 5, параграф 2 от Конвенция 2000.

Съгласно нормата на чл. 471, ал. 1 НПК международна правна помощ по наказателни дела се оказва при условията на сключен международен договор, по който Peпубика България е страна, като това включва и връчване на документи съгласно чл. 471, ал. 2. т. 1 НПК. България и Peпублика Австрия са държави-членки на Европейския съюз и въпросите в областта на взаимопомощ по наказателни дела се регулират от Конвенция, съставена от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за европейския съюз, за взаимопомощ но наказателноправии въпроси между държавите-членки на Европейския съюз, която допълва режима на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправии въпроси от 20.04.1959 г. (ратифицирана със закон от 36-то НС на 27.04.1994 г., в сила за РБ от 15.09.1994 г.) и двата допълнителни протокола към нея.

Съгласно чл. 3, т. 1 от Конвенцията е предвидено помощ да се оказва и по „производства, които са образувани пред административни органи във връзка с деяния, които са наказуеми по националното право на молещата или на замолената държава-членка или и на двете, защото съставляват нарушения на правни норми и решението може да доведе до образуване на производство пред съд, който е компетентен по-конкретно по наказателни дела“. В чл. 24 1 заключителни разпоредби, е посочено задължение на страните членки да посочат органите, компетентни за прилагането на Конвенцията в изрична декларация, като това важи и за компетентните административни органи по смисъла на чл. 3, т. 1 от обсъждания международен договор. В изпълнение на това задължение Peпублика България е депозирала нарочна декларация, инкорпорирана в закона за ратифициране на Конвенцията на ЕС, и изрично е посочила в чл. 1, т. 2 „Декларация по чл. 24, пap. 1“ и конкретно в б. „г“, че за всички останали случаи (извън тези по т. 1, 2, б. „а“ и „в“, които не касаят настоящата хипотеза) компетентните органи по прилагането на конвенцията са районните или окръжите съдилища „съобразно компетентността им по вътрешното законодателство“.

Съдът, като съобрази, че в конкретния случай става въпрос за връчване на покана/известие от административен орган на молещата държава, както и съобразявайки декларацията на РБ по чл. 24, § 1, вр. чл. 3, т. 1 от Конвенцията на ЕС, приема, че компетентен да изпълни поръчката е Районен съд-Л..

Нарушителят е с местожителство в гр.Л., а компетентният съд при обжалване на административни наказания от типа на наложеното в Peпублика Австрия, съгласно вътрешното законодателство на замолената държава (по силата на ЗАНН) е Районният съд.В тази връзка е Определение № 59/11.05.2018 г. на ВКС по ЧНД № 28/201118 г., II н. о и Определение № 59/11 ОС-Л. счита, че в случая Окръжен съд - Л. не е компетентен съд по смисъла на закона, а такъв е Районен съд – Л., поради което РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧДН № 413/2025 година по описа на Окръжен съд – Л..

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Л..

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Л.: _______________________

2