Решение № 35 от 02.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Кюстендил, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Търговско дело № 20241500900023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба с вх. № 20240801190859, подадена от „ВИАМАР 2020“ ООД, ЕИК 206105800, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Петър Берон“ №46, представлявано от А.Й.И. – управител, чрез адв. И.Г., срещу отказ №

20240724150813/26.07.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър по партидата на „ВИАМАР 2020“ ООД промяна в обстоятелствата, изразяващи се в увеличаване на капитала на дружеството, който става в размер от 500 000 лева на 2 458 560 лева, чрез непарична вноска, направена при учредяване на дружеството.

Като излага съображения, че постановеният отказ е незаконосъобразен, жалбоподателят моли за отмяната му и даване на задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за извършване на исканото вписване. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по регистрацията не е извършило преценка на относимите факти, акцентирайки, че следва да се разграничи извършването на апорт с формиране на уставен капитал от увеличаване на капитала, основан на налична стойност на активи, формиращи капитала. Пояснено е, че увеличението на капитала е извършено чрез надлежно решение на двамата съдружници, като е определено увеличението да се извърши чрез вписване на нови дялове, т.е. увеличаване на броя на дяловете от 50 000 на 245 856 дяла от 10 лева всеки.

1

Последните представлявали стойността на непаричната вноска в капитала на дружеството, извършена ефективно при учредяването, съгласно заключение на вещи лица, назначени с Акт №20200415113814 на АВ към ТР. Акцентира се на правото на учредителите да формират капитала на дружеството в рамките на оценката на непаричната вноска, като според жалбоподателя, нямало пречка капиталът да бъде по-нисък от тази оценка. Пояснено е, че разликата в стойността на капитала и оценката на непаричната вноска, която е преминала в собственост на дружеството, не се губи поради транслативния ефект на непаричната вноска.

Без правно значение, според жалбоподателя, се приема изводът на ДЛР към АВ, че оценката на апортната вноска не е актуална, както и че заявлението следва да съдържа всички документи, които се изискват при извършване на апорт, тъй като подаденото заявление не било за извършване на нова непарична вноска, а за вписване на увеличение на капитала на базата на стойността на вече извършена вноска, доколкото при учредяването на дружеството била използвана възможността да не бъде вписан капитал в максималния допустим размер.

Наличието на вписан апорт по партидата на дружеството удостоверявало, че към определен момент капиталът бил формиран от непарична вноска, чийто размер също е част от имуществото на дружеството и съответно осчетоводен не произволно, а според оценката му.

Агенция по вписванията, чрез упълномощен юрисконсулт, изразява становище по жалбата, с което поддържа изложеното в обжалвания отказ и моли за негово потвърждаване и присъждане на разноски.

Съдът намира производството за допустимо – жалбата е подадена от легитимираното като заявител лице, което има интерес да обжалва с оглед постановения отказ, в срока по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Със заявление вх.№ 20240724150813/26.07.2024 г. е поискано вписване на промяна в обстоятелства по партидата на дружество с ограничена отговорност "ВИАМАР 2020" ООД, заявено от адв. И.М.Г. - пълномощник.

Към заявлението са приложени следните документи: Протокол от проведено на 24.07.2024 г. общо събрание на съдружниците на „Виамар 2020“ ООД, оценка на апортна вноска по чл.72, ал.2 ТЗ; дружествен договор от 24.07.2024 г. на „Виамар 2020“ ООД; декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ;

ДЛР, при направената проверка в обхвата на разпоредбите на чл.21 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), е констатирал, че е заявено увеличаване на капитала, респ. на дяловите вноски на съдружници въз основа на непарична вноска в капитала, извършена по предходно заявление № 20200522114423 с вписване № 20200527111909 на първоначална регистрация на дружеството като еднолично ООД. Вносител на непаричната вноска е юридическо лице - Метбол ООД, ЕИК 109578661. Впоследствие по следващо заявление № 20200616121638 е извършено прехвърляне на дружествените дялове на двама нови съдружника - физически лица, които са понастоящем съдружници в дружеството. Заявеното увеличение на капитала е за сметка на 2 остатък от стойността на непаричната вноска, определена от вещите лица по първоначалното заявление по партидата на дружеството. Приело е, че така заявеното увеличение не може да бъде извършено и следва да бъде постановен отказ по следните съображения:

1. Съгласно изискванията на Търговския закон увеличение на капитала може да се направи само срещу извършване на непарична вноска, а не последваща преоценка. В настоящия случай непаричната вноска вече е извършена и е записан капитал въз основа на стойността на имотите, предмет на апорта. Не е възможно да се извърши повторно вече направена непарична вноска. Не може да се ползва и стойността на непаричната вноска, която е в повече от записания капитал.

2. Вносител на непаричната вноска и собственик на недвижимите имоти при внасянето им в капитала на дружеството е юридическо лице - Метбол ООД, което е различно от двамата съдружника - физически лица, които претендират увеличение на дяловите вноски. Те не са собственици на имотите и въз основа на апорта не могат да се ползват от стойността на непаричната вноска, извършена от друго лице.

3. При извършване на непаричната вноска е настъпил транслативен ефект, при който собствеността върху недвижимите имоти е преминала от учредителя Метбол ООД в полза на новоучреденото дружество - ВИАМАР 2020 ООД, което вече е собственик на недвижимите имоти. Не може двамата съдружници - физически лица, придобили дружествени дялове впоследствие, да се ползват от непарична вноска на недвижими имоти, които не са тяхна собственост.

