Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 81 от 14.10.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 3036/2021
Вид
Присъда № 81
Подписан
14.10.2021
В сила
30.10.2021
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 81/14.10.2021 год. по НОХД № 3036 по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 845/2020 год. по описа на 03 РУ гр.Варна срещу подсъдимия Р. СТ. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, затова, че на 20.06.2020 год. в гр.Варна, ул.” Андрей Сахаров” № 9Г отнел чужди движими вещи – велосипед „ Leader Wild Cat HF 26” на стойност 90.00 лв. и велосипед „ Cross” на стойност 40.00 лв., или всичко на обща стойност 130 лв. от владението на собственика им МЛ. М.

ИВ., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив -престъпление по чл.196 ал.1 т.1, във вр. чл.194 ал.1, във вр. с чл.29, ал.1,б.”а” и б.”б” от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК лично и чрез защитника си адв.Н. Ф., ВАК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК.

В съдебно заседание , съдът е разяснил на подс. М. възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимия изрично е заявил в горепосоченото съдебно, че е запознат с разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума моли за минимално наказание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия,адв.Ф., ВАК, заявява, че подзащитният и се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.

В хода по същество е поискала е от съда да му наложи наказание при условията на чл. 372, ал.4 от НПК във вр. с чл.58а от НК, което да бъде към минимума определен в закона.

В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196,ал.1,т.1, вр. чл.194,ал.1 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да наложи наказание лишаване от свобода към минимума, определен в НК, което да бъде намалено с една трета, съобразно изискването на чл.58а от НК.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подс. Р.М. нямал редовна работа и за да си набавя парични средства прибягвал до извършване на престъпления против собствеността. М. често отнемал велосипеди, които продавал. Той бил многократно осъждан и излежал няколко ефективни наказания 1

„Лишаване от свобода".

Свидетелят М.И. притежавал жилище в затворен комплекс „Лабиринт", находящ се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров" №9Г. Към апартамента в комплекса, И. притежавал и избено помещение (маза), в която държал свои вещи, включително и два броя велосипеда „Leader Wild Cat HF 26" бял на цвят, закупен през 2015г., и „Cross" син на цвят, закупен през 2005г.. На 20.06.2020г. подс. Р.М. се разхождал из гр. Варна по ул. „Андрей Сахаров" в близост до жилищен комплекс „Лабиринт". Около 15,33 часа, М. влязъл в жилищната сграда на затворения комплекс и се насочил по стълбите надолу към избените помещения.

М. отворил вратата на избеното помещение на свидетеля М.И. и видял, че вътре има два велосипеда - „Leader Wild Cat HF 26" и „Cross" и решил да ги отнеме. Взел велосипеда „Leader Wild Cat HF 26" и бутайки го с ръце го изнесъл от жилищния комплекс. М. продал велосипеда на неустановено по делото лице, след което се върнал да вземе и другия велосипед. Около 18,51 часа, подс. М. отново влязъл в жилищния комплекс „Лабиринт" и отишъл до същото избено помещение от където бил взел велосипеда „Leader Wild Cat HF 26". Влязъл в същото и взел и втория велосипед „Cross", който отново бутайки го изнесъл от жилищния комплекс. По - късно М. закарал велосипеда „Cross" в заложна къща „Линкеш 2", където работел свидетеля Ф.А.. М. предложил на свидетеля Али да му продаде отнетия велосипед „Cross", като искал за него сумата от 60 лв. Свидетеля Али заявил, че може да му предложи максимум 30 лв., което не удовлетворявало Р.М. и той си заминал с отнетия велосипед „Cross". В последствие М. продал велосипеда на неустановено по делото лице.

С протокол за доброволно предаване по делото е приобщен оптичен носител (CD) съдържащ записи от охранителна камера в комплекс „Лабиринт". В хода на разследването са били взети образци (фотоснимки) за сравнително изследване от Р.М. и е била назначена съдебно видео - техническа и лицево -идентификационна експертиза. В протокола за изготвяне на експертизата вещото лице е описало действията на заснетото лице и е дадено заключение, че заснетият извършител на престъплението е подс. Р.М., като до този извод е достигнато поради установеното сходство във формата на главата и лицето - вежди, очи, долни орбитални гънки, нос, уста, назолабиални гънки и др.

По делото е назначена съдебно оценителна експертиза, като в заключението на вещото лице е посочено, че към датата на деянието пазарната стойност на велосипедите е следната: велосипед „Leader Wild Cat HF 26" - 90 лв., велосипед „Cross" - 40 лв. или всичко на обща стойност 130 лв..

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия М., извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подс.Кирилов, събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид изложеното , както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед 2 предварително извършената служебна проверка , че събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – привличане и разпит на обвиняем, свидетелство за съдимост, протоколи за разпити на свидетели, видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, съдебно оценъчна експертиза, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК .

Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключенията по назначените експертизи. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.

При така очертаната фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

С деянието си от обективна и субективна страна подс.

Р. СТ. М. е осъществил състава на престъпление по чл.196,ал.1,т.1, вр. чл.194,ал.1 от НК.

Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин както от показанията на свидетелите Д.А., Й.А. и Ф.А., така и от заключението по назначената видео-техническа и лицево идентификационна експертиза.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице без неговото съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят.

В случая обекта на престъплението са обществените отношения свързани със собствеността на гражданите. Подсъдимия е отнел чужди движими вещи – велосипеди „ Leader Wild Cat HF 26” на стойност 90.00 лв. и велосипед „ Cross” на стойност 40.00 лв. от владението на собственика им без неговото знание и съгласие, и е установил своя фактическа власт.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подсъдимия Р. СТ. М. , роден на ***., живущ в гр. Варна, българин, български гражданин, основно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********, понастоящем изтърпява присъда в Затвора Варна, който се явява вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице , което няма причини да не може да носи наказателна отговорност.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той е съзнавал, че с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено -опасните последици.

Подсъдимия е действал с престъпен умисъл и характерните за него престъпна последователност и целенасоченост.

Деянието е извършено в условията на опасен рецидив, в 5-годишния срок по чл.30, във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК.Квалифициращото обстоятелство по чл. 196, ал.1, т.1 НК се извежда поради наличието на две осъждания спрямо обвиняемия Р.М. - съответно по НОХД №1142/2017г. по описа на PC гр. Варна, в сила от 25.04.2017г. и по НОХД №331/2018г. по описа на PC гр. Варна, в сила от 21.09.2018г., с които е бил осъден на наказания „Лишаване от свобода" за извършени от него умишлени престъпления от общ 3 характер, като по второто в размер на над 1 година. И двете са били реално изтърпени от М. и не са изтекли 5 години от изтърпяване им.

Налице са условията на чл.29 б."а" от НК и сроковете по чл.30 от НК не са изтекли.

Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане от страна на подсъдимия на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост на гражданите.

По определяне на наказанието:

Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 196,ал.1,т.1 от НК е лишаване от свобода за срок от две до десет години.

При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер на подс. М. за извършеното от него престъпление по чл.196,ал.1, т.1, вр. чл.194,ал.1 от НК съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.

Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.