Определение № 2917 от 28.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2917 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Н. Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502705 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С. Ж. П. от ПАК – пълномощник на Г. С. Д., ЕГН ********** против определение № 10769 от 03.09.2024г., постановено по гр. д. № 520 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, III гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 83312/09.08.2024г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от адв. С. П. за изменение на решение № 3388/29.07.2024г., постановено по гр. д. № 520/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта му за разноските, присъдени на адв. П. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение, в противоречие с материалния закон, по подробно изложени съображения.Моли се за отмяна на същото, вместо което да бъде постановено друго, с което да се определи адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.

С писмения отговор на ответника частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а оспорваното определение като правилно да бъде потвърдено.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, по следните съображения:

По предявените обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 880596 от 05.05.2023г., сключен между страните по делото, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 16, 57 лева, дадена при начална липса на основание – недействителен договор, районният съд се е произнесъл, като е уважил същите, съотв. осъдил е ответника да заплати на пълномощника на ищцата, предоставил й безплатна плавна помощ на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., възнаграждение в размер на 400 лева.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като препраща към мотивите на решението, където е обосновал липса на фактическа и правна сложност на делото, приключване в едно съдебно заседание, без изслушване на свидетели и вещи лица и предвид общия размер на исковата претенция.

1

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ от адв. С.

П. от АК Пловдив пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).

За да определи размера на възнаграждението за осъществената правна помощ в случая настоящият състав взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и права сложност.Действително оказана е правна помощ по два иска, но защитавания материален интерес по осъдителния иск е много малък, а изхода на същия е обусловен от резултата по установителния иск.С оглед на това настоящия състав намира, че по първия иск следва да бъде определено възнаграждение в размер на 400 лева, който минимален размер е ориентировъчен и в случая съответства на вида и обема на осъществената правна помощ по този иск, а по втория иск, предвид изложеното по-горе, възнаграждението следва да бъде в размер на 100 лева.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което на адвокат С. П. да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10769/03.09.2024г., постановено по гр. д. № 520 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, вместо което

ИЗМЕНЯ решение № 3388/29.07.2024г., постановено по гр. д. № 520 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, в частта относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.

Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В.И., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.

1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на адвокат С. Ж. П. от АК Пловдив, със служебен адрес: гр.

.................................., допълнително сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3