Решение № 1274 от 09.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. Бургас, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100501118 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№2384/06.06.2022г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4-6, чрез адв. Недялка Капитанова-АК - Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ №77, ет. 2, срещу Решение № 27/28.04.2022г., постановено по гр.д. № 607/2021г. по описа на Районен съд гр. Царево.

С посоченото решение, Районен съд гр. Царево е приел за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че ищците С. Т. Ч., ЕГН ********** и М. Я. К., ЕГН **********, не дължат на ответника „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, следните суми: сума в размер на 7435.22 лева, представляваща главница по договор за прокредит спринт №030498528/15.09.2008г. и договор за встъпване в дълг от 04.03.2009г. до 21.05.2009г., санкционираща лихва върху главницата в размер на 443.50 лева за периода от 20.12.2008г. до 21.05.2009г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2009 г. до окончателното плащане, както и разноски в общ размер на 160.68 лева, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20198030402098 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.05.2009г., издаден въз основа на Заповед № 2850 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК издадена на 25.05.2009г. по ч.гр.д. №3551/2009г. по описа на Районен съд- Бургас, поради 1 изтекла погасителна давност.

Със същото решение, съдът е осъдил ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да заплати сторените от ищците по делото разноски.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон и се иска неговата отмяна.

На първо място се излага становище във връзка с извода на първоинстанционния съд за погасено по давност вземане. Твърди се, че в производството по делото не били обсъдени в цялост доводите и твърденията, наведени от ответната страна(включително цитираната с отговора на исковата молба съдебна практика).

Жалбоподателят развива подробни съображения относно действието на последващите тълкувателни решения, като се позовава на Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.

№2382/2017г. на ВКС. Посочва, че съгласно горецитирания съдебен акт, тълкувателните решения започвали да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.

Навежда доводи, че съгласно даденото с ППВС№3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на изпълнително дело прекъсвало давността, като по време на изпълнителното производство, давност не тече. Подчертава, че с т. 10 от ТР№2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, се приемало, че в изпълнителното производство, давността се прекъсвала с всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото започвала да тече нова давност.

Твърди, че в конкретния случай, изпълнителното производство било образувано при действието на ППВС№3/18.11.1980г. Намира, че спирането на давността следвало да се счита преустановено от момента на обявяване на ТР№2/26.06.2015г. Излага аргументи, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не били погасени.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции.

При условията на евентуалност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Направено е искане, в случай, че в първото съдебно заседание не се яви представител на въззивника, делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез адв.Стоянов от БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемите намират атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Считат подадената въззивна жалба за неоснователна и молят за нейното отхвърляне.

Излага се становище, че давността за вземания по изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г., тече от последното валидно изпълнително действие.

2

Направено е подробно изложение, касаещо хронологията на извършените изпълнителни действия. Посочва се, че последното такова по ИД№135/2009г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, било извършено на 01.08.2011г. - по отношение на С. Ч., а по отношение на М.

К.- на 07.06.2010г. Твърди се, че до 22.11.2019г., когато е образувано новото ИД№2098/2019г. по описа на същия съдебен изпълнител, не били поискани и извършени валидни изпълнителни действия. Пояснява се, че с молба от 15.10.2014г., последвало уведомяване на ЧСИ за прехвърляне на вземането на нов взискател.

Навеждат се доводи, че новата петгодишна давност за погасяване на вземането по изпълнителния лист спрямо ищците, изтичала на 01.08.2018г., респективно- 07.07.2017г.

Излагат се аргументи, че перемпцията настъпила ех lege на посочените дати, поради което на основание т.10 от ТР№2/26.06.2015г. по тълк. дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, дори и да имало извършени изпълнителни действия, същите следвало да се считат за неизвършени.

Излагат се съображения, че цитираното от въззивника Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.

№2382/2017г. на ВКС се явявало в противоречие с ТР ТР№2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че при наличието на правна възможност и необходимост от предприемане на действия, кредиторът не съобразил поведението си с предвидените законови предпоставки за прекъсване както на преклузивния двугодишен срок по чл.433, ал.1,т.8 от ТПК, така и този по чл.116, б.„в“ от ЗЗД. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба, оставена без уважение.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Въззивникът не се явява в с.з., редовно и своевременно уведомен.

Въззиваемите, чрез процесуалния си представител адв. Г. С., поддържат становище за неоснователност на въззивната жалба, молят същата да бъде оставено без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание с правно основание в чл. 439 от ГПК.

