Решение № 956 от 19.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. София, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20261000500030 по описа за 2026 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника и насрещна въззивна жалба от ищцата по гр.д. 5291/25 г. по описа на СГС. С решение по делото от 03.11.25 г. съдът е приел, че предявените обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по иска на С. Г. срещу Столична община с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и 86 ЗЗД са основателни до сумите 14 500 лв. за възмездяване на болките и страданията на ищцата поради счупена лъчева кост след подхлъзване на заледено място на тротоара, ведно със законната лихва от 19.02.95 г. до плащане на задължението, като за разликите до заявената главница в размер на 35 000 лв. искът е отхвърлен. Присъдена е сумата от 95 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от 19.02.95 г.

С въззивната си жалба ответникът твърди, че не е доказано мястото на падането, механизмът на злополуката (не е установено безспорно и несъмнено, че причина за падането е подхлъзване, а не друга причина също водеща до падане), вредоносно бездействие (тъй като фирмата, осъществяваща почистване, е изпълнила задълженията си), неправилно не е зачетено направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (основано на твърдение, че ищцата не е била подходящо облечена респ. обута за зимни условия и не е проявявала внимание с оглед метеорологичната ситуация). Поради това се иска решението да бъде отменено като неправилно, а претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Алтернативно ответникът прави възражение за прекомерност на присъденото обезщетение за 1 неимуществени вреди над сумата от 5 000 лв. с оглед пълното възстановяване на ищцата в рамките на месец и половина (време, след което не е получавала отпуск по болест, като състоянието на пълно възстановяване е установено и от вещото лице по приетата медицинска експертиза) и консервативното лечение, като липсват събрани гласни доказателства за реално изпитваните от ищцата страдания, а решението се мотивира с изводите на ортопед-травматолога. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивничката-ищца в насрещната си въззивна жалба обосновава неправилност на постановеното решение в частта, с която е определен паричният еквивалент на страданията й, като счита отхвърлителната част на решението за погрешна.

Никоя от страните не е поискала събиране на нови доказателства през време на въззивното производство. Всяка от тях поддържа собствената жалба и оспорва тази на противната страна.

Привлечените като трети лица – помагачи на ответника, юридическите лица – БКС Х. Н. ЕООД и Грийн партнърс АД, вземат становища, поддържащи тезата на ответника.

При служебна проверка съдът установи, че жалбите са допустими, а обжалваното решение – валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне по доводите за неправилност, с оглед наведените във въззивните жалби възражения на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство.

Въз основа твърденията на страните и доказателствата приобщени към материалите на първоинстанционното производство, настоящият състав прави следните изводи:

Доказано е, че законово вменените задължения на ответника по поддръжка безопасността и доброто състояние на общинската улична мрежа, част от която са тротоарите, е била договорно възложена на привлечените като трети лица помагачи юридически лица, участници в гражданско дружество (по реда на ЗЗД), съконтрагент на ответника. Тъй като искът е предявен на основание чл. 49 ЗЗД, отговорността е обективна, стига да бъде доказано противоправно действие или бездействие на изпълнителя на работата.

Установено от медицинската документация по делото е, че инцидентът е станал на 19.02.25 г. в гр. София (л. 74). Не е опровергано подкрепеното със свидетелски показания твърдение на ищцата, че мястото на инцидента е отсрещния тротоар на прилежащ към означен в исковата молба жилищен блок, като от страната на инцидента нямало жилищни сгради. Според разпитаната свидетелка (л. 109 гръб) ищцата била на този тротоар, за да се качи в управлявано от свидетелката превозно средство и да отидат заедно до общата им месторабота. В свидетелските показания, които са вътрешно свързани, логични и без доказана пристрастност на свидетелката (колежка на 2 ищцата) ясно е заявено, че свидетелката видяла как ищцата при слизане от тротоара на платното „се подхлъзнала“. С оглед на това изявление, което ответникът не е опровергал, причината за падането е подхлъзване. Телодвиженията при подобна причина за загуба на равновесие са характерни и се различават от тези при препъване или спонтанна загуба на равновесие (физиологична). Свидетелката Соколова е забелязала, че на мястото на инцидента е имало непочистен сняг, който бил заледен (л.

109, гръб).

Архивни данни за времето в България (л. 52) свидетелстват, че през периода 1719.02.25 г. температурите в София са били минусови, при вятър с усреднена скорост 1.3 м./с и средни дневни температури -5 градуса, при слаб снеговалеж. Тези обективни данни обосновават верността на изявлението на свидетелката, че причина за падането на ищцата било именно подхлъзване. Представените от ответника документално установени работи по снегопочистване от гражданското дружество, имащо задължение да прави почистване на снега не се отнасят до конкретното място. Те не отричат твърдението, че е останало място на локално заледяване на неравен участък от тротоара, в който е имало заледен сняг под въздействие на ниската температура и вятъра. На това основание те не опровергават както твърденията на ищцата, така и доказващите ги свидетелски показания.

Неоснователно е възражението за несъответствие между заявеното в исковата молба и изводите на вещото лице по приетата медицинска експертиза (л. 98). В исковата молба се твърди, че ищцата паднала на дясната си ръка. Вещото лице утвърждава, че счупване от вида на установеното при ищцата се получава при поемане на тежестта на тялото след опора в китката и изпъната ръка в областта на лакътната става. Може да се приеме, че описаният от вещото лице механизъм на получаване на травмата е конкретизация на механизма на получаването й, без да има противоречие с утвърденото от ищцата. Следва да се отчете и мигновената промяна при подобни инциденти от право положение до удар в земята, при което пострадалият не винаги може ясно и детайлно да регистрира паметово отделните телодвижения от момента на загуба на равновесие до падането.

Недоказано е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Именно той следва да докаже, че ищцата е била неподходящо обута в деня на злополуката или по някакъв начин е отвличала вниманието си от конкретната пътна ситуация, поради което е съпричинила вредоносния резултат.

Отделно задължението на ответника да поддържа изправността на пътната инфраструктура означава тя да е еднакво безопасна за всички пешеходци, вкл. за деца и инвалиди, в за частност незрящи пешеходци.

Необосновано е твърдението на ответника, че не са доказани страданията на ищцата (извън обичайните такива, обсъдени в медицинската експертиза). Видно от 3 показанията на свидетелката Соколова (л. 109 гръб) седмица след инцидента тя посетила колежката си в дома й. Ръката я боляла и синът й я подпомагал да се обслужва. 4-5 пъти свидетелката е ходила в дома на ищцата след инцидента. Около месец и половина – два ищцата била в отпуск по болест.

Следователно предявеният иск, основан на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е основателен.

Относно размера на обезщетението искът е жалбата е частично основателна.

Според вещото лице – медик, д-р Ал. М. (л. 98), ищцата е имала счупване на дясната лъчева кост. Периодът на имобилизация бил около 4 седмици, а най-силни са били болките след счупването и след сваляне на имобилизацията, когато за ежедневното обслужване на ищцата е било необходимо подпомагане. При прегледа пациентката е заявила остатъчни болки при натоварване и около ръба на лакътя. Обездвижването е било с ортеза, закупена за 95 лв.

Доказано е пълното възстановяване на ищцата в рамките на 2 месеца, през време на които лечението е било консервативно. При това имобилизацията на засегнатата част от ръката е била чрез шина, а не с гипсова превръзка (шината е по-лека и по-мобилна от гипсовата имобилизация, като свалянето й облекчава къпането и други житейски ситуации, позволяващи кратко прекъсване на носенето й). Обстоятелството, че счупването е било в областта на китката е предпоставяло мобилност в останалата част на ръката (раменна и лакътна става), което пък е позволявало ищцата да не се нуждае от помощ при обличане и събличане. Това, че е била засегната дясната (заявена като водеща) ръка, е затруднявало бита през времето на обездвижването, но обстоятелството, че е бил увреден горен, а не долен крайник минимизира страданията и ограниченията. При преценка на тези обстоятелства настоящият състав приема, че сума в размер на 8 000 лв. (4090 €) е справедлив еквивалент за възмездяване страданията на ищцата при съобразяване на времетраенето, интензитета и момента на понасянето им. Над тази сума решението следва да се отмени като неправилно, а въззивната насрещна жалба, да бъде оставена без уважение.

Съразмерно на намаленото главнично вземане следва да се съизмери и акцесорния дълг – за забавено парично плащане и разпределението на разноските на страните в процеса в рамките на двете инстанционни производства.

Видно от доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство, ищцата не е сторила разноски за процеса. Същата е освободена от заплащане на държавна такса и липсва договор за правна помощ, удостоверяващ постигнато съгласие между представлявания и пълномощника за оказване на безплатна правна помощ в условията на чл. 38 ЗА. Заедно с исковата молба е представено пълномощно.

То е едностранна сделка, удостоверяваща учредената представителна власт. Договорът за правна помощ е доказателството за постигнатото съгласие между страните за това 4 при какви финансови условия ще се осъществи правната помощ. Искането за присъждане на адвокатски хонорар, направено през време на пледоариите и съдържащо се в изявлението по чл. 80 ГПК не е основание за присъждане на хонорар, ако няма доказателства за безплатното осъществяване на правната помощ.

С оглед направеното намаляване на обезщетението за неимуществени вреди в полза на ищцата, дължимата от ответника държавна такса по сметката на СГС е 320 лв.

(164€), а над тази сума до присъдената решението в частта за разноските следва да се отмени. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 € за всяка инстанция.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 03.11.25 г., постановено по гр.д. 5291/25 г. по описа на СГС в осъдителната му част, с която Столична община е осъдена да заплати на основание чл.

49 ЗЗД на С. Г. Г. обезщетение над сумата 4090 € и в частта, с която в полза на адв. А.

Х. Г. е присъден адвокатски хонорар, а по сметката са СГС следва да се внесе сума над 164 € и вместо това:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.11.25 г., постановено по гр.д. 5291/25 г. по описа на СГС в осъдителната му част до сумата 4090 €, ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. и в отхвърлителната му част до претендираните 35 000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК С. Г. Г. да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 300 (триста) €.

Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на ответника:

БКС Х. Н. ЕООД и Грийн партнърс АД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок съобразно изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________