Решение № 649 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20261000500500 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: производството по гр. дело 500/2026 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на П. Л. К. чрез адв. П.

М. Б. срещу отхвърлителната част решение № 6595 от 03.11.2025 г. по гр.д. 2602/2025 г., с което СГС, Първо ГО, 29 състав е осъдил Прокуратурата да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сума в размер на 500.00 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение за извършване на престъпление по чл. 215 НК, приключило с влязло в сила протоколно определение постановено по НОХД № 16869/2020 г. по описа на СРС, с което образуваното наказателно производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата до пълния предявен размер от 40 000 лв.

В жалбата се съдържа искане за присъждане на пълния предявен размер на обезщетението. Поддържа се, че вредите надхвърлят обичайните поради изключително дългия срок на производството от 15 години. Според показанията на св. В. ищецът изпитвал притеснения от неблагоприятни изход на процеса по всяко от 35-те производства, по които е участвал. Твърди се, че неправилно е прието от съда, че след като делото не е продължило с оправдателна присъда, органите на досъдебното производство се освобождават от отговорност. Напротив, според жалбата прокуратурата отговаря за всички вреди.

Няма подаден отговор от страна на Прокуратурата.

Жалбата е подадена в срок. Страните не са направили доказателствени искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

1

В молба за съдебното заседание адв. П. Б. моли за уважаване на жалбата и присъждане на целия претендиран размер.

В съдебно заседание от името на Прокуратурата прокурор С. моли за оставяне на жалбата без уважение.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

От приетите от първата инстанция доказателства се установява следното.

Във връзка с извършена проверка по подадена на 27.06.2008 г. жалба в СДВР, с постановление от 26.08.2008 г. е образувано досъдебно производство, пр. пр. № 29804/2008 г. (№ З-603/2008 г.) по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за това, че на 19.05.2008 г. отнел чужди движими вещи от владението на друго лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. На 20.11.2008 г. като обвиняеми са привлечени Б. И. В. и В. Д. за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.6 във вр. чл. 194, ал.1 НК. На 18.12.2008 г. ищецът П.

Л. К., е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за времето от 01.11.2008 г. до около 16.00 ч. на 05.11.2008 г., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими вещи, за които знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление престъпление по чл. 215, ал. 1 НК. С постановление от 27.03.2009 г. досъдебното производство било спряно на основание чл. 242, ал. 1, вр. чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК. На 26.09.2009 г. с постановление по досъдебното производство ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 НК. На 05.07.2010 г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт срещу тримата обвиняеми, сред които е и ищецът, и е образувано НОХД № 167/2010 г. Същото е прекратено и върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на нарушенията. На 18.03.2011 г. е внесен нов обвинителен акт и е образувано НОХД № 4772/2011 по описа на СРС. С присъда от 04.11.2015 г. обвиняемите са признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Присъдата е обжалвана и е образувано ВНОХД №23/2016 г. по описа на СГС, по което постановената присъда от 04.11.2015 г. е отменена, поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебна и съдебна фаза на процеса. На 29.01.2018 г. с постановление по досъдебното производство ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК и бил разпитан. На 29.03.2018 г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 5448/2018 г. Производството по делото е прекратено на 11.12.2019 г. и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на процесуалните нарушения. На 21.12.2020 г. е внесен обвинителен акт срещу обвиняемите, включително и срещу ищеца, и е образувано НОХД № 16869/2020 г. по описа на СРС.

Същото е прекратено в проведенето на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, след като съдът е констатирал, че по отношение на подсъдимия П. Л. К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 215 НК, наказуемо с „лишаване от свобода” от 1 до 6 години, извършено за времето от 01.11.2008 г. до 05.11.2008 г., като на основание чл.81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.3 НК с изтичането на 15-годишен срок, който е изтекъл на 06.11.2023 г., наказанието за преследването е изключено по давност. Прекратителното определение е влязло в сила на 15.02.2024 г.

При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът носи отговорност единствено за периода след изтичането на абсолютната давност до влизане в сила на акта, с който е прекратено производството - от 06.11.2023 г. до 2

15.02.2024 г.

Правилно е определено обезщетението, включващо обичайните вреди, за този период, в размер на 500 лева.

Няма основание за уважаване на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени за целия период на водене на производството по следните съображения.

В исковата молба, както и в жалбата ищецът се позовава на продължителността на производството, която без съмнение е неразумно дълга: 15 години, 1 месец и 27 д н и , включваща досъдебно производство и две съдебни инстанции. За тази продължителност обаче ищецът вече е бил обезщетен от държавата. Проведена е административна процедура по реда на глава шеста от ЗСВ, по която е постигнато споразумение и предложената от МП сума от 10 000 лева е приета от ищеца, като същата му е изплатена.

В протокола, въз основа на който е предложено споразумение, са съобразени всички фактори от значение за преценката на разумния срок. В споразумението ищецът чрез своя упълномощен представител Г. В. е заявил, че след изплащане на сумата няма да има претенции към МП, ВСС, органите на съдебната власт и държавата като цяло за вреди от нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и че всички вреди от нарушаването на това право са обезщетени. Ето защо, претенцията не може да бъде разгледана като иск по чл. 2б от ЗОДОВ.

За да има основание за отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3 при прекратяване на производството поради изтекла давност, следва производството да е започнало, след като тя вече е изтекла, какъвто не е настоящият случай.

Предвид задължителните разяснения в т. 8 ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение по реда на ЗОДОВ, защото са били законни, т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Само ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимият или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за невиновно с влязла в сила присъда, ако наказателното производство е било образувано, преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.

(Решение № 60174 от 3.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2020, Трето ГО).

За съда е безспорно, че ищецът е претърпял вреди от повдигнатото срещу него обвинение по чл. 215, ал. 1 от Наказателния кодекс, както се твърди в жалбата. За периода от привличането му като обвиняем до влизане в сила на определението той е претърпял презумптивните вреди, които се изразяват в накърняване на доброто име и оценката в обществото; уронени чест и достойнство, безпокойство, стрес, отчаяние, ограничаване на социалните контакти; ограничаване на възможността за спокойно полагане на тру, поради честата необходимост от явяване за предявяване на материали и повдигане на обвинение, както и за явяване на съдебни заседания; разстройство на отношенията с близки. Вярно е, че при повдигане на обвинението е бил на 35 години, а наказателното производство е приключило, когато е бил на 50 години и това е найактивната част от живота му. За тези вреди обаче държавата не носи отговорност. От една страна, за продължителността на процеса ищецът е заявил, че е изцяло обезщетен в административната процедура. От друга страна, процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността, описани в исковата молба и в жалбата, не дават право на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Само ако производството беше продължило, а ищецът е имал право да го поиска, и той беше оправдан, щеше да има основание за 3 отговорност.

Правилно е прието от СГС, че за периода до изтичането на давността липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата и не може да се присъди обезщетение.

По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено, в частта, в която е отхвърлен за сумата от 500 лева до 40 000 лева искът на П. К. срещу Прокуратурата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от прекратено поради изтекла абсолютна давност наказателно производство.

Разноски по делото не се дължат.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6595 от 03.11.2025 г. по гр.д. 2602/2025 г., с което СГС, Първо ГО, 29 състав е отхвърлил иска на П. Л. К. срещу Прокуратурата за обезщетение от 500 лева до 40 000 лева по повод повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 215 НК, приключило с влязло в сила протоколно определение по НОХД № 16869/2020 г. по описа на СРС, с което образуваното наказателно производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4