Ищците претендират да се приеме за установено по отношение на ответника, че вземането му от ищците, за което е образувано изпълнително дело № 20198030402098 на ЧСИ Таня 3

Маджарова, рег. № 803, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2850/25.05.2009 г. и изпълнителен лист от 25.05.2009 г., издадени по ч.гр.д. № 3551/2009 г. по описа на Бургаски районен съд, не съществува поради погасяването му по давност.

От представените по делото доказателства се установява, че в полза на кредиторът „ПроКредитБанк България“ АД е издаден изпълнителен лист от 25.05.2009г., издаден по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2850/25.05.2009г. по ч.гр.д. № 3551/2009г. по описа на Районен съд-Бургас. Изпълнителният лист е издаден срещу „Чукови консулт“ ЕООД, ЕИК 200299162, Александър Димитров Чуков и въззиваемите С. Т. Ч. и М. Я. К.. С него длъжниците са осъдени да заплатят солидарно в полза на кредитора „ПроКредитБанк България“ АД АД сумата в размер на 7435.22 лв., представляваща главница по договор за прокредит спринт №030-498528/15.09.2008г. и договор за встъпване в дълг от 04.03.2009г., наказателна лихва в размер на 155.11 лева за периода от 20.03.2009г. до 21.05.2009г., санкционираща лихва върху главницата в размер на 443.50 лв. за периода от 20.12.2008г. до 21.05.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2009г. до окончателното плащане, както и разноски в общ размер на 160.68 лв.

Във връзка с издадения изпълнителен лист, на 01.07.2013 г. „ПроКредитБанк България“ АД е подал молба до ЧСИ Таня Маджарова, per. № 803 на КЧСИ, по поводи на което е образувано ИД № 20098030400135 по описа на ЧСИ. С молбата, взискателят е поискал налагането на запори и възбрани, като е възложил на съдебния изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, като въззиваемите С. Т. Ч. и М. Я. К. са ги получили лично на 09.07.2009г. Видно от приложеното по делото копие на изпълнително дело № 20098030400135 по описа на ЧСИ Т. Маджарова, съдебният изпълнител е извършил множество изпълнителни действия по отношение на всички длъжници. По отношение на длъжника С. Т. Ч., последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността е извършено на 01.08.2011г. - въззиваемата е превела по изпълнителното производство сумата от 255 лева. По отношение на длъжника М. Я. К., последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността е извършено на 07.06.2010г. – насрочен от ЧСИ Маджарова опис на движими вещи.

С договор за цесия от 01.08.2014г., „ПроКредитБанк България“ АД е прехвърлила вземането си по изпълнителното дело на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В тази връзка с молба вх.

№17370 от 15.10.2014г. до ЧСИ Таня Маджарова, ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в качеството си на цесионер е поискал да бъде конституиран основание чл. 429 ал. 1 ТПК като взискател по ИД № 20098030400135. Новият кредитор не е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия по това изпълнително производство, нито с молбата си за конституиране, нито по – късно. С молба е вх.№16625 от 17.05.2019г., ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал от ЧСИ Т. Маджарова, да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20098030400135, поради прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С 4 постановление от 16.09.2019г. съдебният изпълнител е прекратил ИД № 20098030400135 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е пристъпил към вдигане на наложените запори.

С молба от 22.11.2019 г. ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е отправил искане до ЧСИ Таня Маджарова, да бъде образувано ново изпълнително дело по изпълнителния лист от прекратеното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ИД № 20098030400135. В тази връзка е образувано ново ИД № 20198030402098 по описа на ЧСИ Таня Маджарова. С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал да се връчат на длъжниците покани за доброволно изпълнение, да се уведомят за цесията, да се пристъпи към принудително изпълнение, чрез насрочване на опис на движими вещи, да се извършат справки в ТД „НАП“ за наличие на сключени трудови договори, декларирано не/движимо имущество и/или банкови касети, като при наличие на такова да се предприемат съответните изпълнителни действия е цел обезпечаване на вземането. В производството по новообразуваното през 2019 г. изпълнително дело са изпратени покани за доброволно изпълнение на длъжниците и са извършени множество изпълнителни действия, включително по отношение на въззиваемите С. Т. Ч. и М. Я. К..

Във връзка с доводите на жалбоподателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, въззивния съд намира за необходимо да изложи следното: