Решение № 2682 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2682 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100504471 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4471/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Агенция „П.и.” гр.София срещу решение №2514 от 20.02.2023 г по гр.д.№31722/2022 г на СРС , 25 състав , с което е признато за установено , че въззивникът дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.410 КЗ на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД ЕИК **** гр.София сумата от 506,99 лева – регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по „Каско“ за вреди върху л.а.Рено Клио с рег.№СВ **** МР от ПТП на 05.07.2021 г на път I-8 на 105 км с.Вакарел , Община Ихтиман ; ведно със законната лихва от 10.03.2022 г до окончателното заплащане на главницата , за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.03.2022 г по ч.гр.д.№12843/22 г на СРС , 25 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС.

Възивникът своевременно е възразил , че делото е подсъдно не на СРС , а на Районен съдИхтиман съгласно чл.108 ал.2 ГПК , тъй като ПТП е настъпило на територията на Община Ихтиман . Искът не е доказан , а протоколът за ПТП е непълен и неясен . Не е налице фактическия състав на регресната отговорност .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие с мотивите на СРС .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 20.02.2023 г и е 1 обжалвано в срок на 02.03.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е недопустимо като същото е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка – местна подсъдност на разгледалия делото съд . СРС не е компетентния съд по правилата на местната подсъдност - чл.108 ал.2 ГПК .

В подадения в срок отговор на исковата молба /съгласно чл.119 ал.3 ГПК/ въззивникътответник своевременно е направил възражение , че делото не е подсъдно на СРС , а следва да бъде разгледано от Районен съд-Ихтиман . Възражението е основателно , защото съгласно чл.108 ал.2 ГПК искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 ГПК и чл.110 ГПК. Безспорно Агенция „П.и.” гр.София е държавно учреждение съгласно чл.21 ал.2 от Закона за пътищата . В случая правоотношението , от което произтича спорът е възникнало в района на Районен съд-Ихтиман и това е местно компетентния съд . В този смисъл по сходен казус е определение №60462 от 21.12.2021 г по ч.гр.д.№4946/21 г на ВКС , III ГО.

Не може да се споделят мотивите на първоинстанционния съд , че делото трябва да бъде разгледано от СРС , защото е предявен иск по чл.422 ГПК след проведено заповедно производство пред СРС . Правилото на чл.411 ал.1 ГПК касае местно компетентния съд , до който да бъде подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение , но ГПК не предвижда изключения от правилата за местната подсъдност по отношение на исковете по чл.422 ГПК . В този смисъл е и определение №48 от 12.02.2021 г по ч.гр.д.№304/21 г на ВКС , IV ГО .

Налага се изводът , че решението на СРС е недопустимо . На основание чл.270 ал.3 ГПК първоинстанционното решение трябва да се обезсили и делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд-Ихтиман . Същият трябва да разгледа делото по същество и да присъди разноските по делото , включително тези пред настоящия съд .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

2

ОБЕЗСИЛВА решение №2514 от 20.02.2023 г по гр.д.№31722/2022 г на СРС , 25 състав.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Районен съд-Ихтиман .

Решението не подлежи на обжалване .

Препис от настоящото решение да се изпрати на СРС , 25 състав за сведение .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3