4. Оценката на непаричната вноска не е актуална. Тя е извършена преди първоначалната регистрация на дружеството, тоест е с дата по-ранна от 22.05.2000 г. Към момента са изминали повече от 4 години и стойността на имотите не може да бъде същата, каквато е била при първоначалната оценка на вещите лица. Увеличението на капитала е заявено с неадекватна към настоящия момент оценка на недвижимите имоти. От друга страна не може да бъде извършена нова оценка на недвижимите имоти, тъй като те не са собственост на двете физически лица- съдружници, а е собственост на дружеството - ВИАМАР 2020 ООД. Поради това такова увеличение на капитала с нова оценка е невъзможно.

5. За увеличаването на капитала е необходимо да се представят и всички документи, които се изискват при извършване на непарична вноска, като доказателства за собствеността, нотариално заверено писмено съгласие и други, каквито не са представени към настоящото заявление. Освен това нормативните изисквания за извършване на непарична вноска са променени и са необходими нови документи като данъчни оценки на недвижимите имоти с оглед установяване дали са налице данъчни задължения, които не могат да послужат, тъй като имотите вече са собственост на дружеството.

При така изяснената фактическа обстановка и на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ ДЛР е отказало вписване на промяна в обстоятелствата по партидата 3 на „Виамар 2020“ ООД.

ОС – Кюстендил, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид установената по делото фактическа обстановка, приема следното от правна страна:

Институтът на апорта е уреден в дял трети, глава десета от Търговския закон и в нормите на чл. 72 – 73 ТЗ се съдържа уредбата на непаричните вноски, които се явяват алтернативна възможност на паричните вноски, които съдружници/ акционери могат да направят в капитала на учредяващо се или вече съществуващо капиталово дружество за формиране на неговата номинална стойност, в резултат на което апортираните права преминават в имуществото на дружеството.

Следователно, осъществяването на апорта представлява сложен фактически състав, който включва: 1/ наличието на волеизявление на титуляра на имущественото право за това, че е съгласен да извърши непарична вноска в капитала на едно търговско дружество като му прехвърли това свое право, което съгласие трябва да е изразено в предвидената в чл. 73 ТЗ форма, и 2/ формиране на воля и от самото търговско дружество да приеме апортираното имуществено право.

Това ясно разграничаване на волеизявленията, респ. начинът по който се формира съгласието по тази сделка, води и до единствено възможния отговор на въпроса, към кой момент трябва да е "актуална" оценката на апортираното имуществено право. Това, от една страна, е моментът, когато носителят на правото взема решение за извършване на апорта, а от друга – когато е прието решението на общото събрание на акционерите за приемане на така направената вноска, респ. за увеличаване на капитала.

Ако носителят на правото не е съгласен с оценката, той има правната възможност да внесе парична вноска или въобще да не участва в дружеството /чл. 72, ал. 4 ТЗ/. Това е моментът, когато тази страна преценява съответствието на оценката с притежаваното имуществено право. Дружеството, от своя страна, чрез най-висшия си орган – общото събрание, в момента на провеждането му, преценява дали да приеме вноската и да увеличи капитала с посоченото право, респ. дали приема неговата оценка.

В нито един последващ, респ. предхождащ момент съгласието на страните не подлежи на преценка по същество и на преразглеждане. Оценката по чл. 72, ал. 2 ТЗ трябва да е актуална не тогава, когато длъжностното лице по регистрацията разглежда заявлението за вписване на увеличението на капитала по чл. 193, ал. 1 ТЗ, а тогава, когато между вносителя и приемащото вноската дружество е постигнато съгласие за параметрите на непаричната вноска, съответно – за предоставения срещу нейното придобиване брой от новите акции, издадени при увеличаването на капитала.Апортът е извършен още през 2020г. при налична оценка- т.е. правото върху недвижимите имоти вече е било предмет на апорт в капитала на дружеството още преди преобразуването му в ООД, което се установява и от извършена от съда служебна справка в ТР. След извършването на апорта, дружеството придобива собствеността върху така описаните имоти, поради което последващо повторно апортиране на същото в капитала си дружеството не може да прави срещу записване на нови дялове. Законодателят изрично е предвидил само два случая, в които може да бъде 4 увеличен капиталът на акционерното дружество със собствени средства - чл. 197, ал. 1 от ТЗ и чл. 246, ал. 4 от ТЗ. В този смисъл, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че регистрацията на промените, свързани с увеличението на капитала е допустима, тъй като не се касаело до нов апорт. Единствената възможност за преоценка на съответния актив ( след като вече е бил апортиран от собственика си при изрично посочена от същия стойност 500 000лв.-срвн.протокол от 20.05.2020г.) е този актив да е бил преработен или да е напуснал в предходен момент патримониума на дружеството. В последния случай е възможно той отново да бъде апортиран в капитала с различна стойност.

Очевидно е, че подобни хипотези не са налице в настоящия случай. Поради това, следва да се приеме, че увеличението на капитала на дружеството по начина, приет от ОС, не подлежи на вписване.

По изложените съображения постановения отказ се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.

По отношение на претендираните от Агенцията по вписванията разноски на основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. съдът счита, че същото е неоснователно. Налице е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в производството по отмяна на откази за вписвания в ТРРЮЛНЦ, с която се приема, че регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Част 49 ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда н а Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства, а доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о.